Да направиш статистиката секси

Да направиш статистиката секси

Да направиш статистиката секси
Reuters
Парите не могат да купят щастие и БВП не може да го измери.

САЩ са залети с икономически данни, но те не отговарят на най-основните въпроси: Наистина ли свърши рецесията? Подобрил ли се е животът? Дали правителството работи добре за интересите на гражданите?

"Времето е валутата на вашия живот. Само нея имате и тя единствената, която само вие може да решите как да похарчите. Внимавайте и не позволявайте другите да я харчат вместо вас."

Карл Сандбърг, биограф и поет
Последната рецесия показа, че не знаем откъде точно дебнат заплахите. Федералният резерв (Фед) на САЩ значително подцени разрушителната сила на спада в жилищния сектор. Една от причините бе, че Фед не разполага с достатъчно данни, които да отчитат сложните финансови инструменти, създадени през предходното десетилетие.
Данните за икономическия продукт също не дават пълна представа как кризата се отразява върху жизнения стандарт. Това обяснява защо президентът Барак Обама продължава да получава слаби оценки за усилията си да стабилизира икономиката, макар че през последната година тя се възстановява от кризата. Става все по-важно да се разбере как хората живеят, за да се прецени къде правителството трябва да насочи все по-ограничените икономически ресурси.
Това разказва агенция "Ройтерс" в свой анализ за сложното състояние на американската икономическа статистика.
Подсекретарят по икономическите въпроси в Министерството на търговията Ребека Бланк се надява, че Конгресът ще отпусне повече пари за статистически проучвания, след като законодателите започват да осъзнават каква е цената на незнанието. "В тази страна не инвестираме достатъчно в данни, защото те не са секси", оплаква се Бланк.
В администрацията на Обама има все повече икономисти на важни позиции, които като Бланк смятат, че са необходими алтернативни мерни единици, за да се получи по-ясна представа как точно работи икономиката. Един от тях е Алън Кругър, главен икономически съветник на финансовия министър Тимъти Гайтнер.
Преди да започне да работи в правителството, страстта на професора от Принстънския университет са проучванията как хората използват времето си. Сега той има достатъчно сподвижници и власт, за да направи тази информация част от икономическите решения на Вашингтон.
"Ако управлявате компания на стойност 2 трилиона долара, щяхте ли да инвестирате толкова малко пари в събирането на данни за това как тя работи", пита Кругър. Той е убеден, че в Щатите определено не се инвестира достатъчно в статистика
Министерството на земеделието например е похарчило през миналата година четири пъти повече за проучвания, отколкото е целият бюджет на Бюрото за статистика на пазара на труда, предоставящо едни от най-важните данни - за безработицата.
От следващата година обаче нещата са на път да се променят. Министерството на труда ще започне да съставя статистика как хората използват времето си и как усещат ефекта от тези дейности - проект, свързан с академичната работа на Кругър. А министерството на търговията планира да създаде нов измерител за бедността, за да получи по-добра представа кои групи от населението действително са принудени да се борят, за да задоволят основни потребности.
Цената на незнанието
Независимо от своите несъвършенства данните за американската икономика са най-впечатляващите по брой и размер в света. В сравнение с Европа например информацията за безработицата и БВП на САЩ се публикува по-бързо и е много по-подробна, но невинаги е точна и често пъти следват драстични корекции.
Всеки месец в Щатите се публикуват десетки статистически доклади от различните министерства, Федералния резерв, компании в частния сектор като ADP Employers Services (тя осигурява данни за заетостта в частния сектор) или Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти, както и от още много, много други организации.
Въпреки че наличната статистиката е огромна, тя не може да измери всичко и "дупките" се забелязват, особено добре по време на криза. Оказа се, че данните за безработицата са били подценени с близо 1.4 млн. души по време на рецесията, тъй като използваният икономически модел не може да измери колко компании са работили или спрели дейността си за даден месец.
Министерството на търговията може да ви каже, че през април американците са похарчили 714 млн. долара за мъжко облекло, но не и колко семейства са ограничили разходите за храна, макар че доходите им ги поставят в групата, на която се полагат купони за храна.
Данните Министерството на труда изброяват колко души са посетили музеи, паркове и зоологически градини, но не и колко са предпочели да получават помощи за безработни, понеже не си струват малките заплати, половината от които отиват да се плаща някой да гледа децата, докато си на работа.
Домакинският труд - "безплатен", но шокиращо голям
В прочутия си доклад до Конгреса през 1934 г. за състоянието на американската икономика бъдещият нобелист по икономика Саймън Кузнец (виж карето) посвещава част от първата глава, за да изброи ограниченията на подхода си.
Някои от трудностите, с които той се е сблъскал тогава, продължават да тревожат икономистите и в наши дни. Кузнец си е давал сметка, че събираните от него данни не измерват благополучието. Той пише за "обратната страна на дохода, която се състои в неудовлетворението от усилията, влагани за получаването на определен доход".
Осемдесет години по-късно икономистите продължават да се чудят как най-добре да измерят благополучието. Според Кругър за целта може да се използват изследвания за използването на времето. "БВП не включва удоволствието от една разходка или партия шах", твърди Кругър.
Най-големият пропуск в проучването на Кузнец може би е онова, което той нарича "услуги, предоставяни от домакините и други членове на семейството", като готвене, чистене, отглеждане на деца. "Най-добре е тази широка гама услуги да се пропусне в националния продукт, тъй като не съществува надеждна база за измерване на тяхната стойност", заключава докладът до Конгреса.
Министерството на търговията на САЩ работи по изготвянето на т.нар. сателитни сметки, които да включват и извънпазарния труд. Изследването на Кругър за свободното време също може да хвърли светлина колко време поглъща домакинският труд, макар и да не може надеждно да измери стойността му.
Министерството на труда започва през 2003 г. да събира информация и първите данни бяха публикувани още следващата година. По телефона хората са анкетирани как са прекарали последните 24 часа. От настоящата година министерството добавя и нов елемент.
То ще задава един субективен въпрос – как се чувстват, докато извършват определени дейности. Според Кругър това ще бъде ценно допълнение за управленските решения. Например, ако повечето хора отговорят, че през голяма част от времето са пътували до и от работа и това не им харесва, правителството ще трябва да задели повече средства за инфраструктура и транспорт.
Близо 50 държави вече събират подобни данни като Германия, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Южна Африка. За да бъдат съвместими резултатите, има наръчник, който да гарантира, че интервюираните правилно класифицират всяка дейност, твърди "Ройтерс".
Министерството на труда на САЩ, както и Министерството на търговията не разполагат обаче с необходимите средства, за да изготвят допълнителната статистика. Те или ще трябва да разчитат на Конгреса за повече средства, или ще трябва да потърсят алтернативни източници.
Кругър е намерил неочакван партньор за плановете на Министерството на труда в лицето на националните институти за здравеопазване (National Institutes of Helath). Министерството на търговията обаче продължава да разчита на Конгреса, за да подобри информацията, с която работи, за състоянието на бедността. Новите данни няма да заместят съществуващите показатели, но ще ги допълнят, така че те да отговорят по-добре на реалностите на XXI век, твърди в своя анализ "Ройтерс".
Сега прилаганият показател е от 1964 г. и има своите противници от двете страни на политическия спектър. Либералите твърдят, че той не взема под внимание разходите за отглеждане за деца, които през 50-те години не са били особен проблем, тъй като повечето майки са си стоели вкъщи.
Консерваторите пък твърдят, че той преувеличава бедността, тъй като изключва предоставяни от държавата облаги като данъчен кредит, помощ за домакинството и други. Допълнителната статистическа информация трябва да отговори и на двата вида критики.
И Google в помощ на статистиката
Частният сектор се притича на помощ там, където публичният не успява да се справи достатъчно добре. Университетът в Мичиган интервюира потребителите от десетилетия, но напоследък включва и издателите на кредитни карти, обработването на чекове, че дори и Google.
Хал Вейриан, главен икономист в Google, призна, че е разговарял с редица представители на агенции, които не желае да назовава, за това какви данни може да предостави компанията му. Като проследява търсенето на изрази "Къде е бюрото за безработни", Google се опитва да прогнозира колко хора ще заявят обезщетения за безработица през дадена седмица.
"Ройтерс", "Блумбърг" и други агенции за финансови и икономически новини всяка седмица анкетират икономисти. Вейриан твърди, че в някои седмици Google е давала по-добри прогнози, отколкото специалистите.
Популярната търсачка прави прогнози и за други показатели, като например продажбите на дребно. Според Вейриан компанията вече се замисля дали да не се захване с политика и да се опита да прогнозира резултатите от избори въз основа на данните от търсенето на определени думи и изрази.
1 по 50 не е като 2 по 25

