Силна подкрепа между православни свещеници, представители на съдебната система и политици изглежда е спестила правосъдието за попове, извършили сексуално насилие над деца

Когато отец Горан Арсич най-накрая е привикан да свидетелства пред комисията, разследваща обвиненията срещу епископ за сексуално насилие над деца, у него се заражда надеждата, че църквата ще посрещне скандала открито.

Но дори днес съществуването на специално свикана комисия е дълбоко прикривана тайна, какво остава за установените от нея факти. В тайна от обществото е пазено и обстоятелството, че комисията е оглавявана от наскоро избрания Патриарх.

Отец Арсич казва, че църковната комисия е сформирана в началото на 2003 г за да разследва обвиненията срещу епископ Пахомие, който тогава, а и досега, оглавява диоцеза Вранье. Арсич с тревожно нетърпение очаква да види как църквата ще подходи към скандала. Най-накрая той получава обаждане от тогавашния епископ Ириней, сега патриарх на Сръбската православна църква.

"Благодаря ви, епископ... Очаквах [това обаждане] от месеци," си спомня, че е казал на Патриарха отец Арсич в отговор на поканата да даде показания пред комисията. В същия телефонен разговор тогавашният епископ разкрива, че е избран от съвета на синода да води разследването. Двама други високопоставени свещеници също са посочени да работят в сътрудничество с него в комисията.

Отец Арсич, който тогава е свещеник в южния сръбски град Вранье, добре знае за обвиненията. Трима тинейджъри от неговия район са се обърнали вече към него – както и към останалите свещеници и сестри, - с твърденията, че епископ Пахомие ги е насилил сексуално. В хода на полицейско разследване на техните твърдения още няколко непълнолетни момчета казват, че са насилени по подобен начин от епископ Пахомие.

Но ако отец Арсич си е помислил, че църквата има сериозни намерения да разследва обвиненията срещу свещеници, насилващи деца, го е очаквало голямо разочарование.

Когато той, двама църковни дякони и една от предполагаемите жертви се срещат със заемащия днес позицията Патриарх Ириней в Ниш, отец Арсич бързо проумява, че е повикан не за да бъде изслушан, а за да му бъде прочетена лекция.

Патриарх Ириней изразява гнева си към отец Арсич и тримата тинейджъри заради това, че вече са обсъдили обвиненията с местните медии.

"Наивен като овчица"

"Вместо ние да говорим пред него, той ни говори на нас," казва отец Арсич за състоялата се тогава среща с епископ Ириней. "Стана ясно, че вече всички в църквата знаят [за злоупотребите с деца], но си мълчат. Само ние се оказахме наивни като овчици, да вярваме в чистотата на нашите църковни водачи".

Самоличността на тримата свещеници, избрани да работят в комисията, не е разкрита досега. Според отец Арсич обаче двамата други членове са епископ Григорийе на Требинье, в Босна, и Милутин Тимотиевич, декан на призренската семинария в Косово.

През август тази година писмено запитване за интервю с Патриарх Ириней по работата на комисията и установените от нея факти от нея беше изпратено до информационния център на църквата. Независимо от последвалите няколко повторни телефонни молби, към момента на писането на този текст представителите на църквата не бяха отговорили.

Църквата продължава да мълчи по въпроса и неуспехът на криминалните преследвания срещу обвинявани в педофилия свещеници оставя жертвите, правните експерти и хората, работещи в областта на защитата на детето с убеждението, че влиятелни политици и членове на съда са в съюз със свещеничеството в усилията си да прикрият скандалите.

През 2003 г. епископ Пахомие е обвинен в сексуално насилие и е привикан да се яви пред съда във Вранье при затворени врати. Обвиненията са повдигнати от името на четирима тинейджъри, един от които е на 13. Четири години по-късно обаче, след продължително прехвърляне на процеса от съда във Вранье към друг съд, в Ниш, епископ Пахомие е обявен за невинен. В последствие присъдата е потвърдена от по-висша инстанция – Нишкия районен съд.

