Руският президент Дмитрий Медведев заяви във вторник, че е на срещата си в Москва с гръцкия премиер Георгиос Папандреу го е посъветвал да се обърне за помощ към Международния валутен фонд и Световната банка.

Преди разговорите с гостуващия шеф на Световната банка Робърт Зелик президентът каза: "Току що се срещнах с гръцкия премиер и му препоръчах да се обърне към МВФ и СБ, за да разреши проблемите на страната."

"Никога не знаеш кой ще помоли за помощ", отвърна Зелик, цитиран от "Ройтерс".

Страните от еврозоната обаче засега не желаят да допускат намеса на международни финансови институции под контрола на държави извън тяхната група и особено на САЩ.

Продължава натискът върху Атина от международните пазари и партньорите от ЕС. На срещата на финансовите министри в Брюксел те настояха Гърция да предприеме още мерки за намаляване на разходите и увеличаване на приходите в бюджета.

Гърция трябва да изплати през април и май държавен дълг от общо 8 млрд. евро и пазарите са притеснени дали това ще стане. Към Атина се отправят най-различни препоръки, включително и тази да излезе на свободния капиталов пазар и да си набере там средствата, вместо да очаква несигурната все още финансова подкрепа от ЕС.

"Ситуацията е доста тревожна. Това, което видяхме дотук, не е достатъчно. Нуждаем се от още мерки при данъците и разходите, ако гърците искат да си върнат доверието на пазарите", коментира шведският финансов министър Андерс Борг.

"Ключовият въпрос не е какво ще се случи след 30 дни, а какво става днес, утре и вдругиден. Очакваме Гърция да приложи плана, който одобрихме днес", каза френският министър на икономиката Кристин Лагард.

Всички министри настояват Гърция да върне до 2012 г. дефицита си под прага от 3%, както е изискването за членство в еврозоната. В момента дупката в бюджета е 12.7% и Атина обещава да го намали с 4% още тази година.

Въпреки това финансовите министри одобриха започването на наказателна процедура и заплашиха с допълнителни санкции, ако гръцкото правителство не спази обещанието за четирите процента. Наказателната процедура предвижда във финалния си етап налагане на сурови ограничения и парични глоби в размер на 0.5% от БВП на страната.

Атина трябва до 16 март да докладва на партньорите си какво е свършила.