Две неща са сигурни за предстоящото лято - то ще бъде горещо и протестно. Периодично ще избухват стачки срещу болезнените икономически мерки, които предприемат европейските правителства, но възможността за общ протест на този етап е малко вероятна.

Причината е, че обществената подкрепа за действията на синдикатите все повече отслабва, както и че те вече не могат да си позволят с лека ръка да пренебрегнат пазарите, твърдят анализатори, цитирани от "Ройтерс".

С нескрита враждебност профсъюзите приемат мерките за съкращаване на разходите и за реформи в социалноосигурителните системи, които правителствата предприемат, притиснати от кризата. От началото на годината най-гръмогласни и непримирими са гръцките синдикати, които организираха поредица от стачки.

В един момент недоволството излезе от контрол и взе три жертви. По всичко личи, че гърците, чиито публични финанси са в драматична ситуация, не смятат да спират. Поне не и през лятото. Утре в страната за пореден път стачкуват юристите.

Болезнените мерки за икономии в голяма част от европейските държави изправиха синдикатите в Европа пред труден избор - да се съгласят с орязването на разходите и по този начин да влязат в конфликт с членовете си или да им се противопоставят, рискувайки остра реакция на пазарите, която може да влоши икономическата обстановка.

Формираха се два модела на синдикалния отговор. В единия край са ирландците. Те не предприеха нищо в отговор на наложените ограничения, за да не предизвикат негативна реакция на международните инвеститори. Синдикалният лидер Джак О'Конър призна, че се е опасявал чуждестранните инвеститори да не възприемат сериозните стачни действия като сигнал, че Ирландия е неспособна да се справи и да я накажат, като я лишат от финансови средства.

Синдикатите в Гърция пък станаха модел за другата крайност. Те организираха поредица от общонационални стачки и протести и най-силно настояват за общоевропейска кампания срещу мерките на правителствата. "Ще се борим, докато не предотвратим най-лошото", каза ръководителят на синдиката на служителите в частния сектор ГСЕЕ Янис Панагопулос.

Ирландия бе първата страна в еврозоната, която значително ограничи държавните разходи, за да успокои пазарите. Протестите напоследък обаче значително отслабнаха и анализатори твърдят, че населението в голяма степен е свикнало с мисълта за съкращенията.

На този фон застрахователите отбелязват значително нарастване на исканията за застраховане срещу политически риск, най-вече в Португалия и Испания, които тепърва прокарват сурови антикризисни мерки. Това увеличава разходите за правене на бизнес във въпросните страни. Според Даниел Райърдън от застрахователната компания Zurich in North America най-висок е рискът в капиталовите центрове на градовете, и то предимно в южните части на еврозоната.

След Гърция Италия е сочена като следващата най-уязвима държава за трудови протести. Профсъюзите вече са в конфликт с правителството на премиера Силвио Берлускони, въпреки че там синдикатите по традиция стачкуват часове, а не дни наред, което отслабва и ефекта.

Голяма е вероятността испанските синдикати отново да изведат хората на улицата, но те в крайна сметка ще се примирят със съкращенията, така както направиха португалските профсъюзи. В противен случай рискуват да свалят лявото правителство на Хосе Луис Родригес Сапатеро и на власт да се върне десницата, твърди анализаторът Пепе Егер от Exclusive Analysis.

Дейвид Лий от Control Risks не очаква сериозни проблеми във Великобритания, въпреки че там профсъюзите заплашиха с протестни действия. Управляващата британска коалиция има достатъчно мнозинство, затова е малко вероятно профсъюзното недоволство да промени нещо, прогнозира Лий и изключва повторение на събитията в края на 80-те.

Дори в Гърция анализаторите смятат, че трите смъртни случая при подпалването на банков офис в началото на май ще охладят страстите за нови изблици на насилие, макар че в най-пострадалата от кризата страна в еврозоната синдикалистите няма да се откажат от нови протести.

Предприемането на действия в европейски мащаб е малко вероятно. Ако все пак има такива, очакванията са в тях да се включат по-леви синдикалисти. Европейските профсъюзи обявиха, че на 29 септември ще проведат Европейски ден на действието с митинг в Брюксел. Организаторите очакват да съберат поне 100 хиляди души от 27-те страни членки. Но сметките им може да излязат криви.