Въпреки че Върховният съд на Сърбия в последствие постановява, че двете оневиняващи присъди са незаконни, съдът не е в състояние да поиска повторен процес заради законодателство, сходно с английското за двойна заплаха [то представлява забрана човек да бъде съден два пъти за едно и също престъпление, по едни и същи или сходни обвинения при наличие на веднъж произнесена легитимна присъда – бел. пр.]

Епископ Пахомие остава на мястото си. Той винаги е твърдял, че е невинен, утвърждавайки, че е бил жертва на това, което описва като "анти-патриотични и анти-църковни заговори". През миналата година той оглави фестивал за деца със специални нужди. Той не се отзова на многобройните запитвания за интервю от последния месец.

Друг случай, въвличащ отец Иларион, който по онова време е абат в манастира Хопово в северна Сърбия, също завършва по подобен начин. Протакания на съда довеждат до изтичане на давността на обвиненията срещу него според отреждащия шест години валидност сръбски закон. В Сърбия целият законов процес за престъпления на сексуално насилие, включително процеса и присъдата – трябва да бъдат завършени в рамките на шест години от датата, когато е извършено евентуалното престъпление.

Отец Иларион обаче казва, че е бил принуден да се оттегли от църквата. Той продължава да твърди, че е невинен, и седи в градината на наетата си къща в Ириг, Войводина, където пие бира с приятели. Обвинява църквата, че го е принудила да се оттегли. Приятелите му продължават да се обръщат към него с "отче".

Някои експерти по защита на детето казват, че са съобщили за още вероятни случаи на педофилия от страна на свещеници, които никога не са добили публичност, тъй като, казват те, полицията не ги е разследвала.

През октомври 2002 г. 13-годишно момче влиза в полицията във Вранье, придружено от майка си и баба си, за да внесе официална жалба, че е било подложено на сексуално насилие от епископ Пахомие.

Според документи във Висшия съд, до които получихме достъп по силата на правото на достъп до информация, момчето, идентифицирано като МК твърди, че епископ Пахомие го насилва за първи път в деня на Свети Игнатий през 2002 г., след като го кани в стаята си и го моли да му разтрие гърба. Свети Игнатий е светията-закрилник на епископа.

След масажа епископ Пахомие се опитва да убеди момчето да се съблече, и според свидетелските показания на потърпевшия, също да го прегърне и да притисне тялото си към неговото (LINK TO VERDICT)

МК казва, че епископът го е насилвал три пъти. След четири месечно разследване на полицията срещу епископ Пахомие в крайна сметка е повдигнато обвинение за сексуално насилие срещу четирима непълнолетни. МК е най-малкият сред тях.

Последвалите съдебни процедури траят почти пет години, преди епископът да е оправдан на 6 март 2007 г, по всичките обвинения, с решение на първоинстанционния съд със съдия Катарина Рандиелович.

Две от обвиненията са обявени за недопустими заради протакания от страна на съда, и заради изтичане на максималния срок, предоставен на съда да стигне до решение. Другите две обвинения, включително това по случая с МК, са отхвърлени, тъй като съдът отсъжда, че показанията на момчето са ненадеждни.

Според принципа In dubio pro reo ако съдията има съмнения дали обвиняемият действително е извършил престъплението, трябва да отсъди в полза на обвиняемия. Така епископ Пахомие се озовава своевременно освободен.

Принципът dubio pro reo рядко се използва в Сърбия, казва Весна Ракич Водинелич, преподавател по право в Белградския Обединен университет. "Един съдия трябва да има сериозни причини... да вземе такова решение".

Присъдата на общинския съд е потвърдена на втора инстанция от съда в Ниш – еквивалент на апелативен съд, председателстван от съдия Данило Николич.

Осем години по-късно семейството на МК казва, че той все така е травматизиран. На 21 години, той продължава да живее във Вранье. Адвокатът му Александър Стойкович казва, че момчето не може да функционира нормално без психиатрично наблюдение и има затруднения да говори с непознати. МК изобщо отказва да говори за събитията.

