Надигането на една ксенофобска Русия

Надигането на една ксенофобска Русия

Дори и по време на голямата демонстрация в Москва миналата събота под надслов "Патриотизмът не е фашизъм" фокусът бе насочен към медиите в страната. Хилядите демонстранти поискаха от медиите "по-безпристрастно и обективно" отразяване на скорошните кървави епизоди между футболни запалянковци и жители на Москва от кавказки произход
Reuters
Дори и по време на голямата демонстрация в Москва миналата събота под надслов "Патриотизмът не е фашизъм" фокусът бе насочен към медиите в страната. Хилядите демонстранти поискаха от медиите "по-безпристрастно и обективно" отразяване на скорошните кървави епизоди между футболни запалянковци и жители на Москва от кавказки произход
50 радикални екстремистки групи има в Русия, съобщи министърът на вътрешните работи Рашид Нургалиев.

"Този бацил е винаги в обществото. Точно както вирусите присъстват в организма на един човек", казва Путин. "Ако човек има силна имунна система, тези вируси никога не се развиват. Същото става и с обществото - ако имунната система на обществото е силна, ако то е зряло, тогава тези бацили на национализма и радикализма просто ще си стоят кротки, на клетъчно ниво, без да си подават носа навън."

"Фактът, че наблюдаваме разпространението на вируса на екстремизма, е по вина на Путин. Той е човекът, който управлява в последните години", Светлана Ганушкина, председател на Съвета по човешките права. "Развихме общество, в което протестните движения клонят към фашизъм. Позволихме фашизмът да разцъфти", казва гражданската активистка, която е носител на награди за дейността си.
Зад черна врата на няколко крачки от позлатените кубета на Новодевическия манастир в югозападната част на Москва група младежи са се надвесили над компютрите, разказва репортаж на британското издание "Обзървър". Заобиколени са от закачалки с червени и бели якета и шалове, доказващи, че са запалени фенове на водещия московски футболен клуб "Спартак".
Това е централата на "Фратрия", неофициалния фенклуб на "Спартак", който загуби един от членовете си, Егор Свиридов, при сблъсък с жители от Северен Кавказ.
Хронологията на насилието
Стрелбата на 6 декември срещу Егор Свиридов предизвика най-жестоките расистки сблъсъци в Москва след разпадането на Съветския съюз, отбелязва "Обзървър". Първоначално бяха задържани няколко души, които по необясними причини бяха освободени и това разгневи приятелите на Свиридов и останалите фенове на "Спартак".
На протестен митинг в събота, 11 декември, гневът на тълпата се обърна срещу хората от Северен Кавказ. Няколко хиляди футболни запалянковци и десни радикали, крещящи "Русия за руснаците", стигнаха до сблъсъци с милицията и нападаха всеки минувач, който не прилича на етнически руснак. Пострадаха над 30 души.
В деня след "погромите" (именно така ги нарече президентът Дмитрий Медведев) група работници в Москва нападнаха етнически киргизи и раниха до смърт един от тях. Милиционерското присъствие в столицата се усили. В сряда превантивно бяха арестувани по различни данни над хиляда души, а в събота – още близо хиляда. Медиите съобщават, че през последните седмици почти всекидневно на улиците излизат руски младежи, които крещят "Русия е за руснаците!", "Москва е за московчаните!" и "Патриотизмът не е фашизъм".
В същото време медиите отбелязват, че скинарите сред тълпата стават все по-малко. Преобладават млади момчета и момичета, които се присъединяват към националистичната вълна.
Безредиците бързо засегнаха и други градове – Санкт Петербург, Ростов на Дон, Самара. Всички те трябва да приютят стадиони за Световното първенство по футбол през 2018 г., поставяйки на преден план безопасността и сигурността на запалянковците и отборите за световното.
Безредиците показаха безсилието на Кремъл
Кой предизвика кървавите сблъсъци
Русия определено има проблем с расизма, тъй като разпадането на Съветския съюз остави идеологически вакуум, пише "Обзървър". Мнозина обаче се питат защо този проблем избива точно сега.
Избуяха не една и две теории на конспирацията, според които безредиците са били провокирани.
Съмненията се подсилват от изявлението на президентския съветник по въпросите на човешките права Михаил Федотов, че в сряда етническите сблъсъци са били провокирани и "специално организирани". "Те не бяха спонтанни. Някой специално ги беше организирал. Някой силно желае да разпалва напрежението, за да може насилието да се разпространи из страната", каза Федотов през миналата седмица пред "Интерфакс".
