Заради облак вулканична пепел Ирландия затвори небето си за 6 часа

Като запушим тръбата в Мексиканския Залив....до края на лятото,ще дойдем и в Исландия,да се справим с вулкана....
Може пък случайно,след толкова много пепел,да започне да изригва петрол.......
Ще проверим!

• 1 10
• Докладване

До коментар [#5] от "Маке":
що сакате от нас бре мърморковци? половината хора в България са от Егейска Македония. преди да подкарате пак мечтите за "България на три морета" си спомни за македонските лайненца, дето миришат тъкмо като теб.

• 10 1
• Докладване

Пребродих много кътища и
друми
из Тракия
и по Балкана син,
но все ме вика мойта стара
Струма,
сърцето все ме тегли към
Пирин,

към оня кът,
де вечно съм се раждал,
орисан от утроба
с кръстен знак.
Там –
в стръмните чукари на
Огражден,
дълбоко впит е корена ми як.

От вековете праща по
кръвта ми
надежда за възкръсен бъден
ден
и не сърце,
а ти туптиш в гръдта ми,
мой роден край,
мой свиден кът зелен,

изткан от песни,
от легенди стари,
бродиран с кости свети
в люта бран.
Мой роден край,
разкъсан,
обруган,
открита рана –
и кърви,
и пáри.
Пред теб,
мой свиден,
мой олтар свещен,
запалвам свещ и ничком
коленича
с молитва за възкръсния ти
ден.
Мой роден край,
до болка те обичам.

• 1 1
• Докладване

Аз тук израснах,
тука,
сред Пирина,
тук всяка канара ми е
позната,
с комитите тук пил съм
руйно вино,
кръстосвал съм нашир и длъж
гората,
бой водил съм със хиляди
потери,
ранен и отмалял пълзял
съм по скалите –
умирах и възкръсвах,
пълен с вера,
че ще достигнем извора на
дните.

По-силен бях след всяка нова
рана,
по-упорит след гробове
безмълвни –
изпълваше ме силата
безкрайна
на тия вечни вулканични
хълми.

Сега съм сам,
полека се изкачвам,
повяват утро старите усои,
ята от птици с песни гонят
здрача,
със смях рушат на утрото
покоя.
Ята от птици…
А далеч пред мене –
Беласица с разкъсани гърди
от страшна болка издълбоко
стене,
изгубила надежди и мечти.

(1980 г.)

• 1 1
• Докладване

На теб, Родино, вречен бе
баща ми
и затова не жажда за имот,
а любовта към тебе завеща
ми-
любов и болка нося цял
живот.

И все ме брулят ветрове
свирепи,
че непокорен винаги съм бил,
очите вечно някой ми
ослепя -
все иска
мъртъв да е Самуил.

Но аз съм жив!
И няма сила земна
да се пребори с мен,
да ме скове –
душата ми
с родината във мене
подвластна само е
на богове.

(1999 г.)

• 1 1
• Докладване

До коментар [#2] от "VaKY":

Съгласен, майна!

• 0 2
• Докладване

Ама и яко се отплеснааме! Нерде Ирландия и Ебативулканамайна, нерде Македония!

• 0 7
• Докладване

Продавам,
а във вашият случай даже подарявам, скриптове за разпознаване на автоматизирани ботове с произход от съседни държави...

• 0 4
• Докладване