Завръщане към традиционния си износ - емигрантите
Ирландската икономика е на колене и страната се завръща към това, с което е била известна десетилетия наред - износ на емигранти.
Това е основният коментар, около който се обединиха издания от двете страни на Атлантика.
Питър Гейгън разказва пред лондонския вестник "Гардиън", че след като напуснал страната си през 2003 г., когато е бил на 22 години, се е колебаел дали да не се върне, но след последните събития този вариант е изключен. "Страната ми се върна към производство на най-известния си природен ресурс – емигранти", отбелязва авторът.
През миналата година Ирландия са напуснали 40 000 души. Днес при безработица над 13% още 100 000 ще емигрират до края на 2011 г.
"Емиграцията е интегрална част от националната ни психика. Почти всяко семейство носи следите на инстинкт, който в продължение на две десетилетия бе приспан от кукловодите на келтския тигър, които се кълняха, че ирландците никога вече няма да бъдат принудени да прекосят Ирландско море или Атлантика в търсене на по-добър живот отвъд бреговете на острова.
Тези високомерни обещания се оказаха толкова кухи, илюзорни и опасни, колкото зле изчислените банкови гаранции от септември 2008 г., превърнали се в погребален звън на ирландския политически и икономически суверенитет. Спасяването от МВФ още не е започнало, но гражданите на Ирландия вече напускат кораба", пише Гейгън.
Първо си тръгнаха имигрантите от Централна Европа, но напоследък се включват и ирландци, и то с неясна надежда един ден да се върнат.
Гейгън споделя, че хората няма за какво да остават в Ирландия - с главни улици с празни витрини, безлюдни нови квартали и празни търговски центрове родният му град е нещо типично за страната.
Мнозина вече се отправиха към Австралия, където бумът в минното дело създава работни места в западната част на страната. Други отиват в Канада, Нова Зеландия, САЩ, Великобритания и дори Близкия изток и Азия, отбелязва "Ню Йорк таймс".
На 25 години Бърнард Макнирни се готви да заминава да преподава английски в Южна Корея и споделя, че не иска да остава в Ирландия, където хората живеят все по-трудно и се оплакват непрекъснато.
Правителството отново отпуска предпазния клапан на емиграцията. Според някои икономисти в трудни времена тя облекчава унищожителния ефект от продължителната безработица, като намалява безработните в страната.
Изглежда, Ирландия е на път да види още едно поколение от емигранти, заливащи планетата в бягство от отчайващите времена.
Вековната история на ирландската емиграция не само че не е приключила, а започва да се пише нова глава от нея, убеден е Питър Гейгън.