Вятърът се превръща в злато в Югоизточна Румъния

Добруджа - безводен район в Югоизточна Румъния, изложен на ветровете през цялата година, изглеждаше обречен на бедността, преди да бъде открит неговият огромен потенциал за вятърна енергия от големите компании в този сектор. Те обещават да инвестират там милиарди евро.
Чешката компания ЧЕЗ и испанската "Ибердрола" вече водят люта битка за апетитни терени за вятърна енергия в Добруджа. През юни ЧЕЗ пусна в експлоатация първите си мощности за вятърна енергия в Румъния, във Фантанеле. Във вятърния парк с 240 турбини ще бъдат инвестирани 1.1 млрд. евро. С капацитет 600 мегавата догодина, той ще се превърне в най-голямата "вятърна ферма" в Европа.
Нейният проект обаче се сблъсква с плановете на испанската фирма "Ибердрола". Тя иска да построи част от своя вятърен парк в съседното село Когеалац. Този вятърен парк е с капацитет от 1600 мегавата. Би трябвало да е завършен през 2017 г. и да се превърне в най-големия в света. В него ще бъдат инвестирани 2.2 млрд. евро.
"Ибердрола" и местният й партньор "Еолика Добруджа", изглежда, се ползват със силен коз във войната с ЧЕЗ - подкрепата на кмета на Когеалац Христу Кати.
Миналата седмица Кати начело на близо сто жители на селото посети строителната площадка на ЧЕЗ, за да наложи поредна глоба на компанията, която той обвинява, че не разполага с всички разрешителни и се опитва да прогони от селото. На импровизираното бойно поле конфликтът се изроди, като завърши с петима ранени от гумени куршуми и още толкова задържани, включително кметът.
"Този кмет е луд, заради него сме на път да загубим средствата, които ЧЕЗ щеше да инвестира тук", казва 53-годишната Дойна, бивша местна общинска съветничка, която предпочита да не съобщава фамилията си.
"Въпросът е, че той е получил подкупи от другата компания", заявява Думитру Бачу, "потомствен фризьор", като предава информации от местния печат.
Според злите езици кметът бил купил 1000 хектара в района с надеждата да ги отдаде под наем на "Ибердрола" на баснословни цени.
Близо 300 жители, които имат повече късмет, вече се възползват от неочакваната манна, която им се изсипва след идването на ЧЕЗ: компанията дава по 3000 евро наем годишно за всяка турбина на частен терен.
Марин, шофьор на около 30 години, седнал в единствения бар във Фантанеле, не крие завистта си: "Колко бих искал една вятърна турбина да ми падне така от небето, това би ме измъкнало от бедността".
Според говорителката на ЧЕЗ Космина Марин предимствата за жителите на селото са многобройни: "Ние поправихме пътищата, пуснахме течаща вода и предвиждаме да изградим канализация и да финансираме изграждането на сметище", казва тя, като посочва, че инвестициите в инфраструктура във Фантанале възлизат на общо "няколко стотици хиляди евро".
Като уверява, че жителите на Когеалац биха могли да се възползват от същите блага, говорителката на ЧЕЗ Космина Марин определя като "абсурдна" съпротивата на кмета.
"Не го разбирам, има достатъчно място и вятърът духа за всички", твърди Космина Марин.
Макар Румъния да има голям потенциал за производството на вятърна енергия, възможностите за свързване към енергийната система са ограничени, твърдят експерти.
Според министъра на икономиката Адриян Видяну Букурещ е получил досега искания за производство на 23 000 мегавата. Сред заинтересованите фирми са италианската "Енел", португалската EDP и австрийската "Петром-ОМВ".
Експертите подчертават обаче, че при липса на големи инвестиции за модернизацията й, енергийната система няма да може да издържи натоварвания над 3000 мегавата. "Да се увеличи капацитетът й над тази граница крие рискове, тъй като вятърната енергия е капризна", посочва националната компания "Транселектрика".
Въпросът дали това да се прави има смисъл остава открит, след като силата на вятъра е произвела през 2009 г. едва 14 мегавата електричество.