Заможни руски студенти в Америка, политически имигранти в Израел, латиноамерикански журналисти или пенсионирани двойки с вкус към пътуванията... Те са обединени от една абревиатура - СВР.

2010 г.: САЩ – Ричард и Синтия Мърфи се готвят да отпътуват за Рим и оттам за Москва. ЦРУ арестува тях и още осем души по обвинение в конспирация с цел шпионаж в полза на Русия. Последният – Кристофър Мецос, изчезва в Кипър.

1996 г.: Торонто, Канада – Иън и Лори Ламбърт подават молба за канадски паспорти. Вместо поданство властите им връчват затворнически дрехи.

Израел – шестнайсет години след като получава убежище като преследван в родния си СССР, електроинженерът Анатолий Гендлер е арестуван и вкаран в затвор в Тел Авив.

Летище Вантаа, Хелзинки – Гранична полиция спира възрастна британска двойка и ги депортира – до родната им Русия.

Едно нещо свързва тези хора – те са добре прикрити руски агенти. За Ричард и Синтия Мърфи се готви размяна по-малко от десет дена след ареста им. Двойката Ламбърт се всъщност Дмитрий Владимирович Олшанский и вече бившата му съпруга Елена Борисовна – кадрови офицери в руското външно разузнаване, или СВР.

Израелската полиция твърди, че Гендлер "емигрира" в Израел, след като е изкарал курс на обучение в КГБ, а финландската полиция разкрива, че "британската" двойка се е връщала от консултации в Центъра.

Тези шпиони са известни като нелегали - специално обучени офицери от разузнаването, изпратени да живеят нелегално, т.е. без официалния имунитет на служители в съответните дипломатически мисии.

Участниците в последния шпионски скандал бяха обвинени от Министерство на правосъдието на САЩ в "конспирация с цел действие като нерегистрирани агенти на чуждо правителство".

Нелегалите рядко докладват на официалните резиденти. Те обикновено имат връзка с Центъра. Това е най-скъпият и дълготраен шпионски актив, с който всяка страна разполага. Те прекарват години навън, нерядко изучавайки децата си там, за да станат те второ поколение шпиони.

СВР има три вида нелегали. Първите са кадрови офицери от СВР или техни колеги от ГРУ – руското военно стратегическо разузнаване. В чужбина те задължително живеят с измислена самоличност, или легенда.

Следващият тип агенти се рекрутират от трети страни. Обучават се в Русия и обикновено използват собствената си самоличност. Като перуанката Вики Пелаез, която е журналист в най-големия испаноезичен вестник в Ню Йорк "Ел диарио".

Накрая са агентите емигранти – граждани на страните от бившия СССР, които преминават основен курс и са изпращани в чужбина под претекст, че търсят убежище по политически или религиозни причини.

Кадровите нелегали са най-малко и най-ценни за разлика от емигрантите. В СВР за нелегалите отговаря Центърът или Дирекция С, за която се твърди, че е най-секретната руска шпионска единица. Тя е единствената, която не се намира в централата на службата в Ясенево, а е близо до Кремъл – в печално известната сграда на площад "Лубянка".

Центърът има различни техники за скриване самоличността на агентите си. Те пристигат в страната като имигранти подобно на Гендлер или получават самоличности на починали бебета, какъвто е случаят на "Ричард Мърфи", или на Дмитрий Олшанский.

Нелегалите вербуват агенти, но рядко самите те се домогват до чувствителни постове в администрацията на съответната държава. Точно в този дух са инструкциите на Центъра към десетте предполагаеми шпиони.

Макар и извън системата, нелегалите вербуват къртици. Такъв е случаят с шефа на отдел "СССР" в ЦРУ Олдрич Еймс, когото разкриха през 1994 г. Работата на нелегалите е да комуникират с агентите, да ги снабдяват с пари и технология, както и да събират информация от явките.

Тази категория агенти осигуряват също и инфраструктурата за работата на други шпиони. Някои нелегали никога не шпионират. Така в средата на 90-те години ЦРУ разкрива създадени от тях технологични компании в Калифорния, които работят като подизпълнителни по ключови проекти на Пентагона.

Някои имат за задача просто да живеят в страната, откъдето да изпращат на Центъра всевъзможни битови сведения – застрахователни и трудови договори, процедура по закупуване на къщи и други, които да послужат за изграждането на легенда на истински агенти.

Има и такива, които "по време на война трябва да убият колкото се може повече американски лидери заедно със семействата им", твърди в книгата си Through the Eyes of the Enemy бившият полковник от ГРУ Станислав Лунев.

А за да не се изолират твърде много от Центъра, нелегалите контактуват непрекъснато с офицер от линия Н, или техния куратор, който е официално лице в руско дипломатическо представителство.

Най-вероятно такава е била през 80-те години мисията в Източна Германия на Владимир Путин, най-прочутия кадър на Дирекция С.

За значението и връзката на дирекцията с Кремъл говори фактът, че настоящият й директор Михаил Фрадков е бивш премиер, а друг бивш шеф на дирекцията – Евгений Примаков, също е бил премиер. Нищо, че под негово управление дирекцията губи няколко от ценните си нелегали – в Израел, Финландия и Великобритания.

А че кадрите решават всичко, потвърждават и експерти в шпионажа.