И е прав. Публикуваната класифицирана информация не разкрива нещо ново или сензационно. За подкрепата на талибаните от страна на Пакистан и Иран се говори отдавна - световните медии не пропускат да публикуват предположения, противоречиви изказвания и спекулации от страна на анализатори, експерти, държавници.

Колкото до прикритите цивилни жертви, те едва ли изненадват някого. В крайна сметка дори може да се окаже, че като е казал онова, за което властите не искат да говорят открито, сайтът WikiLeaks е помогнал на президента Барак Обама да защити новата си стратегия за Афганистан.

Но акцията взриви и яростен дебат сред журналистите. Редно ли е безконтролното разсекретяване и кой ще носи отговорност, ако заради него загинат хора.

Има и достатъчно подробности за населени места или връзки с определени хора, за да могат талибаните да ги издирят. Впрочем талибаните веднага заявиха, че също започват да анализират каченото в WikiLeaks.

и в определени случаи направо откачено, което ни показва нещо наистина тревожно за посоката на интернет културата, коментира Майло Янопулос в британската преса. "Става дума за ненаситен глад - особено в блогосферата - за "прозрачност" на всяка цена, независимо дали данните са пуснати срещу правителството или срещу някоя компания."

Благодарение на технологиите анонимни (често и некомпетентни) източници могат светкавично да разпространят данните. Това може и да върши добро, но когато засягат случващото се на едно от най-кошмарните места на планетата, каквото е в момента Афганистан, тази пристрастеност може да нарисува една картина, която да изглежда по-безнадеждна и хаотична, отколкото е реалността. Освен това това може да убие истински хора.

Според другата сензационното в разкритията на WikiLeaks се корени в това, че за мнозина наблюдатели те са белязали нова епоха в журналистиката. Информацията директно от бойното поле в Афганистан най-добре илюстрира този факт.

Въпреки че не противоречат кой знае колко на официалните прессъобщения на Белия дом и Пентагона, докладите за Афганистан провокираха политически полемики, защото предоставят на аудиторията неподправената действителност на войната - информация, която не е опосредствана от правителства, говорители и медии.

Целта на допускането до информацията - няколко седмици преди разгласяването й - на авторитетните вестници "Ню Йорк таймс", "Гардиън" и германското списание "Шпигел" е коректно да се обработят данните и да се постигне максимална публичност.

Джулиан Асандж употребява вестниците и в същото време в едно от редицата интервюта, които даде след публикуването на докладите, твърди, че за последните няколко години WikiLeaks са се добрали и публикували повече класифицирана информация от всички медии по света, взети заедно.

Разбира се, в случая има човешка намеса, защото все някой е предоставил информацията до създателите на сайта. Но който и да той, със сигурност е по-маловажен от съдържанието на документите", пише Рой Грийнслейд, професор по журналистика в лондонския Сити юнивърсити, в свой коментар за Си Ен Ен, озаглавен "Трябва да сме благодарни за WikiLeaks".

Журналистическото проучване на данни не е феномен, то би трябвало да е фундаментален принцип в този занаят. Проблемът в случая е, че в цифрите и планината от десетки хиляди доклади са заровени много интересни истории, добирането до които иска търпение и особени умения и организация.

Именно този тип журналистика винаги е представлявал по-малката част от работата на медиите, защото изисква огромно количество работа, която не се възнаграждава с голяма слава. В настоящата икономическа обстановка, когато екипите са орязани като численост и в същото време трябва да бъдат максимално ефективни, медиите стават все по-малко склонни да позволяват на репортерите си да се ровят часове наред в купища документи, без да е сигурно какъв ще бъде резултатът.

Освен това успехът, постигнат благодарение на т.нар. журналистика на данните, често се забравя бързо, коментира Грийнслейд.

Важно е да се отбележи: публикуването на докладите само по себе си не представлява журналистика. То е едва началото на процес, който изисква анализ в дълбочина, внимателна проверка, както и донякъде цензура, за да се защитят лицата, споменати в тези документи.

Докладите, независимо дали се отнасят за войната в Афганистан или за финансовата криза в Исландия, със сигурност допринасят за формирането на по-ясна картина за случващото се. Освен това

събирани и обработвани от мястото на събитието – в частност от бойното поле в Афганистан. Докладите не са обективни, а и не е и необходимо, тъй като не са съставени с цел да влияят на политически решения.

Публикувайки докладите в WikiLeaks, Джулиан Асандж призова медиите да предоставят повече "суров материал" на аудиторията. "Дълго време съм твърдял, че източниците са жизнените сили на журналистиката. Но сега разбирам, че данните са по-ценни", смята той.

Според Асандж по този начин дейността на медиите ще стане по-прозрачна. В свое интервю той казва, че  журналистиката трябва да бъде по-скоро като наука. "Докато е възможно, фактите трябва да могат да бъдат проверени и потвърдени. Ако журналистите искат дългосрочно доверие в тяхната професия, то те трябва да вървят в тази посока и да имат повече уважение към читателите си."

Знанието, че работата им може да бъде проверена от читателите, само би повлияло в положителна насока на журналистите, те биха станали по-дисциплинирани, по-отговорни към работата си. Анонимните източници или съвкупният образ на т.нар. анализатори и експерти, които са се превърнали в удобна платформа за пропаганда и манипулация, ще бъдат заменени не просто от факти, а от данни, които, разбира се, подлежат на тълкувание, не могат да бъдат оспорени сами по себе си.

Разбира се, в анализа на данните навлизат субективни фактори, но именно възможността за проверка на тези данни от страна на аудиторията би стимулирала медиите да произведат възможно най-качествени коментари и тълкувания.

Остава да се види как новият фокус на тази тенденция ще промени политическата ни култура, очакванията ни от новините и от журналистиката. Тази седмица "журналистиката на данните" доказа своята издръжливост", пише Кристофър Андерсън, професор по журналистика в журналистическата лаборатория "Нийман" към "Харвард".