Утре и в събота  лидерите на 28-те членки на НАТО ще обсъждат в португалската столица Лисабон куп въпроси и нова стратегическа концепция, които ще се опитат да дадат отговор на въпроса продължава ли да е релевантен алиансът и каква по-точно е неговата идентичност.

Преструктуриране на пакта или промяна на целите му и разширяване на Изток, докъде е разумно да се продължи със съкращаването на военни разходи, в какво състояние са отношенията между САЩ и Европа - това са част от историческите въпроси. Но на форума ще се обсъдят и много по-належащи проблеми, като най-тревожният от тях е мисията в Афганистан и как ще приключи тя (виж статията вдясно), както и по-оплетени и изискващи компромис с външни за НАТО страни, какъвто е противоракетният щит.

Според говорителя на външното министерство Весела Чернева България отива на форума "с ангажимент към ценностите и целите на пакта, като ще подкрепи всеки компромис по дефиниране на страните, срещу които се планира ракетният щит".

Иначе казано, ще следим споровете между големите и ще внимаваме в какво можем да си позволим да участваме, без да бъде ощетен националният ни интерес или натоварен националният бюджет. На форума отиват президентът Георги Първанов, външният и военният министър Николай Младенов и Аню Ангелов и представителя ни в НАТО Тодор Чуров.

Лидерите ще одобрят нова стратегическа концепция за развитието на НАТО в следващите 10 години. Документът ще препотвърди основната цел на съюза - да защитава територията си и задължението за колективна отбрана, като в същото време ще дава право на алианса да води операции навсякъде по света подобно на настоящата мисия в Афганистан.

Концепцията ще подчертава необходимостта от това членките да модернизират армиите си, за да са адекватни на заплахите за сигурността на ХХІ в., сред които кибервойна и нападения с балистични ракети. Документът ще насърчава сътрудничеството в отбранителни проекти с цел оптимизиране в използването на ресурси.

Новата концепция ще апелира за по-активно ангажиране на НАТО по въпроси на сигурността в страни, които не са членки на пакта. НАТО вече подчерта значимостта на връзки със стратегически партньори, сред които Русия, Индия, Китай, Япония и Австралия.

Очаква се лидерите да се споразумеят за нуждата от инвестиране на около 200 милиона евро през следващите 10 години за свързване на съществуващите ракетни отбранителни системи с радарите и системите, които Вашингтон планира да изгради в Европа.

НАТО казва, че системата цели защитата на територията на страните от алианса от усилващата се заплаха от страни като Иран.

Очаква се НАТО да покани стария противник от времето на студената война Русия да участва в ракетния щит, въпреки че едва ли ще бъде взето окончателно решение по време на срещата в Лисабон.

Европейските членки на НАТО планират орязването на милиарди евро във военните си бюджети като част от антикризисните мерки, наложени от глобалната финансова криза.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен се противопостави на прекомерните съкращения и предупреди, че Вашингтон ще потърси други съюзници, ако Европа не поеме тежестта по сигурността си.

Очаква се лидерите да одобрят планове за реформиране на командната структура на НАТО и да съкратят сегашните центрове от 11 до седем, като свият служителите в тях до 8500 от сегашните 13 000.

Най-вероятно ще отложат политически чувствителното решение за това кои бази да затворят за юни догодина. Непосредствено заплашени от затваряне са бази в Турция, Португалия и Италия.

Очаква се лидерите да одобрят списък с 10 приоритетни проекта за съвместно финансиране в области като хеликоптери, стратегически въздушен транспорт и технологии за обезвреждане на импровизиране експлозивни устройства, които са основното оръжие срещу ИСАФ в Афганистан.