Това е най-младата и най-абсурдната европейска държава. Теоретично съществува възможност този абсурд да бъде уреден днес в съда, но на практика възможността това да се случи е минимална.

Косово е най-малката балканска държава и въпреки милиардите евро и долари, изливани като помощи отвън, остава едно от най-бедните кътчета на Европа.

Властите в Прищина се хвалят, че са "Младата Европа", защото има висока раждаемост и всяка година 30 000 млади хора излизат на пазара на труда. Но това едва ли е повод за гордост, тъй като официално безработицата е близо 50%. Северната й граница, най-краткият път към пазара на ЕС, е блокирана, тъй като Сърбия не допуска стоки и услуги от Косово да навлизат на територията й.

На всекидневно равнище омразата между албанци и сърби остава с инцидентни сблъсъци. Не изчезват и такива абсурди като провеждането на сръбски общински и парламентарни избори на част от територията на Косово.

Някакъв ред във всичко това ще се опита да постави днес Международният съд в Хага. Най-висшата съдебна инстанция на ООН трябва да се произнесе по иска на Сърбия за законността на косовската декларация за независимост от февруари 2008 г.

Решението му няма задължителен характер, а и се очаква формулировката му да е достатъчно неясна с цел да се избегнат прецеденти, но най-оптимистичните очаквания са, че то поне ще отвори пътя към нов диалог между Белград и Прищина за изход от задънената улица.

Двете страни се озоваха в нея на 17 февруари 2008 г., денят, в който Косово едностранно обяви независимост. Сърбия загуби контрола над тази територия през 1999 г., когато НАТО я бомбардира, за да спре избиването на етнически албанци от армията и паравоенни отряди в продължаващия две години конфликт.

След девет години под международно управление албанското мнозинство, подкрепено от САЩ и някои страни - членки на ЕС, обяви независимост, която Белград и до днес отказва да признае, но го сториха 69 държави, включително и България.

Спорът между Белград и Прищина блокира перспективите за членство в ЕС, от което и двете страни се нуждаят, за да привлекат инвестиции и да се преборят с бедността.

Ден преди решението от Хага и двете страни са убедени в победата си. Тъй като страстите са нажежени до червено, становището на съда вероятно ще бъде в голяма степен двусмислено, така че всяка страна ще може да го тълкува в своя полза, прогнозира "Франс прес".

Международни юристи са убедени, че 15-членният съд ще подходи изключително предпазливо, за да не ескалира напрежението още повече. Освен това съдът ще се опита да не създава прецедент, тъй като още няколко малцинства може да последват примера на Косово, смята Вилем ван Гюнеген, професор по право от Университета в Тилбург.

Жан Даспремон, експерт по международно право от Университета в Амстердам, е убеден, че "никога, ама никога, съдът няма да признае правото на някоя държава да се отцепи. Това би отворило кутията на Пандора". В същото време невъзможно е съдът да обяви отделянето на Косово за незаконно, след като страната вече е призната от толкова страни, включително 22 държави от ЕС, коментира "Франс прес".

Между тези Сцила и Харибда на международните отношения са струпани много от въпросите не само към Белград и Прищина, но най-вече към европейските столици. Защо едни пряко обвързват евроинтеграцията на Косово и Сърбия с въпроса за независимостта, а други дават рамо на сърбите да напреднат, без да чакат уреждането на спора?

Защо Брюксел се опитва да говори от името на ЕС, докато не само че 5 държави не са признали Косово, но и има такива като Кипър, където заявяват, че няма да го сторят, дори и Белград официално да преглътне раздялата с бившата си провинция? Може ли да се справи Европа сама с проблема, след като САЩ очевидно искат да ограничат до минимум присъствието си в района? Както и неуморно повдиганият проблем - защо да са възможни независимо Косово, но не и независима Абхазия и Южна Осетия?

Официален Белград вече е подготвил дипломатическата си стратегия след 22 юли. Сърбия има готовност да внесе проект за "балансирана" резолюция пред Общото събрание на ООН, заяви вицепремиерът Божидар Джелич по радио В92. Тя ще бъде подложена на гласуване в началото на септември.

Целта на Белград е в дебатите в Ню Йорк отново да се повдигнат изброените въпроси и евентуално да се стигне до повторното отваряне на преговорите за статута на Косово, но в различна обстановка. Косовският президент Фатмир Сейдиу отговори категорично: "Готови сме да преговаряме със Сърбия по въпроси от взаимен интерес, но не и за статута на Косово."

САЩ и някои от големите сили в ЕС нееднократно отхвърляха възможността за нови преговори за статута на Косово. Русия, както винаги по този въпрос, е на обратната позиция.

По информация на "Дойче веле" Сърбия е готова да предложи размяна на територии - северната част от Косово, населена предимно със сърби, да се върне към Сърбия, а Косово да получи някои райони от долината Прешево, населени предимно с етнически албанци.

Що се отнася до сръбските средновековни манастири в Косово, според Белград те трябва да бъдат предадени под международен контрол на сръбската православна църква.

Изтощен от собствените си икономически проблеми и от разширяването си, Европейският съюз вероятно ще се окаже зле подготвен да се справи с политическото и дипломатическото предизвикателство "косовски въпрос" и вероятно той ще задълбочи вътрешните различия в ЕС, прогнозира в. "Гардиан".

Очаква се министрите на външните работи на ЕС да се срещнат на 26 юли, за да формулират обща позиция относно становището на Международния съд. Най-вероятно в него ЕС ще повтори мантрата си за възобновяване на диалога между Косово и Сърбия и за по-конструктивна роля от Белград, но едва ли ще заеме по-категорична позиция, като се имат предвид различията в самия съюз, прогнозира "Гардиан".

Източник от Брюксел призна пред "Ройтерс", че министрите от ЕС не са обсъждали на срещата си през юни Сърбия в очакване да видят решението от Хага. На някои дипломати дори е било наредено да отложат летните си отпуски, за да започнат да лобират пред Сърбия и Косово непосредствено след решението на съда.

Никой не очаква Сърбия да признае Косово незабавно, но поне може да да спре да блокира участието на Прищина в различни инициативи, споделя очакванията си Александра Стиглмайер от Европейската инициатива за сигурност.

Като че ли на този етап това не е много, но изглежда най-реалистично движение по задънената улица.