Бизнесът срещу политиката: Фалшива опасност ли е исландският облак?

На живо
Заседанието на Народното събрание

Бизнесът срещу политиката: Фалшива опасност ли е исландският облак?

Според оценки на Международната агенция за въздушен транспорт (IAТА) авиокомпаниите са загубили от затварянето на небето най-малко по 250 млн. долара на ден. <br />
Associated Press
Според оценки на Международната агенция за въздушен транспорт (IAТА) авиокомпаниите са загубили от затварянето на небето най-малко по 250 млн. долара на ден.
Исландският вулкан продължава да изхвърля пепел, но търпението на авиокомпаниите преля чашата и все повече от тях остро критикуват затварянето на части от европейското въздушно пространство. Според Международната агенция за въздушен транспорт (IATA) последиците от облака вулканичен прах ще бъдат по-тежки, отколкото след атентатите от 11 септември.
Заради отменените полети загубите за авиокомпаниите са достигнали вече 250 млн. долара на ден, обяви шефът на IATA Джовани Бисиняни. Той обвини европейските правителства в несъразмерна реакция и повтори тезата на авиационни мениджъри, че решенията за затваряне на летища всъщност се базират само на теоретични модели, а не на факти. "Трябва да изоставим генералната забрана и да потърсим начини за гъвкаво отваряне на въздушното пространство, стъпка по стъпка", каза Бисиняни, цитиран от "Дау джоунс".
Асоциацията на европейските авиокомпании (АЕА) и европейското звено на Световния съюз на летищата (ACI) също разкритикуваха продължаващата забрана. При подобни вулканични избухвания в други райони на света ограничения като сегашните в Европа не се смятат за необходими, обявиха в съвместно становище двете организации.
"Никой не поставя под съмнение риска за сигурността, произтичащ от вулканичната пепел. Въпросът е обаче, че мерките трябва да са пропорционални на опасността", изтъкна Улрих Шулте-Щратхаус, генерален секретар на АЕА.
Центърът за азиатско-тихоокеанска авиация (CAPA), базирана в Сидни глобална консултантска компания, отбеляза, че избухването на друг исландски вулкан през 90-те години е причинило само "минимални смущения" във въздухоплаването. Със сигурност то не доведе до затваряне на въздушното пространство над цели региони, посочи в свое становище CAPA, като спомена същевременно, че параноята за авиационната сигурност се е увеличила след атентатите от 11 септември.
Други експерти гледат по-положително на забраната. Бил Вос, президент на фондацияа "Флайт сейфти", адмирира бързото решение на европейските власти да спрат полетите. "Проблемът е, че никой няма идея кое е безопасното ниво на вулканична пепел в атмосферата, а и никой не иска да е тестовият пилот", каза Вос.
Особено остро срещу затворенето небе се изказа президентът на германския авиопревозвач "Луфтханза" (Lufthansa) Волфганг Майерхубер. Много авиокомпании извършили тестови полети, а последвалите проверки показали, че няма опасност за въздухоплаването в Германия. "Никой не иска да лети през облак от вулканична пепел. Но това, което видяхме през последните дни, е всичко друго, но не и рисков потенциал", обясни Майерхубер пред германската обществена телевезия ZDF в неделя вечерта.
Президентът на "Луфтханза" подчерта, че авиокомпанията никога не би поставила нещо на карта, но наличните данни трябва да се проучват внимателно. "Говорим за облаци от пепел - в последните 3 дни обаче от Фленсбург (най-северният германски град) до Берхтесгаден (най-южният германски град - бел. ред.) нямаше нито един облак", посочи Майерхубер.
Йоахим Хунолд, шеф на втората най-голяма германска авиолиния "Ер Берлин" (Air Berlin), също изрази учудване, че резултатите от пробните полети не са оказали никакво влияние върху решението на авиационните власти за удължаване на забраната. "Затварянето на въздушното пространство се случи само въз основа на данни от компютърни симулации на Консултационния център за вулканична пепел в Лондон", каза Хунолд през неделното издание на в. "Билд".
Холандският авиопревозвач KLМ, който в неделя също проведе безпроблемни тестови полети, поиска незабавно вдигане на забраната. Вицепрезидентът на компанията Стив Ферхаген (който е и пилот) обяви, че няма притеснения за възстановяване на полетите.
В Германия, където Службата за авиационна сигурност DFS удължи забраната за кацане и излитане чак до 02 ч. във вторник, темата прерастна в политически въпрос. Федералният министър на транспорта Петер Рамзауер защити ограничителната мярка и обяви, че няма да се поддаде на натиск от авиокомпаниите. Никога не бих допуснал търговските загуби да се изравняват с риска за живота на пътуващите, подчерта Рамзауер.
На първо време авиокомпаниите обаче няма да разчитат на финансови помощи заради отменените полети. "Обикновено авиолиниите не са застраховани срещу анулирани полети, така че компаниите сами трябва да понесат товара", заяви говорител на най-големия презастраховател в света "Мюнхенер рюк" (Münchener Rück). Според "Хановер рюк" (Hannover Rück), номер 4 в презастраховането, провалените полети не се покриват, а само някои щети.