Македония може да се включи към "Южен поток"
"Газпром" е готов да разгледа възможността за изграждане отсечка към Македония в рамките на проекта за газопровод "Южен поток", е заявил на 17 юни председателят на "Газпром" Алексей Милер на среща с македонския президент Георге Иванов в рамките на международния икономически форум, който се провежда в Санкт Петербург.
За целта според Милер трябва бързо да бъде изготвена технико-икономическа оценка на отсечка към Македония, тъй като тези оценки за другите участъци от проекта са в много напреднал етап.
Ако бъде даден положителен отговор на техническата възможност и на икономическата целесъобразност от включването на Македония в "Южен поток", ще бъде подписано междуправителствено споразумение с договор за доставки на газ и ще бъде учредена смесена компания за управление на проекта, се казва в съобщение на сайта на "Газпром".
През есента Милер ще посети Македония.
Според Милер "интересът на още държави към "Южен поток" е доказателство, че това е актуален, важен и икономически привлекателен проект".
Русия изнася газ за Македония от 1997 г. През миналата година бяха доставени 0.1 млрд. куб. метра.
Проектът "Южен поток" бе обсъден и на среща на Милер с генералния директор на сръбската компания "Сербиягаз" Душан Баятович. Срещата се състоя също на икономическия форум в Санкт Петербург.
Двете страни са отбелязали, че технико-икономическата оценка напредва по график. Според Милер целта е Сърбия да се превърне в голям транзитен играч на регионалния пазар.
Споразумението за сътрудничество със Сърбия в проекта бе подписано в края на 2008 г., а година по-късно бе създадена и смесената компания South Stream Serbia за проектиране, финансиране, строителство и експлоатация на сръбския участък от "Южен поток". В смесеното дружество "Газпром" държи 51%, а "Сербиягаз" - 49%.
Двете компании разработват и проект за подземно газохранилище "Банатски двор".
От сайта на руската компания става ясно, че през миналата година тя е доставила на Сърбия 1.7 млрд. куб. метра газ.
| Под въпрос ли е участието на България в "Южен поток"? Срещите на Милер с македонския президент Георге Иванов и с директора на "Сербиягаз" се състояха ден, след като той се споразумя с румънския министър на икономиката Адриан Видяну да бъде извършена технико-икономическа оценка на включването на Румъния в проекта "Южен поток". Договореността между Милер и Видяну бе изтълкувана от експерти и наблюдатели като знак, че Румъния може да замести България в проекта след противоречивите сигнали на българските власти относно два други големи проекта с руско участие. Миналия петък българският премиер Бойко Борисов каза, че България ще се оттегли от петролопровода Бургас-Александруполис, по който ще се пренася руски петрол в Гърция и че ще замрази строителството на АЕЦ "Белене". Впоследствие той уточни, че няма официално решение. Прекратяването на двата големи проекта с руско участие поставя под съмнение участието на България в друг голям проект – "Южен поток", писа руският вестник "Комерсант". "Според някои съобщения България се е оттеглила (или е била изхвърлена) от "Южен поток", но те все още не са потвърдени", твърди изданието IHS Global Insight. В публикуван от него анализ се казва, че сега Румъния има най-добри възможности да се превърне в енергиен център на региона заради променливата позиция на българските власти, макар че пренасочването на "Южен поток" през Румъния ще бъде по-скъпо, отколкото ако тръбата мине през България. Румъния отдавна иска да се включи в "Южен поток", но досега не бе получавала официална покана. По проект газопроводът трябва да започва от руския черноморски бряг и да достига българския бряг, откъдето може да тръгват две разклонения – на северозапад и на югозапад. По съоръжението трябва да се пренасят по 63 млрд. куб. метра газ на година. През април Алексей Милер заяви, че Румъния не може да измести България от проекта, но може да се прокара тръбопровод на север към Румъния или директна тръба до румънския бряг. "България трябва да вземе бързи решения за основните енергийни проекти в страната и ясно да разговаря с Русия за своите очаквания", се казва в анализа на IHS Global Insight. "За "Газпром" насочването на "Южен поток" по вода до Турция (за да се избегнат украинските газопроводи) и след това пренасочването на газа на север към Румъния е заобиколен маршрут на един скъпоструващ газопровод. Много по-лесно би било газът да стига до българския бряг и след това по суша да се насочва на север към Румъния. В очакване в края на годината да бъде готово окончателното инвестиционно решение за проекта "Южен поток" (а и за "Набуко"), Русия може да отстрани България от проекта, за да успее да го завърши", коментира IHS Global Insight. |