Една година след прочутата си реч в Прага, призоваваща за свят без ядрено оръжие, която до голяма степен му спечели Нобеловата награда за мир, американският президент Барак Обама започна да прави първите си стъпки в тази посока.

Само седмица след обявяването на новата ядрена стратегия на САЩ и подписването на историческия договор СТАРТ 2 с Русия за намаляване на ядрените арсенали, в понеделник и вчера той събра на среща на върха във Вашингтон лидерите на близо 50 страни от цял свят, притежаващи ядрено оръжие или свързани с атомните технологии и материали, за да ги убеди да положат всички усилия да не допускат трафик на ресурси към терористични организации за сглобяването на бомба.

Ден по-рано той коментира, че възможността терористична организация да се сдобие с ядрено оръжие остава най-голямата заплаха в кратко-, средно- и дългосрочен план.

Думите му отразяват промяната в американските служби, които все повече насочват усилия за предотвратяване на възможността терористи да се сдобият с ресурси за атомна бомба. Преди няколко месеца Конгресът предупреди, че "без категорични действия е по-вероятно терористична атака с оръжие за масово унищожение да се случи до края на 2013 г.".

Експерти посочват, че за направата на атомна бомба е нужно твърде малко,

Толкова е обемът на 25 кг обогатен уран, колкото е необходимо за направата на най-слабата самоделна бомба. Докато повечето уран в света се пази особено строго в специализирани военни складове, в някои по-корумпирани държави режимите на охрана са доста по-либерални.

Обогатеният уран също така се използва и в граждански институции като изследователски центрове и болници. Според оценки на службите, цитирани от в. "Вашингтон пост", в света има достатъчно т.нар. свободен уран за създаването на 120 хил. атомни бомби.

Целта на срещата във Вашингтон, определена от американски конгресмени като най-голямото събитие от подобен мащаб след Втората световна война, беше да убеди присъстващите държави да подпишат декларация, че ще пазят ресурсите си изключително добре, за да не попаднат в ръцете на терористи.

Декларацията ще призове за пресичане на трафика, както и за единни стандарти при опазването на ядрените арсенали.

Лидерите трябваше да се разберат и за детайлен работен план за прихващането на всичкия свободен уран до края на 2013 г. Обама се надяваше да успее и да договори на двустранните си срещи с лидерите обещания за национални планове за пресичане на контрабандата и намаляване на ядрените арсенали. (Форумът приключи след редакционното приключване на броя.)

Някои страни, като Чили например, обявиха, че са се освободили изцяло от обогатения си уран. Последните 20 кг, които страната е имала в изследователски центрове, са били прехвърлени последния месец в САЩ.

Канада и Украйна пък оповестиха намеренията си реакторите им да преминат от високо обогатен уран към обеднен и по този начин да не представляват потенциален източник за терористичните организации.

Анализаторите коментират, че докато за страни като САЩ ядрената заплаха е осезаема, за някои развиващи се държави тя е по-скоро мит или фикция.

Още повече че намаляването на петрола и газа в световен мащаб и необходимостта от преминаване към зелена енергия ще направят атомната енергия за мирни цели доста приемлива инвестиция за много страни.

На срещата имаше и

Иран и Северна Корея не бяха поканени въпреки ядрените си програми. Последвалите коментари на ирански представители за форума бяха особено критични. Израелският премиер Бенямин Нетаняху пък предпочете да не отиде във Вашингтон, въпреки че изпрати свои представител, вероятно заради притеснение от реакция на присъстващите арабски страни за израелската ядрена програма, която Тел Авив продължава да отрича въпреки неопровержимите доказателства за нейното съществуване.

Въпреки отсъствието на представители на Техеран програмата на Иран беше във фокуса на вниманието и по-скоро темата за санкции срещу страната. Надеждите на Обама да получи уверение от повечето страни - участнички в срещата, и най-вече от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН не се осъществиха.

Още в първия ден на срещата Турция се обяви категорично срещу какъвто и да е бил вид санкции, както и останалите мюсюлмански страни. Вчера следобед Китай също даде да се разбере, че съветът за сигурност продължава да е все толкова далеч от резолюция за нови санкции, а Русия даде индикации, че няма да отстъпи от позицията си за дипломатически усилия.