Това разказва в анализ агенция "Ройтерс". Островът с големината на Великобритания има едни от най-суровите метеорологични условия на земята, но е с огромни петролни и газови залежи, които се разработват в мегапроектите "Сахалин-1" и "Сахалин-2" с участието на международни фирми.

Амбициите на Москва сега са да привлече глобалните петролни компании и към друго място с почти също толкова екстремни условия –

Те са поделени между Канада, Дания, Исландия, Норвегия, Русия и САЩ. Предполага се, че там се съдържат около една пета от неразработените находища на суров петрол и природен газ в света и през последните години британската Cairn Energy и норвежката Statoil активизираха търсенето на петрол по криволичещия бряг и навътре в Северния полярен кръг под Норвежко и Баренцово море.

А през септември тази година Русия и Норвегия сложиха край на 40-годишния си териториален спор как да разделят водите на Баренцово море. Споразумението прекрати 30-годишния мораториум върху търсенето и разработването на находища в спорния район, което може да донесе огромни ползи и за двете страни.

Русия, която е един от най-големите производител на петрол в света и добива по 10 млн. барела (1 барел = 158.9 литра) дневно, твърди, че арктическата зона съдържа около 51 млрд. тона петрол, който може да задоволи глобалното потребление за четири години, и 87 трилиона кубически метра природен газ.

За разлика от Норвегия Русия все още не произвежда нефт и газ в своите арктическите офшорни находища (тези, които се намират в крайбрежния шелф). Неотдавна Министерството на природните ресурси обяви, че планира да инвестира минимум 312.8 млрд. долара до 2039 г., за да проучва шелфа, като по-голяма част от тази сума ще е за арктическия шелф.

Започващата треска за енергийните залежи в Арктика обаче все по-често се обсъжда заедно със сценариите - какви са рисковете, ако под леда възникне разлив, подобен на катастрофалното изтичане на петрол от платформа на BP в Мексиканския залив тази година. Според експертите в ледените води той ще бъде много по-коварен, отколкото в топлите води.

Арктическите условия – отдалечеността, крехките екосистеми, продължителната тъмнина, минусовите температури и силните ветрове – превръщат борбата с разлива в непосилна задача. Нилс Масвие, директор на водещата норвежка компания за оценка на риска Det Norske Veritas, отбелязва, че в студените води опасността от разлива е по-голяма, отколкото в топлите, защото спасителните операции в лед и мрак са много по-трудни и на практика почистването на петрола под леда е невъзможно.

След аварията с платформата на ВР много от страните, които произвеждат петрол и газ в Арктика, преразгледаха мерките и регулациите за безопасност. Администрацията на Барак Обама наложи мораториум върху сондажите в Аляска поне до 2011 г. Руското министерството на вътрешните работи вече не издава разрешения за сондиране в Арктика и започна да се отнася по-внимателно към развитието на района заради уникалната му околна среда.

Становище на съда забрани в близко бъдеще и сондажите в Чукотско море. През август Канада заяви, че нейните мерки за безопасност са достатъчни и не се налага мораториум. Но властите обещаха да проучат дали не са необходими помощни кладенци и да увеличи застраховките за операторите. Норвегия, петият по големина износител на петрол в света, също спря издаването на разрешителни за нови сондажи, докато правителството не проучи напълно какво означава аварията на ВР за нейните собствени регулации.

В Русия правителството на Владимир Путин изготви нов законопроект, който, ако бъде приет от държавната Дума, 

и опазване на околната среда, отбелязва "Ройтерс". Петролни компании вече твърдят, че Русия има едни от най-строгите правила, но допълват, че те невинаги се спазват или създават условия за корупция. Предложените мерки предвиждат всички петролни компании и свързани организации, които се занимават с превоз, продажби и складиране на петрол, да имат план за реакция при евентуално възникване на разлив от всяко находище или инсталация под техен контрол.

След като Русия и Норвегия постигнаха споразумение за подялбата на Баренцово море, апетитите и на двете страни да разработват природните богатства, скрити в ледените води на Арктика, със сигурност ще нараснат. Норвегия планира процедури за 51 нови блока в своята част от морето. Путин също изрази надежди за активизиране на търсенето и в тяхната част на морето.

В момента само държавните компании "Газпром" и "Роснефт" имат право да разработват континенталния шелф на Русия, но от 1 януари се очаква Москва да предложи достъп и на чужди компании. "Роснефт" вече преговаря със западни петролни и газови фирми с опит в офшорните сондажи като ВР и френската Total за създаване на нови смесени дружества за арктическия район.

В неотдавнашно интервю вицепрезидентът на компанията Питър О’Браян коментира, че капиталовите инвестиции в разработването на арктическите офшорни находища са толкова високи, че чуждестранните инвеститори могат да се заинтересуват от тях само ако правителството промени данъчното облагане и въведе данък над определена печалба. В момента правителството прилага различни данъци за различните петролни находища.

Не само данъците обаче притесняват чуждестранните компании. През декември 2006 г. и Shell, и нейните японски партньори отстъпиха контрола в проекта "Сахалин-2" на стойност 22 млрд. долара на своя партньор "Газпром" под силния натиск на регулаторните органи.

Остава отворен въпросът дали новите правила няма да бъдат използвани със същата цел, или правителството наистина е готово да не допусне повторение на разлива от 1994 г. (виж карето).