Токсичната утайка достигна Дунав
9.3 бе pH на водите на река Раба, вливащи се в Дунав вчера сутринта, при норма 8-8.5 Румънските власти се оплакаха, че не получават точна информация от Унгария |
Токсичната утайка, която изтече в понеделник от хвостохранилище в Унгария, достигна в четвъртък сутринта река Раба, а впоследствие се вля и в река Дунав.
Вчера по обед бяха видени първите мъртви риби в основния ръкав на Дунав, съобщи за "Франс прес" регионалният ръководител на Националната служба по бедствията Тибор Добшон. Цялата екосистема в по-малката река Марцал е унищожена. Марцал е приток на Раба, която се влива в Дунав.
Утайката е вторичен продукт при производството на алумина, корозивна е и съдържа тежки метали, като олово, кадмий, арсен.
"Проблемът е в алкалната среда", заяви вчера сутринта Тибор Добшон и уточни, че при вливането в Дунав нивото на pH на водата е било под 10. В отделно изявление унгарската дирекция за управление при бедствени ситуации съобщи, че нивото на pH е било 9.3, като непрекъснато се понижава. Нормата е 6.5-8.5, като за Дунав нормалното равнище е 8.5, уточни Ана Мария Танасе от румънската служба за управление на водните ресурси на Румъния.
Унгарските власти внимателно следят качеството на водите, които се вливат в Дунав, и увериха, че вземат спешни мерки, за да понижат алкалността им. За целта в реките се изсипват химически вещества, които да взаимодействат и да неутрализират основите.
Вчера в участъците на Хърватия, Сърбия и Румъния не бе засечена повишена алкалност на водите на Дунав. Непрекъснато се правят замервания при хърватското селище Батина. То е първото, през което реката минава, след като напусне Унгария.
Белградските медии цитираха министъра на околната среда Оливер Дулич, че сръбският участък от Дунав не е замърсен. Разливът се очаква да достигне сръбския участък в петък или събота, но властите всяка минута следят ситуацията и са в непрекъснат контакт със сръбските колеги и са готови да вземат мерки.
Международната комисия за опазване на река Дунав заяви вчера в Брюксел, че унгарският разлив би могъл да нанесе дълготрайни щети върху дивата природа и върху живота на хората покрай Дунав. "Това е много сериозен инцидент и може да има последици за други държави", каза Филип Велер, изпълнителен секретар на организацията.
Той не изключва възможността на заводи и градове, разположени по поречието на реката, да им се наложи да затворят системите за отклоняване на вода, а рибите да пренасят тежки метали на големи разстояния.
Разливът от хвостохранилището край унгарския град Айки е една от трите най-големи екологични катастрофи в Европа през последните 20-30 години, заяви пред "Асошиейтед прес" говорител на "Грийнпийс".
По-рано в четвъртък унгарският премиер Виктор Орбан посети селището Колонтар, което е едно от най-тежко засегнатите от разлива. На място премиерът отбеляза, че възстановяването му ще бъде много трудно. "За съжаление впечатлението ми е, че възстановителните работи оттатък моста са безсмислени", каза Виктор Орбан.
В сряда унгарската полиция започна разследване за престъпна небрежност от страна на компанията MAL, собственик на хвостохранилището. Според Орбан разливът е предизвикан от човешка грешка.
МОСВ: Няма химикали в българския участък Министерството на околната среда и водите (МОСВ) съобщи вчера, че засега българският участък от Дунав не е замърсен с химикали от токсичния разлив. Районната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Русе ще започне измервания на дунавските води за евентуално замърсяване от Унгария едва след като такова се регистрира в началото на българския речен участък при Видин. Според експертите на Агенцията на проучване и поддържане на река Дунав в Русе няма вероятност отровите да стигнат до българските брегове. Това показва и опитът от разлива на цианиди в Бая Маре, Румъния, през януари 2000 г., когато нямаше отражение на околна среда в района. |