Така коментира съмненията на Русия около американския противоракетен щит в Европа американският помощник-министър на отбраната по въпросите на международната сигурност Алезандър Вършбоу, цитиран от "Ройтерс".

Пред агенцията той допълни, че Вашингтон ще предостави факти, доказващи, че истинската цел на програмата е защита от евентуално нападение от държави като Иран и Северна Корея.

Вършбоу изрично посочи, че САЩ не са искали от България мнение за разполагане на части от този щит. По повод готовността на Румъния да приеме подобни елементи той отговори, че Москва е знаела за подобен вариант още през миналата година. "Затова и не смятам, че тази новина е някаква огромна изненада, за каквато някои сега се опитват да я представят."

Всъщност наистина става дума за "изминаване на дълъг път", защото идеята за противоракетна отбрана на Югоизточна Европа е от много години. Допълнително объркване внася говоренето за "щит на САЩ" и "щит на НАТО". Проблемът идва от това, че на няколко пъти се променя концепцията и винаги това е ставало в контекста на далеч по-широка геополитическа картина.

И този път не е по-различно. В последното десетилетие на ХХ век Русия агонизираше след разпада на СССР, а с идването на власт на Владимир Путин точно в началото на хилядолетието започна да търси новото си място на световната сцена. На същата тази сцена междувременно се появиха още ядрени държави и проблемни режими с възможности да обстрелват с ракети достатъчно далеч, за да станат повод за притеснение. За изминалите 20 години се разраснаха на изток и ЕС, и НАТО. Страни като Грузия и Украйна опитаха да се откъснат от руската орбита.

Така се появи инициативата на администрацията на президента Джордж Буш за щит в Централна Европа. Само че, докато тя тръгне, през август 2008 г. руската офанзива срещу Тбилиси драматично промени ситуацията в Европа, а няма и половин година по-късно в Белия дом влезе нов президент. Барак Обама анулира на 17 септември 2009 г. плана на Буш, но от Вашингтон не секнаха критиките към Европа, че пацифизмът на континента източва отбранителните му сили.

Не е изненадващо тогава, че

Руско-грузинският конфликт бе повод за невиждано от години военно присъствие на САЩ в Черно море и последвало създаване на руски военни бази в отцепилите се Абхазия и Южна Осетия. Това стана възможно заради очевидно отворилия се вакуум на сигурността в района, видим особено от това, че Европа и НАТО нямаха инструменти, с които да контрират руската операция.

Възстановяването на военно-политическия баланс вълнува всички регионални играчи и всеки се опитва да запълни вакуума в своя полза. А тези играчи са доста за иначе не особено обширното пространство между Кавказ и Балканите. Като държави това са Русия, Турция и САЩ (ролята на Украйна с новия проруски президент и базите на руския черноморски флот тепърва ще се изяснява, но едва ли ще има радикална промяна), а като организации - НАТО и Договорът за колективна сигурност на страните от ОНД (член на който е и Армения).

Противоракетният щит на западните черноморски брегове е само елемент от сложна активност, която тепърва ще нараства - от увеличаване и модернизиране на въоръженията, през нови военни учения до засилване на разузнавателната дейност.

Тук очевидно става дума за руско-американските договори за стратегическите нападателни оръжия. Новият му вариант е почти готов, но руски анализатори коментират, че предстоящото им двустранно намаляване в действителност ще прилича далеч повече на едностранно разоръжаване от страна на... САЩ.

Като доказателство те изтъкват, че макар САЩ да направиха 10-годишна пауза , а Русия никога да не е спирала производството на стратегически оръжия, към 1 юли 2009 г. по брой на бойни глави Америка е превъзхождала Русия повече от два пъти. Ако това твърдение за надмощие е близко до реалността, то САЩ нямат интерес посред кризата да хвърлят милиарди долари за ядрени ракети, когато са далеч отвъд паритета на силите.

Москва се притеснява от американския противоракетен щит в Румъния и евентуално България, докато

Някои анализатори говорят открито за "пълен разпад" и "самозаблуда" в командването. "Сухопътните ни войски не са способни да водят операции не само на отделен фронт, но и като цяло в рамките на армията, тъй като в действителност те нямат въздушна защита", предупреждава Александр Храмчихин, зам.-директор на Института за политически и военен анализ.

Колкото и да се говори за модернизация, "никакво качество не отменя силата на количеството", допълва Храмчихин. Когато противовъздушната ни отбрана изчерпи ракетите си, остава "да се обвием с чаршаф и да тръгнем към най-близкото гробище", припомня той виц от времената на комунизма. При сегашното състояние всеки потенциален противник без проблем ще задуши с количество нашата ПВО, обобщава авторът.

На този фон в очите на Москва разговорите за противоракетен щит - американски или натовски - изглеждат доста по-различно.

На други бряг на Черно море САЩ внимателно проучват предложение от Грузия да се използва нейна територия за снабдяване на американските войски в Афганистан. Офертата на Тбилиси е била обсъждана в понеделник по време на посещението на Ричард Холбрук - специален пратеник за Афганистан и Пакистан.

Засега дипломатът се дистанцира от заемане на позиция като заяви ,че военните командири ще решат кое трасе е най-доброто за логистика. "Но все пак е важно да се намали зависимостта от един единствен канал за снабдяване, поради което сме много благодарни на нашите грузински партньори", каза Холбрук след среща с грузинския контингент, който заминава за Афганистан през април след обучение от американски инструктори.

Грузия има споразумение с НАТО за използване на въздушното й пространство, пътищата и жп линиите за снабдяване на частите в Афганистан през Централна Азия, но не и такова за транспорт на оръжие. Засега не е ясно как ще реагира Русия на предложението на президента Михаил Саакашвили за се разшири обхвата споразумението.

От шумотевицата около ракетния щит се възползва и лидерът на Приднестровието Игор Смирнов, който вместо да поиска от Москва повече финансова и икономическа помощ предложи да приеме на своя територия "всякакви руски войски", включително ракетни комплекси.

Съвсем логично, Русия тихомълком отклони офертата поне поради 3 причини. Първата е, че няма интерес да раздухва още едно огнище на напрежение в Европа и то на място на тлеещ, но в никакъв случай и горещ пробрлем. Втората е че все пак "презареждането" на отношенията със САЩ не е замръзнало и си върви, а третата - че лично на самия Смирнов няма нужда са се слага чак такова силно рамо с руско военно присъствие.

 Рационалният елемент, обединяващ и трите причини, е че подобен ход само би дал тласък на проатлантическите настроения в Молдова и Украйна без да носи на Кремъл кой знае какво преимущество.

Затова приднесровският казус остава в сферата на медийния натиск и няма да е изненадващо, ако Кремъл е пошушнал на Игор Смирнов да повдигне въпроса.