Лидерите на опозицията обвиниха властите, че подкрепят насилието като претекст за въвеждане на закони, които да вкарват в затвора организаторите на неразрешени протести, вместо само да ги глобяват, както е в момента. И действително близки до Кремъл депутати призоваха на милицията да бъде дадена по-голяма власт, за да осигурява контрол над подобни мероприятия и да преследва онези, които ги използват, за да подстрекават към омраза и насилие.
Ролята на Путин
През миналата седмица Путин също се обяви за твърди действия от страна на милицията срещу екстремизма и така си навлече подозрения, че самият той може да провокира ксенофобската криза, за да заздрави властта си и да извлече политически дивиденти в борбата за президентския пост през 2012 г.
Путин стана особено популярен по време на своите два президентски мандата отчасти и заради твърдия подход към войната в Чечения преди десетина години. Сега обаче някои се питат дали безредиците от последните дни не са резултат именно от неговото управление като президент.
Путин от години флиртува с шовинизма и ксенофобията, отбелязва "Файненшъл таймс" и допълва, че властите са показали опасна толерантност към крайно десните заради податливостта на руското общество към екстремизма. Очевидно мотивът отчасти е те да бъдат използвани като отдушник за напрежението, а отчасти е опит да бъдат контролирани, затваряйки очи пред насилието срещу имигранти, коментира вестникът.
Разрешаването на подобни екстремистки групи да съществуват е опасно, тъй като има риск те да бъдат изпуснати от контрол. Безредиците в Москва са тревожен сигнал, че този момент вероятно е наближил, заключава "Файненшъл таймс" и препоръчва Кремъл да спре да използва национализма като средство за политическа консолидация.
Малко вероятно е обаче Путин да е политикът, предизвикал размириците, смята Джон Ксенакис. Те са резултат по-скоро от дълбоката омраза сред младото поколение, което няма чувство за историческа принадлежност и не осъзнава последиците от своите действия.
Интернет - утробата на насилието
И в същото време насилието не бе спонтанно, убеден е Ксенакис. Анализаторът смята, че то е провокирано от расистки лозунги, издигнати от блогъри главно в големите сайтове на футболни фенове. Според анализ на международната общност на блогърите Global Voices руските уебсайтове на фенове са станали изключително популярни и способни да мобилизират огромен ресурс.
Най-активният е бил fanat1k.ru, който само за няколко дни е получил хиляди коментари от расистки и неонацистки характер. Когато някой е призовавал за намеса на модераторите, е бил наричан русофоб или глупак.
Руската агенция "Новости" съобщи, че властите са помолили администраторите на популярните социални мрежи да се справят с нарастващото насилие, отстранявайки съдържание, което подтиква към етнически спорове, и да блокират профилите на нарушителите.
Путин от години флиртува с шовинизма и ксенофобията
Путин обаче отказа да обвини интернет за инцидентите. Той подкрепи работата на милицията и хвърли ръкавица на либералите, които се оплакаха, че са третирани много по-строго в сравнение с младежите, крещящи нацистки поздрави.
Други пък се питат дали националистическите групи просто не се възползват от отслабената политическа обстановка след уволнението на московския кмет ветеран Юрий Лужков преди два месеца.
Безредиците показаха колко крехка е политическата система на Русия и колко безсилен е Кремъл, писа "Икономист".
Милицията може и да успява да разпръсва мирно протестиращи демонстранти, но е по-малко ефективна, когато се изправи пред агресивна националистична тълпа, чиито виждания се споделят от мнозина от нейните редици.
За Евгени Валяев причината е ясна. "Не става дума за смъртта на един човек. Това е напрежение, което се е трупало години наред", разказва Евгений Валаяев, лидерът с обръснатата глава на крайно националистичната група "Руски образ", участвала в стълкновенията пред стените на Кремъл на 11 декември. "Нямаше как да не се съберем, защото той (убитият Егор Свиридов – бел. ред.) бе футболен фен и защото бе руснак. Това беше протест срещу етническия бандитизъм", разказва Валяев.
Връзката между ултранационализма и футбола процъфтява последните години в Русия, където живеят едни от най-свадливите футболни запалянковци в Европа. "Винаги съм бил патриот", казва 23-годишният младеж. "Убедени сме, че интересите на расата трябва да бъдат поставени над интересите на управлението – управлението работи в полза на расата. За да бъде спряна тази вълна, хората трябва да разберат, че са били чути."
Самият Валяев е един от хората, които не се страхуват от милицията. От три години той носи въздушен пистолет, когато напуска дома си. "Никога не съм го използвал досега, но искам да съм спокоен, че го имам, ако възникне някаква ситуация", разказва Валяев, докато светът се пита колко руснаци разсъждават като него и кога ще извадят пистолетите си.