Никой от останалите три момчета, тогава – в началото на обучението си в Семинарията, не иска да си спомня или коментира случая. Двама са завършили семинарията и са в Гърция, а третият е напуснал духовното образование и църквата и живее във Вранье. Един от свещениците казва "Не ми се иска да минавам през същата Голгота наново".

Други случаи на сексуално насилие от страна на свещеници може тепърва да изплуват в Сърбия, смятат в Центъра за травми от сексуално насилие в Белград. Те твърдят, че са съобщили на полицията за двама високопоставени свещеници, заподозряни в насилие над непълнолетни – през 1995 и 1998 г. Това обаче не е довело до разследвания.

"Историите им са почти идентични със случая, който е описван при Пахомие," казва Душица Попадич от Центъра. Тя не иска да разкрие имената на въвлечените свещеници. Според нея "цялата процедура при тези случаи" изглежда, като че подкрепя заплахата, която насилниците често използват, за да накарат жертвата си да мълчи – че никой няма да им повярва, ако публично заговорят за сексуално насилие.

Съдебното решение за освобождаването на епископ Пахомие провокира твърдения, че той е избегнал затвора благодарение на подкрепящия го активен съюз между някои църковни служители, членове на съдебната система и политици.

Настоятелни са слуховете, че двамата съдии, председателстващи първо- и второинстанционните съдилища не са действали самостоятелно, а са били подложени на натиска на тогава националистичното правителство, водено от Демократична партия на Сърбия на Воислав Кощуница. Неговият кабинет поддържаше тесни връзки с църквата.

Катарина Рандйелович категорично отрича да се е поддавала на натиск да оправдае епископа, докато Данило Николич изобщо отказва да коментира.

Въпреки това според анонимно писмо, заведено сред документите по казуса Пахомие в министерството на правосъдието, двамата съдии са се срещали с тогавашния министър на правосъдието Зоран Стойкович, в Ниш, в деня преди оправдаването на епископ Пахомие през март 2007 г.

Авторът на писмото, пописал се само като "съдия", твърди: "Ден преди закриването на случая [Пахомие] за голямо мое учудване... като се има предвид, че съм добре информиран за ситуацията в съда...тогавашният министър на правосъдието Зоран Стойкович, председателят на [Нишкия] районен съд Данило Николич, и съдия Катарина Рандйелович седяха заедно... в ресторанта на футболен клуб Раднички".

Рандйелович отрича да се е срещала тогава с правосъдния министър. "Не съм имала среща със Зоран Стойкович," казва тя. "Нито той, нито някой друг е оказвал влияние в полза на оправдателна присъда [на епископа]".

Николич отказва да изясни дали е бил там, или не. Стойкович също не желае да дава интервю. В кратко изявление той казва "Не съм оказвал влияние върху решението, нито съм имал интерес да го правя. Това е всичко, което имам да кажа".

Докато Стойкович отказва да потвърди или отрече дали е бил в Ниш в деня преди оправдаването на Пахомие, прес-съобщение, все още качено на уеб-сайта на Университета в Ниш съобщава, че той е бил в града на този ден. Според информацията на сайта Стойкович е присъствал на представяне на книга в университета на 5 март 2007 г. - деня, преди освобождаването на Пахомий. Книгата, "Споразумения при пледиране на вина", е писана от Данило Николич, председател на районния съд.

Остава неясно дали събитията в навечерието на оправдателната присъда са повлияли на изхода от процеса.

Омер Хаджиомерович, вицепрезидент на Сръбската асоциация на съдиите се чуди защо не е направено разследване за оказването на евентуален политически натиск в процеса срещу Пахомие. "Дори ако те [съдиите] са били под натиск, въпросът, който би трябвало да задаваме е, защо съдиите са били обект на такъв натиск – но никой не пита кой се е опитвал да им повлияе," казва той.

На 4 юли 2001 г двама мъже в Сремски Карловци, малък град във Войводина, Северна Сърбия, довеждат в полицията брадат мъж, клонящ към 60-те и наричан "Йова". Един от мъжете, когото можем да идентифициарме като ЗТ, казва, че според съседите им Йова "купувал сладоледи на децата и им давал пари, за да го мастурбират" в полуразрушена сграда в парка.

