Географската позиция на Турция благоприятства усилията на страната да се превърне в логистичен център за пренос на енергия, но означава също и засилване на трафика на танкери през Босфора и Дарданелите.

След все по-задълбочаващата се екологична катастрофа в Мексиканския залив от петролен разлив турските лидери свикват в Истанбул големите петролни компании, за да обсъдят евентуалната заплаха, която витае на неколкостотин километра от България.

В конференцията, която започва днес, ще участват представители на министерствата на външните работи, на енергетиката, на околната среда и на транспорта заедно с компании като "Ексън Мобайл", "Тотал", "Шеврон", "Транснефт", "Роснефт" и "Ени". Поканени са общо 15 енергийни гиганта, сред които и намиращият се в деликатна позиция "Бритиш петролиум" (BP).

"По време на срещата ще настояваме, че не можем да си позволим никакви инциденти в проливите, особено в Истанбул", казва турският енергиен министър Танер Йълдъз.

Анкара отдавна предупреждава за рисковете от инциденти в двата пролива, които свързват Черно с Мраморно и Егейско с Мраморно море.

Нейната позиция е категорична особено след аварията на нефтената сонда на ВР.

"Ако това нещо се беше случило тук, Истанбул просто щеше да престане да съществува", коментира министърът в телефонно интервю за англоезичното издание на в."Хюриет".

В момента през проливите дневно преминават 1.85 милиона барела суров петрол, което отговаря на 2% от общото световно потребление.

Русия е страната, която най-много използва Босфора и Дарданелите, за да транспортира енергийни ресурси както собствени, така и от Азербайджан и Казахстан към западните пазари.

Трафикът в двата пролива се регулира от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. - години преди появата на танкерите.

Днес Босфора, който е четвъртият най-използван пролив в света, преплават между 150 и 200 танкера дневно. Още толкова са преминаващите чужди търговски и пътнически кораби, както и местни съдове.

Макар Турция да не се стреми към ревизиране на конвенцията, страната се старае да фокусира вниманието върху риска, който крие най-вече за 12-те милиона жители на мегаполиса Истанбул една евентуална катастрофа.

За да има възможност за превенция, Турция ще се опита да договори с енергийните гиганти фонд от 20 милиарда долара. Той ще се използва в случай на екологична катастрофа от порядъка на тази в Мексиканския залив.

Интересно е, че точно същата сума успя да изкопчи от ВР Вашингтон. Британската компания се съгласи да задели парите след среща в Белия дом между президента на САЩ Барак Обама и ръководители на ВР.

Анкара е убедена, че световните петролни гиганти ще посрещнат с разбиране позицията й въпреки алтернативните трасета, които вече работят в страната или са проектирани.

Сред тях са откритият през 2007 г. петролопровод, който свързва Баку и Тбилиси с турското средиземноморско пристанище Джейхан, както и оглавяваният от ВР проект за петролопровод Самсун - Джейхан, за който Русия, Турция и Италия се договориха окончателно миналата година.

Въпреки тях, смята Анкара, "катастрофата е неизбежна, ако нищо не бъде направено".