Пренебрегването на данните за домакинския труд може да изкриви данните за благосъстоянието, бедността и неравенството. Представете си две четиричленни семейства всяко с годишен доход от 50 хиляди долара. В едното обаче цялата сума се печели от единия родител, а в другото двамата печелят по 25 хиляди долара. В едното семейство родителят, който не работи, има време да се грижи за двете деца, да готви, да чисти и да извършва услуги, за които другото семейство трябва да плаща на външни хора. От гледна точка на семейния доход за статистиката двете домакинства са равнопоставени. Ако обаче се вземе предвид домакинския труд, едното семейство става доста по-бедно.

Тези въпроси продължават да търсят отговор и до днес. В книгата на Хайди и Алвин Тофлър от 2006 г. "Революционното богатство" се отделя специално внимание на наличието на две паралелни икономики в системата на човешкото богатство - паричната и непаричната, която авторите наричат просуматорство (комбинирана дума от производител  и консуматор). Просуматорството всъщност е безплатният труд, който ние реализираме в ежедневието си, включително и в домакинството като готвене, чистене, дори сглобяване на продукти от типа "направи си сам". "Повечето хора вероятно ще бъдат изненадани да научат колко много незаплатен труд произвеждат всеки ден", убедени са авторите.
Според тях паричната и непаричната икономика са неразривно свързани и взаимно се допълват. Хайди и Алвин Тофлър изчисляват, че при това положение общият БВП на света достига най-малко 100 трлн. долара - почти двойно повече, отколкото се произвежда в паричната икономика.
БВП не измерва щастието

През април списание "Икономист" организира дебат дали БВП или показателите за измерване на щастието и удовлетвореността са по-добри в даването на по-точна представа за стандарта на живот, припомня "Ройтерс". Кейт Хенеси, икономически съветник от администрацията на Джордж Буш-младши, се изказа в полза на БВП, макар и да призна неговите ограничения: "Парите не могат да купят щастие и БВП не може да го измери." Но Хенеси смята, че БВП е по-обективен показател и не зависи от субективната преценка какво е щастие.
САЩ не вървят по пътя на Бутан и не измерват брутното национално щастие (БНЩ). Но официалните лица във Вашингтон все повече обръщат внимание на това как се чувстват хората, особено ако те не са доволни, когато статистиката сочи, че всъщност икономиката е в подем и данните за БВП щастливо вървят нагоре.