Малко преди да поеме властта през 2002 г., победителят на изборите Реджеп Тайип Ердоган даде обет в мавзолея на Кемал Ататюрк - бащата на съвременна Турция, да възроди светската демокрация. Осем години по-късно премиерът Ердоган се изправя пред урните за нов, решителен изпит.

Но този път бившият кмет на Истанбул вече е влиятелна политическа фигура, чиято реформаторска политика доведе изпъстрената с противоречия мюсюлманска демокрация по-близо до Европа, отколкото всички негови предшественици.

На 12 септември турците са призовани да гласуват на референдум пакет от 26 конституционни поправки. Тяхната цел е да променят основния закон, чиито принципи бяха заложени с военния преврат на ген. Кенан Еврен преди точно 30 години, на 12 септември 1980 г.

Поправките предвиждат реформа на висшата съдебна система и ограничаване на правомощията на армията - нещо, доскоро немислимо за страната, в която военните се смятат за гаранти на светския режим и пазители на наследството на Ататюрк.

За и против реформите

Според Ердоган пакетът от реформи ще укрепи демокрацията и ще направи турската конституция по-близка до тези на страните от ЕС. Вчера Европейската комисия обвини Анкара, че не е позволила широк обществен и политически дебат преди референдума, но в същото време подкрепи проекта за реформиране на съда и свиване ролята на военните.

Опозиционните партии твърдо се противопоставят, като изтъкват, че след реформите правителството ще засили влиянието си над правосъдната система и ще прокарват ислямистките си идеи през Конституционния съд. Вотът се превръща във важен изпит за подкрепата на премиера и партията му преди парламентарните избори в средата на 2011 г.

Според бившия министър на труда и социалните грижи Яшар Окуян конституционните реформи са заговор от страна на Ердоган да извърши чистки сред съдиите и прокурорите, които бяха на път да забранят Партията на справедливостта (ПСР) през 2007 г. заради ислямистките й корени, макар тя упорито да ги отрича.

Консервативна в социалната политика и либерална по икономическите въпроси, ПСР предпочита да се определя като близка до християндемократите в Европа, въпреки че нейният лидер е ревностен мюсюлманин, който не пие, не пуши и работи здраво, отбелязва "Ройтерс".

Най-новите социологическите прогнози, цитирани от агенция "Ройтерс", показват, че изходът е много неясен със съдбоносна роля на онези, които не са решили как да гласуват. "Победителят на референдума ще бъде този, който успее да мотивира хората да излязат и да гласуват", смята директорът на частната социологическа агенция Ей енд Джи (A&G) Адил Гюр.

Подобно на повечето агенции нейно проучване от 20 - 28 август показва, че 51% смятат да гласуват за реформите, а 49% - против. Една десета нямат определено мнение. Засега "Сонар" е единствената, която поставя под съмнение приемането на поправките. Според нейното проучване от 1 - 9 август против ще гласуват 50.87%.

Леко пришпорвана от правителството, Турция достигна важен кръстопът и след вота в неделя страната може да направи завой с дългосрочни последици.