И двадесет години след рухването на Берлинската стена Германия продължава да се бори за изнесените зад граница милиони на източногерманската комунистическа партия. Преди дни федералната република постигна важна победа в продължилата близо 18 години съдебна битка за 250 млн. някогашни марки, които през 1992 г. безследно изчезват от сметките на виенското търговско дружество "Новум" (Novum) и дъщерната му фирма в Швейцария. В четвъртък съдът на кантона Цюрих осъди на втора инстанция австрийската банка "Уникредитбанк Аустрия" (Unicreditbank Austria) да плати на Германия общо 230 млн. евро, препрани от Червената Фини - легендарната управителка на "Новум" и довереник на Австрийската комунистическа партия Рудолфине Щайндлинг.

Още през 1994 г. германското правителство повдига иск срещу тогавашната Банк Аустрия, наследник на Йостерайхише лендербанк. Обвинението е, че финансовата институция е спомогнала за изпирането на 250 млн. западногермански марки, собственост на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП). Щайндлинг, която от 1983 г. е едноличен собственик на "Новум" и движи финансовите дела на австрийските комунисти, като същевременно снабдява ГДР с ембаргови технологични продукти от Запада, е в основата на схемата за пране на пари.

Според заключенията на германските власти, цитирани от в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и сп. "Фокус", Червената Фини е прехвърлила милионите от Йостерайхише лендербанк в нови сметки в дъщерна банка в Цюрих, след което парите отново се връщат в австрийската банка, но с анонимен вложител. И до днес не се знае къде са милионите, нито кой се е възползвал от тях.

В решението си от четвъртък съдът на кантона Цюрих призна иска на германската страна и постанови, че италианският концерн "Уникредит" (собственик на Банк Аустрия) трябва да преведе на германското финансово министерство 128 355 788,47 евро, които с натрупаните лихви от 1994 г. насам възлизат на 230 млн. евро. По силата на договора за германското обединение всички средства, които федералната република успее да върне от някогашното имущество на ГДР, отиват за източните провинции. И така бюджетът на петте провинции ще набъбне с порядъчна сума и то тъкмо посред глобалната финансова криза.

Въпреки че присъдата не е окончателна, а австрийската банка смята да я обжалва, това едва ли ще окаже въздействие върху изпълнението й, смята юристът Марко Нидерман, пълномощник на Федералната служба за особени задачи, свързани с обединението (BvS). Според него евентуалното обжалване ще се занимава само с протичането на делото, но няма да проучва установените вече факти. За нас швейцарското съдебно решение дойде неочаквано, призна пред "Шпигел" говорителят на "Уникредитбанк Аустрия" Мартин Халама.

Делото се проточи толкова дълго най-вече заради опитите на Рудолфине Щайндлинг всячески да отхвърли пряката връзка между "Новум" и режима на ГЕСП. Червената Фини до последно твърдеше, че е била само доверителен управител на Австрийската комунистическа партия, а въпросните милиони всъщност принадлежали на австрийските комунисти.

Германското правителство обаче от самото начало се водеше от предположението, че "Новум" е компания, свързана с управляващата в ГДР партия, следователно парите принадлежат на днешната ФРГ. Изчистването на този въпрос продължи чак до 2004 г., когато Федералният административен съд потвърди решението на предишна инстанция, че "Новум ГмбХ" е част от партийното имущество на ГЕСП. Дружеството не е нищо друго освен скрита фирма на източногерманските комунисти, през която са изнесени червените куфарчета.

През август 2006 г. приключи дейността на специалната разследваща комисия за проучване имуществото на партиите и масовите организации на бившата ГДР, ръководена от Кристиян фон Хамерщайн. За своите 16 години дейност тя успя да върне в обединена Германия над 1.6 млрд. евро, скрити от доверени другари в черни сметки, компании фантоми, реално функциониращи дружества и т.н., в това число и в чужбина. Според разследване на "Шпигел" комунистите от Източен Берлин са изнесли близо 6.2 млрд. източногермански марки (или 3.1 млрд. западни) само в началото на 1990 г., непосредствено преди обединението.