Обама получи още 37 млрд. долара за войната в Афганистан
Конгресът в САЩ одобри дълго отлаганото финансиране на увеличения американски контингент на НАТО в Афганистан. Това стана въпреки противопоставянето дори и от страна на някои демократи най-вече заради скандала с изтеклите секретни доклади за войната в Aфганистан, съобщи "Ройтерс".
Камарата на представителите одобри с 308 гласа "за" и 114 "против" отпускането на 37 млрд. долара. 33 млрд. долара са за военните в Афганистан, малка част от тях са за Ирак, а около 4 млрд. долара са за свързани хуманитарни дейности и помощ за Афганистан и Пакистан. Средствата са допълнително към 130 млрд. долара, които Конгресът вече одобри за тази година. От началото на войната през 2001 г. САЩ са похарчили над 1 трилион долара.
Шест месеца трябваха на Конгреса, където демократите на Барак Обама са мнозинство, да одобри средствата за допълнителните 30 хил. военни, които президентът Обама реши да изпрати в края на миналата година като част от новата му военна стратегия.
Според анализатори в редиците на демократите цари дълбоко разцепление за войната в Афганистан - повече републиканци, отколкото демократи, са подкрепили финансирането, отбелязва "Ройтерс". Общо 102 демократи от Камарата на представителите са гласували против закона.
Пентагонът настояваше за одобрението на средствата до август т.г., защото в противен случай трябваше да съкрати заплатите на цивилния контингент в Афганистан. Поддръжниците на допълнителното финансиране твърдяха, че е грешно да се забавят парите за войски, които вече са изпратени на бойното поле.
При първото си изявление след изтичането на секретната военна информация президентът Обама подчерта необходимостта от придържането към новата военна стратегия. "Загрижен съм за разкритието на чувствителна информация от бойното поле, която би могла да застраши хора и операции, но е факт, че тези документи не разкриват проблеми, които не са били вече публично обсъждани", каза Обама. Ричард Холбрук, специалният представител на САЩ за Афганистан и Пакистан, ще свидетелства пред панел на Камарата на представителите и се очаква да отговаря на неудобни въпроси от страна на председателя на панела Нита Лоуи. Лоуи каза през юни т.г., че би съкратила милиарди долари за войната в Афганстан заради обвинения в корупция.
Анализатори твърдят, че разкритията от изтеклите документи могат да бъдат опасни, особено когато Белият дом се нуждае от подкрепа, след като американските военни определиха юли 2011 за начало на изтеглянето на войските.
| Докато разкритията на WikiLeaks "не носят нищо, което не сме знаели", по думите на президента на САЩ Барак Обама, Пентагонът обвини Джулиан Асандж, че с разкритията си е изложил на риск живота на стотици информатори на коалиционните сили в Афганистан и контраатакува – отново в интернет. Първия си официален коментар, последвал разкритията за истинското лице на войната в Афганистан, председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ адмирал Майкъл Мълън даде в социалната мрежа Twitter. Изявлението гласеше: "Ужасен съм от изтичането на засекретени документи и решението да се публикуват. Това не променя по никакъв начин стратегията ни в Афганистан или отношенията ни с Пакистан." Същевременно Пентагонът обвини Асандж, че с разкритията си е изложил на пряка опасност живота на стотици информатори на коалиционните войски в Афганистан. "Нашето министерството работи заедно с Пентагона, за да уточни кой е източникът на материалите", допълни и правосъдният министър Ерик Холдър. "От хода на разследването зависи дали ще бъдат повдигнати криминални обвинения." Самият Асандж твърди, че огласява "неправди". "Искаме да осъществим позитивна реформа", заяви той в телефонно интервю за "Блумбърг". "Един добър начин за това е избирателно да преследваме материали, които определени организации се опитват да скрият." Сред разкритията на Асандж е твърдението, че американски военни избиват все повече цивилни афганистанци, а пакистанските тайни служби отдавна сътрудничат на талибаните. |