Унищожителни наводнения в Пакистан, задушаващи пожари и безпрецедентна жега в Русия, убийствени свлачища в Китай, разрушителни мусони в Индия, необичайно студена зима в Южна Америка... Дотук август 2010 г. не само оправдава очакванията, че за поредна година ще е един от най-изпълнените с бедствия месеци на годината.

Случващото се раздуха дебата за и против глобалното затопляне, че и дори възбуди любителите на конспиративни теории за свръхсекретно "климатично оръжие", разработено, разбира се, от империалисти или тайни глобални общества.

В академичните среди разговорът е на друго ниво. Според едни струпването на толкова аномалии е рядкост. За мнозина учени обаче екстремните явления това лято пасват на концепцията за причинените от човека климатични промени.

Те отново призовават човечеството да започне да се подготвя за различен начин на живот, изпълнен с крайности и внезапни обрати във времето. Част от тази промяна засяга директно властите, защото природните бедствия, засягащи милиони хора, заплашват не просто управляващите, а и изобщо доверието към държавата да се справя в криза.

Засега политиците не се стряскат особено - дори международните преговори за намаляване на парниковите емисии, причиняващи измененията в климата, буксуват и годината ще завърши без някакъв сериозен напредък от форума в Копенхаген насам.

Независимо дали мащабът на парниковият ефект е преекспониран или не,

от климатичните тенденции. Преди дни Националният институт по хидрология и метеорология към БАН прогнозира, че до средата на века страната ще изпита затопляне от средногодишно поне 2 градуса, съпроводено от засушаване.

Тенденцията към затопляне в България се наблюдава от края на 70-те години. Очакванията са валежите да намалеят с 10 – 15%, най-вече в Югоизточна България. Така ще възникне нуждата от по-устойчиви земеделски култури. Междувременно станциите по Черноморието отчетоха най-високи температури на водата от 17 години насам.

Но това е нищо в сравнение със стряскащите новини от света.

"Затопляне на климата вероятно ще донесе повече такива явления", смята професор Хенинг Роде от Стокхолмския университет, цитиран от "Ройтерс".

По думите му обаче не може единично събитие да се отдаде изцяло на глобалното затопляне. Същото мнение споделя и проф. Фридрих-Вилхелм Герстенгарбе от Потсдамския институт за изследване на климата, според когото

"Винаги ще имаме климатични крайности. Но изглежда, че промените в климата усилват интензивността им", твърди Омар Бадур от Световната метеорологична организация, който отговаря за работата с климатичните данни.

Според него изместването на мусонните дъждове в Азия е следствие от феномена "Ла Ниня", естествено охлаждане на Тихия океан. По думите на Бадур обаче е твърде рано да обвиняваме човешката дейност за отделни метеорологични събития.

В пакистанския случай виновник за бедствието не са само емисиите на парниковите газове в другия край на света. През последните десетилетия страната е загубила обширни гори, а селското стопанство е лишило много земи от малкото останала природна растителност, което е предпоставка за наводнения и усилва разрушителния им ефект.

Затова правителството иска до 2014 г. да увеличи площта, покрита с гори, от 5.2 на 6% от територията на страната. Но дали ще го постигне, при положение че още сега е критикувано, че корупмираната администрация е виновна за щетите, както и за бавното задвижване на спасителни операции.

Необичайно високите температури в Русия, достигащи 40 градуса по Целзиий, са увеличили вероятността и интензивността на горските пожари около столицата, обяснява Алексей Кокорин, ръководител на енергийната и климатична програма на Световния фонд за дивата природа (WWF) в Русия, цитиран от Би Би Си.

Кокорин посочи, че огненият ад може да стане ежегоден. По думите му феномени, които са следствие от климатичните промени, доскоро засягаха различни части на света, но вече удрят и Централна Русия.

Базата с данни за природни бедствия на германската застрахователна компания "Мюних ре" (Munich Re) показва, че

като бури и наводнения, като се очаква тенденцията да се запази.

Междувременно 2010 г. е на път да измести 1998 г. като най-горещата в историята на метеорологичните замервания, т.е. от средата на XIX век, заради натрупването на парникови газове в атмосферата, сочат данни на Световната метеорологична организация и Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA).

Последният голям доклад на Междуправителствения панел по измененията в климата (IPCC) от 2007 г. стигна до извода, че вероятността преобладаващата част от затоплянето през последния половин век да е дело на човечеството е поне 90%.

Това твърдение беше поставено под съмнение от мнозина скептици, които посочиха грешките във въпросния доклад, като например преувеличената скорост на топене на хималайските глетчери. Екстремните явления и прогнозата за гореща 2010 година обаче подкопават скептицизма, че планетата просто преминава през естествени цикли, причинени от промени в слънчевата активност.

Учените смятат, че държавите ще трябва да започнат да се адаптират към последствията от климатичните промени като по-продължителните суши и наводненията. Бедните страни със силно ограничени публични средства са изправени пред най-голямото предизвикателство.

Пакистан например се нуждае от системи за ранно предупреждение, по-добри резервоари за съхранение на питейна вода, нови сортове семена и ще трябва да изсели част от живеещите в най-уязвимите райони, посочва още "Ройтерс".

"Същестуват определени ограничения за адаптацията. Често говорим сякаш можем да се приспособяваме, така че никога да не изпаднем в беда", коментира Андрю Аш, който ръководи програма за адаптиране към промените в климата в Австралия.

"Но такива екстремни събития показват, че не можем да се отърсим от всички влияния на климатичните промени."