В поредната си провокация Ахмадинеджад нареди обогатяване на уран

В поредната си провокация Ахмадинеджад нареди обогатяване на уран

Иранският външен министър Манушер&nbsp;Мотаки е видимо доволен, след като разочарова участниците на Мюнхенската конференция по сигурността.<br />
Иранският външен министър Манушер Мотаки е видимо доволен, след като разочарова участниците на Мюнхенската конференция по сигурността.
Иран открито провокира западните държави, разигравайки поредната дипломатическа сценка със своята ядрена програма. Докато високопоставени международни представители обсъждаха темата по време на провелата се през уикенда Мюнхенска конференция по сигурността, иранският президент Махмуд Ахмадинеджад нареди да се започне обогатяване на уран. Заповедта на държавния глава дойде ден след като неговият външен министър Манушер Мотаки разочарова западния свят, като обяви в Мюнхен, че Техеран има нови условия, за да се съгласи на сделка.
"Аз казах, нека да им дадем (на западните сили) 2 до 3 месеца и ако те не съгласят, ще започнем сами", заяви Ахмадинеждад в телевизионно обръщение в неделя сутринта, цитирано от Би Би Си. Пред камерите иранският президент заповяда на шефа на иранската ядрена програма д-р Али Салехи да започне да обогатява уран до 20% уран с помощта на газовите центрофуги. Гражданската атомна енергетика (каквато настоява, че развива Иран) изисква горивото да бъде обогатено до 3%, но за военни цели е нужно обогатяване до 90%. Иранците твърдят, че високообогатенят уран им трябва за изследователски цели.
Допълнително смут внесе и неочакваната поява на иранския външен министър Мотаки на традиционната Конференция по сигурността в Мюнхен. Мотаки в последния момент потвърди участието си във форума, където се събира "тежката артилерия" на световната дипломация и експертите по отбрана и сигурност. Пристигането на първия дипломат беше разтълкувано едва ли не като готовност да Техеран да преговоря, но надеждите бързо бяха разсеяни.
В събота Мотаки изреди серия условия, при чието изпълнение Иран би се съгласил да добива нискообогатен уран зад граница. На първо място - ако в замяна получи високообогатени горивни елементи за своя изследователски реактор. Мотаки подчерта, че замяната трябва да е "симулантна", освен това количеството да бъде определено според иранските нужди.
Изявлението на Мотаки беше посрещнато с нескрито разочарование и критики. "Ситуацията се влоши", призна съветникът на американския президент по националната сигурност ген. Джеймс Джоунс. "Мотаки пропусна шанса си. Сега на ход е вече Съветът за сигурност на ООН", посочи германският военен министър Карл-Теодор цу Гутенберг. Дори и търпеливите по въпроса руснаци реагираха с по-остри слова: абсолютно неприемливо е Иран да се сдобие с ядрено въоръжение, обяви руският външен министър Сергей Лавров, който също е в Мюнхен.
Изчерпващото се международно търпение най-остро беше представено от един от ветерание на мюнхенския форум - американския сенатор Джо Либърман, който дълго време беше член на демократите, а в момента е независим. "Трябва да изберем - или строги икономически санкции, за да функицонира дипломацията, или да се изправим пред военна намеса", каза Либърман, като нарече изявленията на Мотаки "смехотворни". "Диалогът може да продължи само ако покажем зъби".
За въпросителните около иранското поведение допринесе и публикувана в петък статия във. "Зюддойче цайтунг", според която режимът на аятоласите вече разполагал с ядрена бойна глава. Вестникът цитира документи от Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ), според които оръжието било съдадено с помощта на бивш руски експерт, който през 90-те години е работил за Иран. Според документите от МААЕ Техеран е развивал възможностите за ядрен арсенал до началото на десетилетието.
"Зюддойче цайтунг" се позовава на експерт от МААЕ, според когото разработената от руснака бойна глава се задействала само от два детонатора, за разлика от по-старите модели. Така тя би могла да бъде пригодена към иранската реката "Шахаб-3", която можеда достигне Израел. В период от 18 до 36 месеца оръжието може да е готово за употреба, смята източникът от Виена.
С армията си от над 520 000 войника Иран е най-голямата военна сила в Близкия изток, но още по-големи опасения сред западните държави и съседите буди ядрената програма на режима. Иран има вече ракети, които могат да носят атомни заряди. По груби преценки Техеран държи в запас няколкостотин от моделите "Шахаб-1" и "Шахаб-2", които могат да прелетят съответно до 330 и 700 км. С многостепенните си ракети "Шахаб-5" и "Шахаб-6" иранците теоретично биха могли да достигнат и градове в централна Европа, но според западни експерти ще им трябват ощо 10-15 години, докато Техеран създаде надеждна и оперативно годна междуконтинентална ракета.