Пенсионер и глава на семейство
Андрю Уебстър преподава английски в частно училище в Западен Лондон и тъкмо е навършил 67 години, когато получава известие за пенсиониране. Той все още издържа непълнолетните си деца и планирал да не се претоварва с работа, но не и по този начин. Работодателят му пък се възползвал от закон от 2006 г., позволяващ компаниите сами да определят кога да пенсионират служителите си, достигнали 65 години.
"Бях бесен - не стига че това беше най-хубавата работа през целия ми живот, а и бях сред ключовите им кадри", разказва Уебстър. Той обаче признава, че влошените му отношения с новото ръководство на училището вероятно са изиграли роля в решението за принудителното му пенсиониране. Същевременно Уебстър не може да се обърне за подкрепа към профсъюза си, тъй като от известно време не плаща членски внос.
По този начин му остават ограничените права от 16-годишен стаж като учител в държавно училище, а 56-годишната му съпруга е принудена да се върне на работа, за да възстанови финансовия баланс в семейството. Днес Уебстър дава частни уроци и печели около една трета от предишната си заплата. "Преподавам много повече и по-разнообразни неща, отколкото в училище, и това е хубаво, но за съжаление вече не ми носи предишните пари", констатира той.
Правителството в момента преразглежда т.нар. наредби за равенство, които забраняват на работодателите да принуждават служителите си към пенсиониране преди 65 години и им позволяват единствено да молят за това хора след тази възраст. Според мнозина обаче този закон е дискриминационен и не спомага за по-голямото участие на по-възрастните на работния пазар. "Съветвам хора като мен да са сигурни, че членуват в силен профсъюз и да се разбират с началниците си", споделя Уебстър.