Позицията и реакцията на Турция спрямо нападението на хуманитарния конвой за ивицата Газа предизвиква разнопосочни коментари в западните издания за новата роля, която започва да играе Анкара в процесите в Близкия изток.

Израелското нападение срещу "Флотилията на свободата" превърна Турция в нов знаменосец на арабите, уморени от неспособността на техните лидери да се противопоставят на еврейската държава, пише в свой анализ Франс прес, който е цитиран от БТА.

От Кайро до Сана през Ерусалим хиляди демонстранти излязоха на улиците, за да протестират срещу кървавото превземане на абордаж в понеделник на флотилия с помощи за Газа. Те развяваха турското знаме и издигаха портрети на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

"Нарастващата намеса на Турция, ангажиментът й в подкрепа на палестинците и безкомпромисните позиции на Ердоган стават причини арабската улица да го възприема като нов Насър", посочва анализаторът Мишел Нофал, специалист по турските въпроси.

Нито един арабски ръководител не е успял да възпламени тълпите като египетския ръководител Гамал Абдел Насър, починал през 1970 г.

Според Нофал, автор на книгата "Завръщането на Турция в Ориента", "Турция вече не е разглеждана като троянски кон на Запада в района".

Турция беше първата мюсюлманска страна, установила дипломатически отношения с еврейската държава, и двете страни подписаха споразумение за военно сътрудничество през 1996 г. Но техните отношения непрекъснато се влошават след израелската операция в Газа в края на 2008 г.

Ердоган, чието ислямско-консервативно правителство възстанови приятелството с арабския свят, не спира да сипе критики срещу еврейската държава след нападението на израелски командоси. Турският парламент настоя единодушно в сряда пред правителството да преразгледа политическите, военните и икономическите връзки с Израел.

"Турция, Турция", скандираха демонстрантите в редица арабски столици тази седмица. По време на заседание на кувейтския парламент във вторник повече от половината от депутатите приветстваха "героичната позиция" на Анкара, докато палестинският президент Махмуд Абас бе прекъснат от аплодисменти в сряда, когато спомена в реч за ролята на Турция.

Според Нофал "тази нова турска роля", която би могла да бъде подхранвана от носталгия по османската империя, разпаднала се преди по-малко от сто години, "компенсира слабостта на арабските управления и представлява в същото време положителен баланс спрямо Иран".

"Турция запълни една сериозна празнота, тъй като ролята на Египет е несъществуваща, тази на Саудитска Арабия е ограничена, а Сирия не може сама да играе роля", смята журналистът Абдел Уахаб Бадракхан. Според него "политиката на Турция представлява спасителен пояс за арабската улица на фона на неспособността на управленията по отношение на Израел".

В същото време "Турция не служи на интересите на Иран, който също се представя за защитник на правата на палестинците", добавя анализаторът.

Абдел Бари Атуан, собственик и главен редактор на ежедневника "Ал кудс ал араби", излизащ в Лондон, обяснява, че Турция е по-добре приета в района, отколкото Иран, "тъй като турците са сунити и не са в пряка конфронтация със Запада като Иран".

"Турция осъзна, че палестинският въпрос е най-добрата входна врата, за да играе важна роля в арабския свят", отбелязва той. Освен това турците представят на арабите, "изморени от това да бъдат смятани за терористи, един икономически, демократичен модел и модел на умерен ислям", който те оценяват.

"За първи път арабите оставят настрана техния национализъм и панислямизмът надделява", добавя той.