Главният сървър на WikiLeaks се намира в Швеция. Според Джулиан Асандж основателите на PirateBay също използват този сървър. Не знаем дали това е вярно. Причината е, че по-голямата част от информацията за WikiLeaks идва от самия Асандж.

Неправителствената организация е мистериозна и не е ясно кой стои зад нея. Нейните служители работят от Швеция, Исландия и Белгия, тъй като местните закони защитават комуникацията между журналисти и източник.

Това е важно, тъй като WikiLeaks на практика е място, където анонимни хора изпращат изобличаващи корпоративни и държавни документи. WikiLeaks не прави опити да установи самоличността на подателя и заличава всякаква информация, свързана с него.

Така източниците могат да бъдат уверени, че няма да си навлекат проблеми. Шведското законодателство дори гласи, че източник може да подаде жалба срещу журналист, който е разкрил името му.

Служителите на WikiLeaks, които са сертифицирани журналисти или адвокати, проверяват достоверността на материалите и ги публикуват. Най-големият хит на WikiLeaks досега беше видео, на което американски войници обстрелват от хеликоптер цивилни в Багдад и убиват 12 души. По-късно военните арестуваха 22-годишния редник Брадли Манинг, заподозрян, че е изпратил видеото на WikiLeaks.

WikiLeaks е създаден през 2007 г. от програмисти, журналисти и китайски дисиденти. Организацията се управлява от 9-членен борд от съветници. Тя не приема пари от държавни и частни институции. Подобно на Wikipedia WikiLeaks се издържа от индивидуални дарения, фондации и новинарски агенции. В началото на 2010 г. стана ясно, че годишните разходи на сайта достигат 200 хил. евро. За WikiLeaks работят 5 души, а 800 доброволци вършат задачи "от време на време".

Концепцията на WikiLeaks е да публикува подобни разкрития всяка седмица. Досега организацията е публикувала секретни документи за офшорните операции на швейцарска банка, материали за служебните процедури в затвора Гуантанамо и корупцията в Кения.

Сайтът е непрекъснато атакуван от правителствата, за които публикува информация. Седмици след разкритията в Кения двама адвокати, работили за WikiLeaks, са убити в Найроби. Сайтът е забранен в Китай, въпреки че съдържанието му е достъпно на други адреси в интернет. Други пострадали от течовете на WikiLeaks са сциентоложката църква, крайнодясната британска Национална партия, бившият кандидат на републиканците в САЩ за вицепрезидент Сара Пейлин и ООН. Според Асандж сайтът има непубликувани данни за нефтения разлив в Мексиканския залив, но все още не ги пуска в интернет, тъй като не достигат доброволци. Освен това WikiLeaks се готви да публикува видео, в което американски войници убиват цивилни в Афганистан.

Любопитно е, че статутът на WikiLeaks се променя от неутрален източник на класифицирана информация към източник с позиция. В самото начало на сайта WikiLeaks качва данни и остава интернет потребителите сами да преценят своята гледна точка. Впоследствие около скандала с видеото, на което американски военни застрелват иракски граждани, WikiLeaks регистрира сайта collateralmurder.com ("Косвени жертви").

Преди да публикува 90 хил. документа от войната в Афганистан за периода 2004 - 2010 г., WikiLeaks изпраща данните до трите мощни издания "Ню Йорк таймс", "Гардиън" и "Шпигел" и им дава около месец да структурират прочетеното и да създадат своя интерпретация. По този начин WikiLeaks предизвика по-силен интерес към своята информация, която за пръв път е поднесена на масовата публика от професионални журналисти, а не в суров вид. WikiLeaks обмисля и въвеждането на нов бизнес модел - търг за най-бърз достъп до нови разкрития.

Спрямо WikiLeaks надделяват две мнения. Някои обвиняват журналистите, че застрашават живота на хората, за които публикуват информация. Други смятат, че сайтът върши работата на медиите по-добре от самите тях. Във всеки случай вътрешната редакционна политика на WikiLeaks е неизвестна, което затруднява оценката на нейната работа. Как ли ще реагират хората зад този сайт, ако редакционната му позиция стане публично достояние? Ако изобщо има такава.