Ако ХХ век принадлежеше на САЩ, то ХХI е отреден за Китай. Това беше само една от многото прогнози накъде ще поеме новият век, разпространени още преди началото му.

След края на първото му десетилетие с голяма доза сигурност може да се твърди, че тя е близо до истината. Но преди да стане действителност, Пекин ще трябва да направи това, което Съветският съюз не успя - да надделее над финансовата, икономическата и интелектуалната сила на Америка.

След тридесетина години реформи Китай вече е третата икономика в света, оставила зад себе си държавите от Западна Европа, дишаща във врата на Япония и хвърляща все по-често ръкавица в лицето на САЩ. При това го прави не само по традиционни от предходните десетилетия спорове, но и по проблеми, които ще дефинират развитието на човечеството през века.

Във Вашингтон са пределно наясно с мащаба на задаващото се предизвикателство и вече започнаха тактика на "отблъскване" на китайците от периметъра, който им беше позволено да заемат, най-вече заради икономически интереси.

Хакерската атака срещу "Гугъл", реализирана през декември и разкрита официално през януари, показа съвсем ново поле на китайско-американско противопоставяне. Досега споровете от двете страни на Пасифика се въртяха около датиращите още от 50-те години търкания за Тайван и Тибет, кражбите на интелектуална собственост от 90-те години и търговско-валутните проблеми от последното десетилетие.

И ако повечето от тези спорове според анализатори изглеждат с нисък интензитет, без потенциал за реален конфликт или са възможни за разрешаване на масата на преговори, то интернет и свързаните с мрежата дейности без съмнение се очертават като истинското бойно поле на XXI век.

Американската компания е подкрепяна от Белия дом и влиятелни съмишленици като шефа на "Епъл" Стив Джобс. Зад безликите иначе китайски хакери ясно прозира дългата ръка на могъщата китайска компартия. Интернет гигантът се хвали с реализирани 76 млрд. търсения месечно, генериращи огромен трафик. Китай разполага с 384 млн. реални потребители на интернет, които се увеличават всеки ден.

Едва ли е случайно, че китайско-американското противопоставяне се изостри особено през последната година. Докато Америка се гърчеше под натиска на финансовата и икономическата криза, Пекин беше яхнал вълната на растежа, догонваше с бързи стъпки и залагаше капан след капан.

За повишеното самочувствие на страната подсказа форумът в Копенхаген през декември, когато Китай категорично отказа да поеме изискваните от Запада съкращения на вредните емисии и в последния момент наложи своето виждане за "доброволни съкращения без отказ от икономически растеж".

Ако приемем тезата, че от двете страни на Пасифика зрее истинска нова студена война, то тя ще е нещо съвсем различно от противостоенето между свободния свят и болшевиките през ХХ век. Дневник