На 9 август министърът на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер съобщи за "значително нарастване на атаките" над немските телефонни мрежи и интернет и най-вече над онези, които са собственост на правителството.

Вестник "Ханделсблат" незабавно предложи на министрите и високопоставените чиновници да бъде забранено да използват смартфони iPhone и BlackBerry, за да защитят страната от сериозна заплаха, чийто източник могат да бъдат враждебни държави, терористични организации, както и отделни хакери. Не само Германия, но и много други страни се стремят да засилят своите отбранителни и нападателни възможности в тази област, отбелязва френският вестник "Ла Кроа".

Вече не са рядкост случаите, когато компании, че дори и цели държави стават обекти на кибернападения. Тяхната цел е да затруднят или прекъснат работата на информационни и комунални мрежи. Една от любимите цели на кибертерористите се оказва електропреносната система.

Няколко кибернападения срещу бразилска ВЕЦ в продължение на години (2005 и 2007 г.) тормозеха жителите на десетки градове, оставяйки милиони души без електричество и обществен транспорт. Парализирана или затруднена бе работата на хиляди бензиностанции, банкови офиси, търговски центрове и промишлени обекти.

Първото определение на това понятие се появи през пролетта на 2007 г. след информационни атаки срещу сървърите на американското посолство в Естония. В хода на кибервойната (първата, която стана известна на широката общественост) не загина нито един човек, а физическата структура на страната остана неприкосновена.

Някои специалисти наричат кибератаките "оръжия за масова вреда" в противовес на оръжията за масово унищожение или ядрената война.

Специалистите по сигурността различават три основни слоя на киберпространството - физически (инфраструктура, кабели и комутатори), семантичен (предаваните в киберпространството необработени данни, които се използват от машините и хората) и синтактичен (свързва двата предишни чрез формиране на информации). Спектърът на тази информация е много широк - от обикновените имейли до изображенията, които се получават в контролния център от безпилотен самолет в Ирак например.

Експертът Жан Лу Самаан различава атаките на семантични (кражбата, промяната или унищожаването на информация), синтактични (нарушаване на потоците на предаване на данни с помощта на вируси или други вредни програми) и физически (нападението над реални обекти от инфраструктурата, включително с физически средства).

Създаването на вируси и троянски коне и в наши дни е доста по-лесен и евтин метод за нападение от покупката на ракети и артилерия, а може да постигне значителни разрушителни ефекти.

Сигурността на информационните и комуникационните системи вече се превръща във важна част на националните отбранителни стратегии на държавите. За военните киберпространството стана петата сфера за водене на война след сушата, морето, въздуха и Космоса. Президентът на САЩ Барак Обама го превърна в един от националните приоритети и през януари т.г. създаде длъжността координатор по киберсигурността в Белия дом.

През май Пентагонът създаде Киберком, ново военно командване за защита на американските военни информационни мрежи и за развитие на собствени възможности за нападение. Киберком се оглавява от ген. Кейт Александър, бивш директор на Агенцията за национална сигурност. В британския генщаб също съществува специализиран център.

Китай също не крие своите амбиции в сферата на информационната война. За целта в Китайската народна армия съществува специално подразделение в рамките на генералния щаб. Около 20 000 "хакери патриоти" работят за китайското разузнаване, чийто общ персонал достига два милиона души.

За кибервойна се подготвят и други страни като Русия, Израел, Северна Корея и Иран, твърди "Ла Кроа".