Миналата година президентът на САЩ Барак Обама не успя да се срещне с Далай Лама и това се е отразило негативно на тибетската кауза, но насрочената за днес визита на духовния водач в Белия дом ще даде шанс на Вашингтон да поправи тази грешка. Това заяви главният пратеник на намиращия се в изгнание тибетски лидер Лоди Гиари, цитиран от "Вашингтон пост".

По неговите думи визитата е чудесна възможност за Съединените щати, като държава, и Обама, като президент, да подсилят ценностите, на които се уповават. "Трябва да сте горди с това, не да се колебаете," посъветва Гиари.

Според "Вашингтон пост" срещата между държавния глава и Далай Лама е така планирана от администрацията на Белия дом, че да покаже уважение към госта и в същото време да не разгневи Пекин, който неколкократно призова Обама да не приема тибетския лидер, заплашвайки с неуточнени последствия, в случай, че предупреждението не бъде уважено.

Макар Обама да няма да приеме Далай Лама пред медиите, както направи Джордж Буш през 2008 г., разговорът им ще се проведе в официалното Западно крило на Белия дом.

По думите пратеника на Далай Лама силната съпротива на Китай срещу срещата между двамата носители на Нобеловата награда за мир е признак за арогантността и шовинизма на Пекин.

Миналото лято Обама реши да отложи насрочената си среща с Далай Лама в опит да подобри отношенията с Пекин, сътрудничеството с който бе от особена важност по редица въпроси, сред които връщането на Северна Корея на масата на преговорите, разрешаването на кризата около ядрената програма на Иран, постигането на международно климатично споразумение и не на последно място предприемането на общи действия за справяне със световната финансова криза.

Една от надеждите на Белия дом бе и да насърчи Пекин да поднови разговорите с представителите на Далай Лама, който избяга от страната след неуспешното тибетско възстание през 1959 г. Инициативата бе успешна и през януари екип, воден от Гиари, посети китайската столица за пет дни.

Наскоро в Китай приключи и първата значима конференция на държавните власти и Китайската комунистическа партия, посветена на Тибет. На нея бе взето решение за отделянето на допълнителни 60 млрд. долара за развитието на автономния хималайски регион.