Настроението в унгарското село Колонтар бързо премина от шок към гняв, броени дни след като то първо понесе удара на вълната от токсични отпадъци от пробив в хвостохранилище.
Настроението в унгарското село Колонтар бързо премина от шок към гняв, броени дни след като то първо понесе удара на вълната от токсични отпадъци от пробив в хвостохранилище. 
Стигащата до 2.5 м. вълна от ръждиво червена тиня е помела всичко по пътя си, съсипвайки къщи, автомобили и мостове и убивайки 4 души. 
В четвъртък селяните се събраха на хълм над потъналата в червена тиня низина, която до понеделник е била техен дом. 
"Какво дириш тук? Защо не си събуеш обувките и да се върнеш в завода направо през бъркотията, която предизвика", развика се една от местните жителки на директор от фабриката за алуминий, собственик на хвостохранилището. 
Премиерът Виктор Орбан посети Колонтар е заяви, че дори няма смисъл да се разчистват развалините от част от селото, защото там вече е невъзможно да се живее. 
"Не намирам думи. ако това се беше случило през нощта, всички тук щяха да са мъртви. Това е безпрецедентна екокатастрофа за Унгария. Най-вероятно причината е човешка грешка - стената на хвостохранилището не се е разпаднала за една минута. Някой е трябвало да го забележи", допълни Орбан. 
Йозеф Деак, директорът на MAL Zrt - фирмата собственик, каза на хората, че са сторили всичко, което могат, за да ограничат щетите. "Но ще трябва да изчакаме до края на криминалното разследване, за да се определят конкретните отговорности." 
За селяните опитите на Деак не носят утеха - двата километра между хвостохранилището и Колонтар са покрити с изкоренени дървета, разхвърляни като играчки коли и стигащи до 3 м. петна по наклонените стълбове. 
Трима души все още са в безизвестност. Според разкази на техни съседи това са възрастни хора, втурнали се да спасяват прасетата си, но били пометени заедно с кочината. Жената била намерена на около 500 метра в царевична нива, а мъжът още не е открит. 
Червеникавата тиня, която вече достигна река Дунав, е остатъчен продукт от началните фази от производство на алуминий. 
Част от производствения процес представлява обливане на боксит със сода каустик. От това се получава алумина (първичен материал за добив на алуминий) и отпадъци под формата на твърди частици, тежки метали и химикали. 
Около 40-45% от отпадъка представлява железен окис, който придава и ръждиво червения цвят. 
Други 10-15% са алуминиев окис, още толкова е силициев окис, а има и малки количества калциев окис, титанов двуокис и сода каустик. 
Проблемът с отпадъчната смес е, че тя остава с качества на силна основа и в най-концентрираните места на хвостохранилището прилича на силните химикали, с които се чистят санитарни помещения. 
Сместта може да предизвиква силно изсушаване или напукване на кожата, а при продължителен контакт - и обелване на повърхностния слой. Стотици от пострадалите се оплакват точно от това. Попадането в очите е болезнено. 
Според експерти субстанцията е особено опасна при поглъщане, защото поразява дихателната и храносмилателната системи. В някои крайни случаи може да доведе и до смърт. 
Според някои проучвания вдишването на титанов двуокис и прах от силициев двуокис предизвиква рак при животните, но това не е научно доказано за хора. 
Експерти, цитирани от Би Би Си, казват, че в случая с Унгария концентрацията е минимална и че не би трябвало да има дългосрочни последици за здравето на хората, веднъж след като замърсяването се почисти. 
Друг вид обаче е опасността от тежките метали, които могат да попаднат в растенията или реките. Последното означава потенциал за водоснабдителните компании в района. 
На селяните е наредено като предпазна мярка да не ползват кладенците, да не ядат зеленчуци, риба и дивеч. 
През това време районът се обработва с химикали - например калциев и магнезиув нитрат, за да се неутрализират опасните свойства на отпадъчната тиня. 