"Отидохме със синовете си в парка, седнахме и го чакахме да се появи. Когато децата ни го видяха, дойдоха при нас и го хванахме," казва той.

Оказва се, че Йова е отец Иларион, тогава на 59 години и абат в манастира Хопово във Войводина. Той твърди, че мъжете, преди да го заведат в полицията, му нанасят побой, в следствие на който той губи единия си бъбрек. Мъжете отричат обвинението.

В хода на последвало полицейско разследване девет момчета на възраст от седем до 11 години обвиняват отец Иларион в сексуално насилие. Това е вторият случай, в който срещу него се отправят подобни обвинения – първият е от момче в Рума през 1994 г

При процес през 1994 г. той е оправдан и съдът отхвърля обвиненията на основание, че показанията на момчето са ненадеждни.

Вторият процес срещу отец Иларион продължава пет години. Той почти надхвърля ограниченията за продължителност, основно защото високопоставени служители на църквата дават подслон на заподозрение в продължение на години в православните манастири на Сърбия, Черна гора и Хърватия.

Едва след решение на съда в Ораховица, хърватски град близо до границата със Сърбия, да екстрадира отец Иларион през 2005 г., той се връща в родината си, за да може процесът да приключи. Заповедта за екстрадиция е издадена, тъй като свещеникът е обвинен да се появява в непристоен вид пред хърватски ученици.

Обратно в Сърбия общинският съд в Нови сад го осъжда на 10 месеца затвор, увеличени на 12 месеца от второинстанционния съд. Отец Иларион обаче така и не стига до затвора.

Неговият нов адвокат, Илия Радулович, подава възражение във Върховния съд, което анулира присъдите на основание на процедурни нарушения и нарежда нов процес. В продължение на три месеца заповедта за иницииране на нов процес остава във Върховния съд, преди да бъде изпратена в Нови сад. Към онзи момент вече всички обвинения, предявени срещу отец Иларион в Сърбия, са загубили своята давност по силата на статута за ограничение на давността. Отец Иларион е освободен, макар и църквата тихомълком да му нарежда да се оттегли.

Според белградския преподавател по право Весна Ракич Водинелич, която е и член на Коалицията за секуларизация на Сърбия, процесите срещу епископ Пахомие и отец Иларион подсказват, че те имат влиятелни приятели.

"И Пахомие и Иларион са третирани като привилегировани," казва тя. "Обикновените хора не биха получили такова отношение. То е още по-видимо в случая с Иларион, тъй като най-висшият съд в страната допуска обвиненията да загубят давност".

"Статутът за ограничаване на давността е възможно да се прилага в нашата съдебна система, но обикновено това става само при маловажни случаи, или, разбира се, ако обвиняемите са привилегировани".

Някои виждат прилики между привилегированата позиция на православната църква в Сърбия днес и тази на католическата църква в Ирландската република преди 20 години. Там, след като Великобритания напуска през 1922 г., католическата църква като един от героите на ирландската независимост получава изключително влияние върху обществения живот.

"Католическата църква определяше ирландската национална идентичност," казва Джон Куни, журналист в Дъблин и коментатор на религиозни и политически въпроси в Ирландия. В продължение на десетилетия държавните институции в републиката не успяват да реагират на множеството обвинения за насилие над деца от страна на свещениците.

"Хората се опитваха да проговорят многократно, особено за институционалното насилие, но това означаваше животите им да бъдат целенасочено разбити, и те да бъдат принудени да емигрират," казва Меве Люис от One in Four – група за кампании срещу насилието над деца.

Влиянието на католическата църква е още силно. Но от 1990-те насам много скандали, свързващи духовенството с педофилия, излязоха наяве и принудиха властите да действат. Правителството сега е публикувало няколко големи доклада за сексуалното насилие над деца.

