Един имейл с черно чувство за хумор обикаляше в края на седмицата интернет в Ирландия. Той представляваше имитация на обява на най-големия ирландски имотен портал, изобразяваща картата на страната с надпис: "Продава се за 90 млрд. евро. Нуждае се от малко ремонт и смяна на мебелите. Намира се на северозапад от Европа и е обкръжен от прекрасни острови и скали."

В неделя вечерта - умишлено преди да отворят световните борси - премиерът Браян Коуън и финансовият министър Браян Ленихън обявиха, че ремонтът започва.

Затисната от дълговете на банките си и след безпрецедентен двуседмичен натиск от европейските си партньори, Ирландия стана втората членка на еврозоната, поискала международна финансова помощ.

Средствата от спасителния пакет ще се използват за стабилизиране на банковата система и публичните финанси на страната, чиито проблеми сериозно разклатиха европейските пазари. Само 6 месеца след кризата с Гърция отново се заговори за плъзване на проблемите към Португалия и Испания и бе поставено под въпрос бъдещето на единната валута.

Сделката между Дъблин и Европейския съюз ще придобие окончателната си форма в следващите 2-3 седмици. Посреднощ финансовите министри от общността подкрепиха поисканата помощ, а според анонимни източници на "Файненшъл таймс" пакетът ще е между 80 и 90 млрд. евро. Той може да бъде променен, тъй като преговорите все още са в начална фаза, а Ирландия може и да не използва цялата сума.

Премиерът Брян Коуън обяви, че срещу помощта ще бъде изискано ново преструктуриране на банковия сектор. "Банките ще станат видимо по-малки", каза той. Основната цел на заема ще е да се решат проблемите във финансовата система, най-наболелият от които е огромната зависимост на институциите от евтините кредити на Европейската централна банка.

Помощта за Ирландия обаче означава, че инвеститорите не са напълно убедени в способността на задлъжнелите членки на съюза да покриват безпроблемно външните си задължения. Вчера агенция Moody's Investors Service предупреди, че може да свали рейтинга на страната с няколко степени наведнъж.

Тези спекулации се подкрепят от равнодушната реакция на пазарите на новините от Дъблин. Антикризисните мерки могат сериозно да забавят икономиката и още не е уточнено дали Дъблин ще издържи на натиска - главно от Германия и Франция - за вдигане на корпоративния данък от сегашните му 12.5%.

Спасяването на Ирландия е поредният епичен момент на криза в еврозоната и отново правителството на Ангела Меркел е в сърцето на събитията. Финансовият министър Волфганг Шойбле изтъкна, че условията за помощта ще са "тежки", и посочи връзката с другите нестабилни членове на еврозоната. "Ако сега намерим подходящия отговор на ирландския проблем, имаме големи шансове да спрем разпространяването на проблема", каза той.

Той има основание да говори и действа със самочувствие, защото отдавна не сме виждали толкова силно изразено германско лидерство в политически, икономически и институционален план, коментира тези дни финансовият анализатор Катинка Бариш. Понякога решителността на Берлин дори плаши партньорите му, които се питат каква е крайната цел на германците.

Според Бариш в конкретния случай събитията са задвижени от тристранната среща Саркози - Меркел - Медведев на 18-19 октомври във Франция. Там лидерите на двете най-силни държави в ЕС изненадват партньорите си - и мнозина висши служители в Париж и Берлин - с общата декларация, че ще се търси промяна на Лисабонския договор и ще се създава постоянно действащ механизъм за предотвратяване и управление на кризи с "адекватно участие на частни кредитори".

Иначе казано, при следващата криза банките, които са раздавали пари, ще трябва да поемат част от загубите. Десет дни по-късно идеята е одобрена формално като политика на ЕС.

От този момент притежателите на държавни облигации на проблемните държави в съюза увеличиха още повече спреда по дълговете им и Ирландия просто стана първата от тях, която не може да си позволи да взима пари от свободния пазар.

ЕЦБ отдавна предупреждава да не се опитва създаване на процедура по спиране на дълговите плащания от една държава в момент, когато пазарите са толкова изнервени. Меркел обаче знае, че именно в криза закъсалите правителства са по-послушни. Новият механизъм трябва да е готов, ратифициран от 27-те и заработил преди парламентарните избори в Германия през октомври 2013 г. С твърдия си тон тя разклати няколко правителства, но натрупа точки пред избирателите си.

Самите германци като че ли вече не вярват, че фискалните правила в ЕС са достатъчни за дисциплиниране на безотговорните правителства, каквито безспорно ще има и в бъдеще. Меркел знае, че не може да се върне при тях с искане още веднъж да бръкнат в джоба си за поредната закъсала държава от периферията на еврото. Затова тя иска създаването на нова колона на стабилността в еврозоната.

Вярно, че с идеята, че накрая винаги някой ще се притече на помощ, авантюристични политици може да продължат да пръскат пари, но също така е вярно, че инвеститори и кредитори ще правят ясно разграничение на рисковете между отделните държави в зоната на иначе единната валута.

Ами ако на другите страни в ЕС не им харесват германските условия и действия? Няма проблем - казва германски представител, цитиран от Катинка Бариш - ако другите искат, да си направят фонд за спасяване без нас, ние нямаме проблем.