Инструкцията до посолството на САЩ в София била "безпрецедентна"
Инструкцията на Държавния департамент на САЩ до посолството в София относно събирането на изключително подробни данни за българските лидери е без прецедент в историята на американското външно министерство.
Това твърди Карл Форд, бивш шеф на разузнаването в Държавния департамент, цитиран от SpyTalk - популярния блог на в."Вашингтон пост" за случващото се в средите на спецслужбите.
Авторът Джеф Стейн цитира Форд, според когото да се поставя на американски дипломати задачи да събират номерата на кредитните карти или други лични данни за чуждестранни официални лица е безпрецедентно, въпреки че Държавният департамент твърди обратното.
"Наистина не мога да си спомня за нищо подобно", казва Форд и допълва, че в миналото американските дипломати са се фокусирали върху личностите и политическите възгледи на чуждестранните представители, докато събирането на номерата на мобилните им телефони, имейл адреси, номерата на кредитните карти и други лични данни е оставяно в ръцете на ЦРУ, ФБР и други разузнавателни агенции.
Подобна информация беше смятана за "оперативни материали, а не за дипломатически отчет", обяснява още Форд, който е бил помощник държавен секретар по въпросите на разузнаването и изследванията (INR) между 2001 г. и 2003 г. Преди това той е бил високопоставен служител на Пентагона и на Съвета по национална сигурност.
"Предполагам, че повечето от тази информация е била предавана по телефона или с електронна поща, но дори INR нямаше достъп до тях, защото бюрата (на съответните служби) ни казваха, че това са оперативни материали, а не дипломатически доклади", казва Форд.
Робърт Уайт, посланик на САЩ в Парагвай и Салвадор при президентите Картър и Рейгън, също казва, че навремето дипломатите изобщо не са били натоварвани с подобни задачи.
"Не, ако аз например като делегат за Общото събрание на ООН имах покана от дадено правителство, с което нямахме дипломатически отношения, щях да я покажа на екипа по сигурността на Държавния департамент. Ако решах да отида, естествено щях да напиша отчет за всичко необичайно, да го изпратя на централата и те щяха да преценят какво да правят след това."
Най-добре бе шпионажът и контрашпионажът да се оставят в ръцете на професионалистите, допълва Уайт.
Той дава пример как, когато дипломатите в Ню Йорк се срещали по малките ресторантчета, хората на ФБР просто получавали номерата на кредитните им карти и подобна персонална информация направо от служители в заведението.
"Изглежда някой е убедил държавния секретар, че войната срещу тероризма оправдава използването на дипломатите като шпиони. Това е още един пример за изхвърлянето на важен принцип срещу илюзорната полза (от едно такова действие – бел.ред.)"
Говорителят на Държавния департамент Пи Джей Краули обаче настоява, че възлагането на задачи дипломатите да събират такива данни не е нищо ново. "Нашите дипломати са си просто дипломати. Те представляват нашата страна по света и са свързани открито и прозрачно с представителите на чуждестранни правителства и гражданското общество. Чрез този процес те набират информацията, която оформя нашата политика и действия. Дипломатите - нашите и чуждестранните – правят това от стотици години", казва Краули в интервю за колумнист от сп. Foreign Policy.
Джеф Стейн обаче твърди, че разлика има, защото традиционните дипломатически отчети не включват номерата на картите за пропътувани въздушни мили на чуждестранни лидери.