Протестно лято

Протестно лято

Протестно лято
Reuters
Ако синдикалните протести доведат до икономически щети, това ще доведе до отдръпване на инвеститорите и ще рикошира обратно върху синдикатите, като ги отслаби.
Елизабет Стивънс от британския застраховател Jardine Lloyd Thompson
Две неща са сигурни за предстоящото лято - то ще бъде горещо и протестно. Периодично ще избухват стачки срещу болезнените икономически мерки, които предприемат европейските правителства, но възможността за общ протест на този етап е малко вероятна.
Причината е, че обществената подкрепа за действията на синдикатите все повече отслабва, както и че те вече не могат да си позволят с лека ръка да пренебрегнат пазарите, твърдят анализатори, цитирани от "Ройтерс".
С нескрита враждебност профсъюзите приемат мерките за съкращаване на разходите и за реформи в социалноосигурителните системи, които правителствата предприемат, притиснати от кризата. От началото на годината най-гръмогласни и непримирими са гръцките синдикати, които организираха поредица от стачки.
В един момент недоволството излезе от контрол и взе три жертви. По всичко личи, че гърците, чиито публични финанси са в драматична ситуация, не смятат да спират. Поне не и през лятото. Утре в страната за пореден път стачкуват юристите.
"Ще има спорадични протести, но те ще бъдат далеч от онова недоволство, което може да срине обществото", прогнозира анализаторът Йон Леви от Eurasia Group.
Новата роля на синдикатите
Болезнените мерки за икономии в голяма част от европейските държави изправиха синдикатите в Европа пред труден избор - да се съгласят с орязването на разходите и по този начин да влязат в конфликт с членовете си или да им се противопоставят, рискувайки остра реакция на пазарите, която може да влоши икономическата обстановка.
Формираха се два модела на синдикалния отговор. В единия край са ирландците. Те не предприеха нищо в отговор на наложените ограничения, за да не предизвикат негативна реакция на международните инвеститори. Синдикалният лидер Джак О'Конър призна, че се е опасявал чуждестранните инвеститори да не възприемат сериозните стачни действия като сигнал, че Ирландия е неспособна да се справи и да я накажат, като я лишат от финансови средства.
Синдикатите в Гърция пък станаха модел за другата крайност. Те организираха поредица от общонационални стачки и протести и най-силно настояват за общоевропейска кампания срещу мерките на правителствата. "Ще се борим, докато не предотвратим най-лошото", каза ръководителят на синдиката на служителите в частния сектор ГСЕЕ Янис Панагопулос.
"Ирландският пример е много поучителен. В синдикатите е в ход процес на сериозен самоанализ и фактът, че пазарите на облигации влизат в ролята на политически арбитър, оказва върху профсъюзите много по-голямо влияние, отколкото те са готови да признаят", отбелязва Дейвид Лий, анализатор в Control Risks.
Ирландия бе първата страна в еврозоната, която значително ограничи държавните разходи, за да успокои пазарите. Протестите напоследък обаче значително отслабнаха и анализатори твърдят, че населението в голяма степен е свикнало с мисълта за съкращенията.
"Реакцията на ирландците е правилна", смята Елизабет Стивънс от британската застрахователна компания Jardine Lloyd Thompson. "Опасявам се, че гръцките синдикати могат да спечелят битката и да спрат правителствените мерки. Това обаче ще срине доверието към страната и ще доведе до фалит", допълва тя.
На този фон застрахователите отбелязват значително нарастване на исканията за застраховане срещу политически риск, най-вече в Португалия и Испания, които тепърва прокарват сурови антикризисни мерки. Това увеличава разходите за правене на бизнес във въпросните страни. Според Даниел Райърдън от застрахователната компания Zurich in North America най-висок е рискът в капиталовите центрове на градовете, и то предимно в южните части на еврозоната.
Градусите на протеста са по-високи на юг
След Гърция Италия е сочена като следващата най-уязвима държава за трудови протести. Профсъюзите вече са в конфликт с правителството на премиера Силвио Берлускони, въпреки че там синдикатите по традиция стачкуват часове, а не дни наред, което отслабва и ефекта.
Голяма е вероятността испанските синдикати отново да изведат хората на улицата, но те в крайна сметка ще се примирят със съкращенията, така както направиха португалските профсъюзи. В противен случай рискуват да свалят лявото правителство на Хосе Луис Родригес Сапатеро и на власт да се върне десницата, твърди анализаторът Пепе Егер от Exclusive Analysis.
Дейвид Лий от Control Risks не очаква сериозни проблеми във Великобритания, въпреки че там профсъюзите заплашиха с протестни действия. Управляващата британска коалиция има достатъчно мнозинство, затова е малко вероятно профсъюзното недоволство да промени нещо, прогнозира Лий и изключва повторение на събитията в края на 80-те.
Дори в Гърция анализаторите смятат, че трите смъртни случая при подпалването на банков офис в началото на май ще охладят страстите за нови изблици на насилие, макар че в най-пострадалата от кризата страна в еврозоната синдикалистите няма да се откажат от нови протести.
Предприемането на действия в европейски мащаб е малко вероятно. Ако все пак има такива, очакванията са в тях да се включат по-леви синдикалисти. Европейските профсъюзи обявиха, че на 29 септември ще проведат Европейски ден на действието с митинг в Брюксел. Организаторите очакват да съберат поне 100 хиляди души от 27-те страни членки. Но сметките им може да излязат криви.
"Обществена подкрепа просто липсва", убеден е Дейвид Лий от Control Risks. "Синдикатите ще трябва да предприемат някакви действия, за да избегнат обвиненията в неадекватност, но те ще са ограничени", смята той.