Една жертва, помогнала нещата да излязат наяве, е Андрю Маден. Сега на 45 и живеещ в Дъблин, той казва, че преди 15 години не е бил човек. "Напивах се до пълно заслепяване," припомня си той, докато отпива от чая си в едно от кафенетата на Дъблин.

"Не бях човек, защото преди това [насилието], бях прекарал по-голямата част от живота си в църквата. Исках да стана свещеник".

Църквата отхвърля кандидатурата му без обяснения. "Но Иван Пайне е счетен за достоен за нейните редици," казва той, назовавайки своя насилник.

Маден се мести в Лондон. Неспособен да общува с хора, той дори опитва да се самоубие. В крайна сметка се връща удома, престава да пие и взема живота си в свои ръце.

През 1991 г. той наема адвокат и съди отец Пайне. Две години по-късно получава компенсация от £27,500. Пайне излежава четири и половина години затвор и от тогава е под полицейско наблюдение. "След това църквата вече не можеше да твръди, че насилието никога не е случило," казва Маден.

Той е написал книга, озаглавена "Момчето от олтара: Историята на един живот след насилие". Основната цел беше книгата да покаже, че е възможно жертвите да си възвърнат контрола върху своя живот," казва Маден. "След като заведох дело срещу Пайне, църквата трябваше да реагира. И от този момент нататък аз се оказах човекът, който контролира нещата".

Нови обвинения за злоупотреба с деца продължават да изникват из републиката. Напоследък правителството започна разследване по обвинения в сексуално насилие над деца в диоцеза на Клойне. Скоро след това епископът, Джон Маги, подаде оставка.

"Дали църквата си извлече поука от този опит?" пита Меве Люис от One in Four. "На пръв поглед изглежда, че те са установили добри практики. Но дали те наистина поеха отговорност за това, което се е случило? Не съм сигурна."

Междувременно правителството на Сърбия се е сменило от процесите срещу отец Иларион и епископ Пахомие насам. Властта премина от националистичната Демократична партия на Сърбия към по-центристката и про-европейска Демократична партия, водена от сръбския президент Борис Тадич.

Но църквата, чието влияние бързо нарастна в Сърбия след падането на коумнизма, и, особено, след войните с Хърватия и Босна, задържа своята власт. Освен това президентът Тадич разчита на нея като ключов съюзник в продължаващата битка Косово да бъде възстановено като част от Сърбия.

Нито един от осмината съдии, най-близко въввлечени в процесите срещу Пахомие и Иларион не е преизбран за съдия при протичащите в момента противоречиви реформи на съдебната система. Вече бивши съдии, те казват, че така и не са получили обяснение защо не са се върнали на работа.

Само един – Катарина Рандйелович, - е склонна да направи предположение. Тя казва: "Единственото, за което мога да се сетя, е ролята ми в процеса срещу Пахомие".

През това време отец Арсич – свещеникът, свидетелствал срещу епископ Пахомие по време на процеса му твърди, че епископът го преследва – него, както и други, които са по-склонни да говорят. Епископът, който е и президент на църковния съд в своя диоцез, е започнал и спечелил началната процедура за отстраняване на отец Арсич и още един свещеник.

След изслушване от висш църковен съд, отец Арсич и другият свещеник са поканени да се върнат обратно в църквата и са получили напътване към други диоцези. Отец Арсич казва, че и две сестри, които са се явили като свидетели на момчетата в съда срещу Пахомие, са напуснали доброволно църквата.

Отец Арсич казва, че в многобройните дискусии, които е имал с епископите, "няколко от тях ми казаха "Ние знаем, че децата са страдали, знаем, че си прав, и знаем, че съдът го оправда под натиск..."

"Казах им,"Но ще има още деца, още сълзи и страдание, и какво ще правите тогава?" Единият епископ каза "Зависи от новия патриарх"... Аз казвам, да видим какво ще стане под управлението на новия патриарх".

Всички надежди, че църквата най-сетне по прозрачен начин ще се изправи срещу обвиненията в сексуална злоупотреба с деца, са възложени върху патриарха. Той зае позицията си през октомври тази година – същият човек, който водеше тайната комисия тогава, през 2003 г.