Когато преди две години Елена Салгадо пое поста министър на икономиката и финансите в Испания, наблюдателите коментираха, че 61-годишната жена е дошла начело на ресора в най-подходящия, но и най-труден момент, когато и испанският премиер Хосе Луис Сапатеро, и самите испанци вече били съвсем еднакво отчаяни от тогавашния министър Педро Солбес, известен като Чичо Пепе, и решенията му, гибелни за икономиката на страната.

За изминалата година Салгадо доказа афинитета си към противоречията. Автор на фразата "на испанците сега не им трябва саможертва, а ентусиазъм", тя одобри най-значителното увеличаване на данъците в съвременната история на страната и преструктурира много от перата в бюджета със смелост, за която по-умереният в решенията си неин предшественик само би могъл да й завиди.

Храбро посрещна и цифрите, белязали икономиката на 2009 г. и първите 9 месеца от управлението й: 1.1 млн. нови безработни за годината, спад на БВП с 3.6%, също невиждан от десетилетия. Със завидно спокойствие се справи с информацията за 243 000 загубили работата си за периода януари - март, като заяви, че новите антикризисни мерки, които кабинетът разгледа в края на миналата седмица, ще поставят на местата им над 500 хил. души.

В борба със статистиката Салгадо прилага бюджетни и данъчни решения с една и съща небрежна усмивка независимо от тежестта им. Затова я обвиняват и критиците й, според които зад тази усмивка и зад опита за "динамична политика" се крие неспособността й да различи съществено от несъществено. Защитниците й пък вярват, че има брилянтен усет кога трябва да стимулира отделни сектори на икономиката и кога - да пренасочва разходи.

Салгадо е непрекъснато в центъра на медийното внимание и изявите й пред камери и микрофони са значително по-чести в сравнение с тези на колегите й. Свръхработливата според испанските медии жена се координира само с онези, на които е поверила задачи и които, вманиачена в детайлите, се опитва да обсеби и контролира при всяка стъпка от изпълнението им.