Джулиън Асандж далеч не е велик ум – неговите суета, високомерие и желание да види как света около него се срива го доведоха до една фатална, финална грешка, а именно да обяви, че има информация за голяма американска банка, пише британският в. "Телеграф". В резултат на това проектът WikiLeaks е обречен, допълва изданието.

След като Асандж разкри намеренията си да се цели в банките през 2011 г., постепенно, една по една, финансовите институции, свързани по някакъв начин с Асандж, започнаха да блокират възможността за финансиране на WikiLeaks, като всяка една от тях даваше различно обяснение за решението си. Но вероятно мотивът на всички е един и същ – в разгара на рецесията би било пагубно за бизнеса им, ако Асандж атакува голяма банка.

Без финансовите ресурси организацията няма да успее да обработва огромното си количество документи, твърди "Телеграф". Корпоративна Америка вече започна да действа срещу Асандж – PayPal и MasterCard са блокирали услугите си, а сметката на Асандж в швейцарска банка е била замразена.

И докато британската компания за плащания Moneybookers блокира акаунта на WikiLeaks още през октомври, то сега финансовите институции по света действат като едно цяло. По този начин те причиняват бедствие за сайта, който функционира благодарение на обществени дарения.

Освен това се появиха предположения, че дори Twitter цензурира съобщения с тема #wikileaks, за да не бъде уебсайтът най-обсъжданият проблем в социалната мрежа.

Асандж има странно, наивно разбиране за думата прозрачност, която очевидно за него означава "абсолютно всичко да бъде показано", твърди "Телеграф". Но правителствата и бизнесът не могат да функционират без едно здравословно ниво на затъмнение и евфемизъм.

Всъщност WikiLeaks никога не е бил устойчив проект. В капиталистическа демокрация изтеклите документи трябва да служат за проверка и баланс, а не да бъдат механизмът, въз основа на който работи цялата система, нито пък система, заради която от страх се блокира прогресът.

Асандж е идеолог, който си мисли, че може да премоделира света, както той смята, че трябва да изглежда. Притеснително е, че със силата на интернет той е почти прав. Но за щастие заради нивото си на самозаблуда той прави достатъчно грешки, за да могат големите световни сили да имат претекст да го атакуват.