НАТО ще брани източници на енергия и преноса й
"Това е план за действие на НАТО за следващите 10 години", заяви генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен, представяйки пред медиите документа от 11 страници, подписан от 28-те лидери на страните членки.
За да събере всички идеи за бъдещето на НАТО, документът остава твърде общ, като просто маркира основни концепции като тази за противоракетната отбрана (ПРО), енергийната сигурност и желанието на алианса да продължи разширяването си.
Макар между НАТО и Русия да останаха разногласия относно ПРО, Северноатлантическият пакт "днес за пръв път постигна договореност за разработването на система за противоракетна отбрана, която да е достатъчно мощна за покриването на европейската територия на НАТО и нейното население, както САЩ", коментира американският президент Барак Обама. В новата стратегия се казва, че Брюксел ще търси сътрудничеството на Русия за целта.
На въпрос на журналисти по време на пресконференцията в събота дали Иран е конкретната заплаха, срещу която е насочен щитът, Расмусен отказа да уточни.
Затова пък на няколко пъти в рамките на 11-те страници се споменава енергийната сигурност, като дори е подчертано, че "някои страни членки ще стават все по-зависими от външни доставчици и от външни мрежи на доставка". Заключава се, че НАТО ще измисли начин да защитава "транзитни линии и региони".
Тази, но и още една от каузите, зад които застана България, също е намерила място в стратегията. Става дума за политиката на отворените врати към Западните Балкани, които да се присъединят към НАТО рано или късно.
"Това е от особено значение за България и страните от Балканския регион, защото вратата остава отворена. И ние ще направим всичко по силите си, за да помогнем на нашите съседи да се подготвят", заяви българският външен министър Николай Младенов.
"Това е най-ползотворната среща на НАТО, на която съм присъствал", коментира и държавният ни глава Георги Първанов. Според него приемането на стратегическата концепция, даването на "решаващ старт" на противоракетната отбрана в съгласуваност с Русия и стартирането на прехода в Афганистан са "жалони за развитието на НАТО".
Военният министър Аню Ангелов пък допълни, че е напълно възможно на територията на България да не се разполагат елементи от ПРО на НАТО в Европа. През юни 2011 г. на среща на министрите на отбраната ще се изберат конкретните стъпки, а общото финансиране на ПРО ще зависи от географското и физическото разпространение на средствата на НАТО, което по същество е надграждане на сега съществуващата система за противовъздушна отбрана, обясни министър Ангелов пред Българското национално радио.