Тиха газова революция вещае край на ерата "Газпром"
| 1000 трлн. куб.м предполагаемите световни запаси от "алтернативни" видове газ 200 трлн. куб.м световните резервите от "традиционно" добиван газ 15 трлн. куб.м европейските залежи от шистово синьо гориво |
"Газпром" е на път да загуби титлата си на световен лидер в износа на газ, а Европа може да се окаже на прага на "газова треска", която да сложи край на зависимостта й от руските доставки на синьо гориво. Подобни гръмки твърдения напоследък започнаха да се появяват все по-често в западните и руските медии. Причината за тях е неочакваният бум на т.нар. алтернативни източници за добив на газ. Става въпрос за метан, разположен във въглищни пластове, и синьо гориво, "разпръснато" в шисти и глинести слоеве.
Растящата популярност на тези видове газ се дължи най-вече на трудния достъп на чужди компании до резервите на страни като Русия, Иран и Катар, които заедно контролират около половината от световните газови резерви. Запасите от "алтернативно" синьо гориво по света обаче са далеч по-големи – според МААЕ става въпрос за количество от порядъка на 1000 трилиона куб.м. За сравнение, предполагаемият обем на природния газ в световен мащаб е около 200 трилиона куб.м.
Скритото богатство на Европа
Освен това със залежи на "алтернативен" газ могат да се похвалят немалко страни – от Канада до Индия, от Украйна до Казахстан и от Австралия до ЮАР. Европейските запаси от шистов газ се оценяват на около 15 трилиона куб.м, като само Полша се предполага, че притежава около 3 трилиона куб.м. Според експерти подобно количество може да покрие енергийните нужди на страната през следващите 200 години, а газовите потребности на целия ЕС – в продължение на шест години, посочва Ройтерс.
Пионери в разработването на шистовите газови находища се оказаха Щатите, които през последните няколко години успяха да усъвършенстват технологиите за добива на този недостъпен доскоро вид синьо гориво (виж карето). Само за три години неговият дял от общия обем на американското газово производство подскочи от 2% на 10%, а миналата година заради него страната дори измести Русия от челното място по добив на синьо гориво, извличайки 745 млрд. куб.м на фона на руските 583 млрд., отбелязва в. "Ведомости".
"Тихата газова революция"
в Америка свари до голяма степен неподготвени световните енергийни гиганти, което обяснява скорошното им усилено изкупуване на независими компании, разработващи подобни находища по света и най-вече Европа, коментира в. "Известия". През последните две години компании като "Роял Дъч Шел", "Бритиш петролеум" и "Ексон Мобил" придобиха лицензи за сондажи в Швеция, Полша, Германия, Франция и Австрия и наред с още около 40 фирми усилено разработват различни находища.
Експерти очакват добивът на шистов газ да започне до две години, но за масово производство ще може да се говори чак след около десетилетие, отчасти тъй като в момента европейският газов пазар е пренаситен.
С ударни темпове върви и разработването на алтернативни находища на синьо гориво в Китай, който има около 45 трилиона куб. м шистов газ и се надява към 2030 г. да увеличи до 25% дела му от общия добиван обем.
Алтернатива за "Газпром"?
Възходът на шистовия газ не остана незабелязан и в Русия, където из медиите започнаха да се мяркат тревожни заглавия като "Алтернативата на "Газпром" и "Шистов кошмар за Русия". Това обаче не доведе до усилено разработване на руските резерви (по различни оценки страната притежава около 100 млрд. куб.м шистов газ и до 49 трлн. куб.м метан във въглищни пластове), а властите и "Газпром" демонстрират открит скептицизъм към новото енергийно "чудо".
Директорът на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов дори изтъкна пред в. "Известия" три конкретни причини, поради които "газовата революция" надали ще се прехвърли от САЩ в Европа. На първо място са високите технологични изисквания - заради спецификата на шистовите залежи необходимите технологии за разработването им често са различни за отделните находища, като задоволителни резултати може да няма години наред.
Освен това добивът на този вид газ оставя голям отпечатък върху околната среда както заради необходимостта от постоянно доразработване на кладенците, така и заради използваните в процеса химически вещества. В Щатите шистовото синьо гориво се добива основно в пустинии райони, а екологията все още не е сред основните приоритети на властите за разлика от европейските държави.
И на трето място е цената - добивът на шистов газ ще е рентабилен при средни пазарни цени от около 250 долара за хиляда куб.м, което не е силно под стойността на природния газ. Затова "Газпром" не бърза да променя политиката си в Европа, където по прогнози на Международната енергийна агенция (МАЕ) ще властва още поне десет години.
| Как се добива "алтернативен" газ Разположеният в шистови и глинести слоеве газ не може да бъде извлечен оттам с традиционния метод на сондиране, тъй като не се намира в концентрирани находища, а е "разпръснат" из пластовете. През 2008 г. американските експерти успяват да разработят технология, която успешно съчетава метода на хоризонтално сондиране с т.нар. хидравлично разбиване. Този процес създава ефекта на хидравличен удар чрез инжектиране на вода, пясък и определени химически вещества в подземните слоеве. Това позволява да бъде "събран" разположеният там газ без необходимостта от множество отделни кладенци. Създадените кладенци обаче трябва да се разполагат по-гъсто един до друг заради спецификата на шистовите находища, а и получената смес от вода и химически вещества носи риск за водоемите наоколо, което на практика изключва разработването на този вид находища близо до населени места. |
| Компании, сондиращи за шистов газ в Европа - Американската "Ексон Мобайл" (Exxon Mobil) е закупила лицензи за сондаж в Долна Саксония и Полша - Вторият най-голям петролен гигант на САЩ "Шеврон" (Chevron) също има интереси в Полша - Холандско-британският концерн "Роял Дъч Шел" (Royal Dutch Shell) вече има кладенец в Швеция и планове за Украйна - Френската "Тотал" (Total) сондира във Франция и Дания - Австрийската OMV сондира в района около Виена - Петролният концерн "КонокоФилипс" (ConocoPhillips) смята да започне да сондира в Северна Полша - Канадската фирма "Талисман енърджи" (Talisman Energy) също има проект в Полша - Американската корпорация "Маратон" (Marathon Oil Corp) ще сондира отново в Полша - Малката британска компания (IGAS) има лиценз за Северна Англия - Канадската "Фалкън" (Falcon Oil & Gas) е заинтересувана от унгарското находище Мако. |