Правилата за мрежова неутралност в САЩ събраха гневни критики

Принципно мрежовата неутралност е важна. Операторите на свързаност трябва да се разделят от операторите на услуги. В частният случай в САЩ имаше парадокси - AT&T и Verizon искаха пари от Amazon например за пренос на техните услуги през мрежата си (което значи, че амазон трябваше да иска пари на крайните потребители дори за безплатните услуги). Други оператори (Sprint) блокираха скайп. С навлизането на новите Internet телевизори някой оператори (Verizon) заплашваха че за да подкрепят своята телевизионна услуга ще блокират всички конкурентни, включително и Youtube и Apple TV, ако не им заплащат определени такси. Това е остатък от времето, когато операторите смятаха, че монополизират всеки пренос на трафик. Законът за мрежовата неутралност има за идея същото, което има законът срещу монопола (тъй като преносните оператори дефакто монополизират чрез инфраструктура или дългогодишни контракти крайните клиенти - за пример в САЩ е типично контракта да бъде по 1-2 години, и много от потребителите на AT&T например все още висят на скорости от 1Мбит/с - по ниски от средните за Европа, десетки пъти по скъпи и по-ниски скорости от тези в България), и в частен случай като законът за local loop unbundling. Идеята на този закон бе да забрани на операторите на инфраструктура да се намесват в приложното ниво и да ограничават една или друга услуга, с чисто комерсиални подбуди и най-вече прилагане на изнудване, със злоупотреба на монополно положение.
Изключения се допускат само за незаконните услуги (тоест това е реверанс към DMCA и блокирането на peer to peer мрежите), тези който могат да навредят на мрежата (в частен случай на HSDPA - за каквото става въпрос при Sprint), и дава възможност (което всъщност е обект на критиката на либералните оператори като Google) за приоритизация (под сериозен натиск от страна на comcast) на различните услуги.
Критиките към законът са разделени на две нива -
Републиканците твърдят, че законът налага прекален либерализъм и ограниченията не позволяват на операторите за пренос на данни да използват инфраструктурата си така че да развиват частни за нея услуги, блокирайки по свой избор конкуренцията, и така се наврежда на определена форма на бизнес инициатива.
Либералите твърдят, че законът прави отстъпка пред comcast (спомняте си случаите с приоритизирането на трафика там) и позволява съзаването на изкуствени ограничения за по-евтините услуги, искайки пари за премахването на ограниченията от крайните потребители и като ефект, вместо да инвестират в подобряване на инфраструктурата операторите ще предпочетат по евтиният вариянт за тях - да създадат лош и евтин интернет и богат но скъп такъв.
В този смисъл нито една страна не е доволна, а проблемът е комплексен, доколкото FCC се опитваше да прилага такива регулации (заради големите протести поради случая Comcast) но правото и бе ограничено от съдебно решение, интерпретиращо дълбочината, до която FCC може да се намесва в операторските решения. След това имаше нужда от закон който да позволи в какви рамки FCC може да работи, и той стана нито рак нито риба. Това е проблема.
Подобен, но (за щастие, за сега) по добър проект се движи и в ЕП, на базата на телекомуникационният и скоро ще дойде и до нас с ратификацията му.

• 1 14
• Докладване