Берлин и Лондон влизат в битка за евробюджета и Лисабонския договор
| Данъкоплатците не трябва да са единствените, които да поемат отговорността, Ангела Меркел |
"Увеличение на бюджета на ЕС с 6% е абсолютно неприемливо. Ще сглобявам съюзи, ще работя с колегите, но ще спра това и ще видим дали не можем да постигнем нещо по-добро. Абсолютно погрешно е европейските институции да харчат повече пари за себе си по начина, по който искат." С тези борбени думи британският премиер Дейвид Камерън влезе на започналия снощи двудневен съвет на лидерите на ЕС в Брюксел.
"Вярно е че френско-германското споразумение не е всичко за Европа, но е вярно също, че без него нищо не може да бъде постигнато." Това пък заяви ден по-рано пред парламента в Берлин канцлерът Ангела Меркел при обяснението с каква твърда позиция отива на срещата. Тя ще настоява лидерите на 27-те държави да решат, че започват процедура за ремонт на Лисабонския договор, и да дадат на президента на ЕС Херман ван Ромпой срок до март 2011г. да подготви рамката за тази промяна.
Така в Брюксел се очерта остър сблъсък по два много важни въпроса: редно ли е да растат разходите на ЕС, когато националните правителства болезнено режат бюджетите си, и трябва ли да се поправя основополагащият договор, подготвян и ратифициран цели 10 години и влязъл в сила едва преди година.
До снощи по втория въпрос 25 държави и Европейската комисия бяха срещу Германия, подкрепяна единствено от Франция. Меркел и президентът Никола Саркози обаче ще притиснат партньорите си за създаване на силно полемичната постоянно действаща система за контрол над членките с небалансирани публични финанси. Целта е да се предотвратят бъдещи финансови кризи като тази в Гърция, както и да се разчисти юридическата неяснота около подобни действия.
Постепенно няколко държави дадоха неофициална и условна подкрепа на Париж и Берлин.
Премиерът Бойко Борисов заяви пред БНР, че е склонен да подкрепи промени в Лисабонския договор, но ако страните, които са превишили с малко допустимия бюджетен дефицит, получат възможност да обяснят, вместо да стават обект на автоматични тежки санкции и да затънат още повече. "Дайте да си говорим откровено - кой ще накаже Германия или Франция? Ще накажат такива като България, Румъния, Полша, Чехия, затова трябва да сме много внимателни", посочи той.
Малко преди това премиерката на Финландия Мари Кивиниеми каза: "Ако тази нова система изисква промяна на договора, тогава промяната трябва да се направи." После колегата й Доналд Туск заяви: "Полша определено няма да блокира промени, които ще засилят фискалната дисциплина и в ЕС, и като цяло." Но той веднага допълни, че идеите за автоматично санкциониране на бюджетните нарушители и замразяване на правата им за гласуване "ми изглеждат екзотични и нереалистични".
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който иначе се опитва да не заема страна по много спорни въпроси, заяви при пристигането на срещата, че "казано честно, това не е нереалистично, но е несъвместимо с идеята за ограничени промени на договора и никога няма да бъде прието единодушно от страните членки".
Датският премиер Ларс Льоке Расмусен обобщи мнението на другия лагер с думите: "Не одобряваме идеята за каквито и да е промени в договора. Едва го ратифицирахме и би било трудно да започнем нов процес." Същата е позицията на Чехия и Люксембург, а белгийският външен министър Стевен Ванакере заяви, че държавите членки се страхуват от отварянето на кутията на Пандора.
Ден по-рано и еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен каза, че е по-добре държавите да не рискуват с пренаписване на договора, а комисарят по правосъдието Рединг нарече предложението за ремонт "безотговорно".
На този фон Камерън се опита да получи подкрепа лидерите да наложат на Европейския парламент 2.9% увеличение на бюджета на ЕС за 2011г., а не 6%, както вече решиха евродепутатите. Дори при смекчения вариант той ще трябва да намери още почти половин милиард паунда за увеличената британска вноска. От това как ще завърши битката за новия бюджет ще зависи тонът на дискусиите за бюджетната рамка на ЕС след 2013 г.
На последно място лидерите на страните от ЕС трябваше да договорят общата европейска позиция по климатичните промени преди срещата под егидата на ООН в мексиканския град Канкун през ноември.
| Лондон настоява за най-евтиния вариант В навечерието на срещата на върха в Брюксел британският премиер Дейвид Камерън активизира усилията си да убеди колкото се може повече лидери от ЕС да не приемат предложеното от Европарламента увеличение на разходите през 2011 г. с 6%. Камерън разговаря по телефона с президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой, германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Никола Саркози, шведския премиер Фредрик Райнфелд и белгийския премиер Ив Льотерм. От пресслужбата на премиера съобщиха, че във всички разговори той се е застъпил за по-добра фискална дисциплина. Лондон, който през миналата седмица обяви драстични съкращения на разходите, първоначално настояваше бюджетът на ЕС да бъде замразен през следващата година на равнището от предишната, но впоследствие британски официални източници дадоха да се разбере, че биха приели увеличение от 2.9%, на каквото са склонни повечето от страните-членки. Агенция "Ройтерс" коментира, че Камерън се подготвя за първата си голяма битка на европейската сцена. Камерън е подчертал, че много европейски държави в момента съкращават разходите и ЕС се нуждае всички да дадат своя принос. "Това означава да се договори възможно най-малкия бюджет на ЕС за 2011 г." |
| Синдикатите заплашват с още протести Синдикатите в ЕС планират още протести в средата на декември срещу антикризисните мерки, предприети от редица правителства, обяви Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), цитирана от "Ройтерс". В навечерието на срещата на върха на ЕС, която трябва да обсъди приемането на по-строги бюджетни правила, за да се предотврати превишаването на разходите, председателят на ЕКП Джон Монкс заяви, че икономиите в на този етап на икономическото възстановяване могат да се окажат "път към разрухата", тъй като премахват стимулите за търсенето. Монкс подчерта, че синдикатите не са против намаляването на дълга, но смятат, че целта може да бъде постигната и за по-дълъг период от време. "Въпросът е защо режете толкова много толкова бързо?", заяви Монкс. "Трябва да продължим с антикризисните пакети и да не се тревожим толкова много за публичния дълг", допълни той и уточни, че на дълга трябва да се гледа като на дългосрочно бреме, като ипотеката например, а не като на краткосрочен приоритет като кредита. |