Съперничеството между Китай и САЩ, застаряващите лидери, възможността за израелско нападение над Иран и политическите последици от кризата на еврото от 2010 г. ще предопределят глобалните тенденции през новата година. Агенция "Ройтерс" анализира 10-те най-вероятни тенденции и тяхното значение. В следващите дни ще представим и прогнозите на агенцията за отделните райони на света.

Противопоставянето между двете икономически сили е един от глобалните рискове на последните няколко години. Демонстрираната фамилиарност между Пекин и Вашингтон не го омаловажава. Търговските спорове, слабостта на китайската валута, която й осигурява предимство в конкурентната борба, бойни кораби в Южнокитайско море, демонстрации на регионална мощ, икономическото съперничество и различните позиции за Северна Корея и Иран традиционно присъстват в новинарските заглавия.

Трудните взаимоотношения между двете най-големи икономики в света обаче засягат и много други въпроси през 2011 г. Сп. "Икономист" твърди, че двете държави са навлезли в нова ера на "стратегическо недоверие". Наблюдавайте езика на тялото на китайския президент Ху Цзинтао по време на посещението му в САЩ през януари, за да получите представа какъв ще бъде тонът между двете сили през годината.

Можем да  очакваме безредици в страните с възрастни ръководители, но без ясен план за техни наследници. Египетският президент Хосни Мубарак е на 82 години и има здравословни проблеми. Неговият син очаква да го наследи, но няма гаранции, че ще успее. Саудитската геронтокрация може да бъде подложена на изпитание, когато си отиде крал Абдула. Не е ясно как могат да бъдат променени политиките във външните работи и в добива на петрол, ако на трона се възкачи консервативният министър на вътрешните работи принц Найеф.

Дали има някаква истина в документите, изтекли в WikiLeaks, че върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е болен от рак в последен стадий и какъв ефект би имала неговата смърт върху тлеещите вътрешни борби за власт? Кралят на Тайланд Пумипон Адулядед (83-годишен) е уважаван от поданиците си, но синът му не се радва на същата подкрепа в раздираната от раздори страна. Дали ще станем свидетели на подновяване на бунта на Червените ризи и на кървавата развръзка, която отне живота на десетки хора в Банкок през май 2010 г.?

Какъв е шансът Израел да нанесе военен удар върху иранските ядрени съоръжения, за да попречи на Техеран да развива ядрените си възможности? Единственото, което можем да кажем, е, че шансът това да се случи е някъде между 0% и 100%. Със сигурност може да се твърди, че размерите на икономическите последици от действията на Израел ще бъдат огромни, което означава, че този риск не бива да се пренебрегва. За съжаление той няма как да бъде изчислен.

Какво още трябва да наблюдаваме в Близкия изток? На настоящия етап изглежда малко вероятно да се поднови кървавата интифада заради безизходното състояние на израелско-палестинските мирни преговори. Като че ли и Ливан не се готви да удари Северен Израел, нито пък може да се очаква възраждане на насилието на отделните общности в Ирак.

Да се надяваме, че няма да има неприятни изненади по отношение и на тези очаквания. Трябва обаче с внимание да се следи Йемен, една разпадаща се държава, която неволно изнесе своите проблеми извън границите си. Чрез колетите-бомби в самолетите в края на 2010 г. те достигнаха до Саудитска Арабия и САЩ.

Успешното политическо управление на западните икономики ще бъде предизвикателство както никога досега на фона на неравномерния икономически растеж, високите дългове и строгите мерки за икономии. Политиците си дават сметка, че е трудно да правят това, което трябва, и в същото време да запазят доверието на избирателите.

Вижте колебливостта им пред лицето на протестите и тактическите ходове спрямо реформите, които са необходими, но носят висока политическа цена. Всичко е въпрос на време. Управляващото коалиционно правителство във Великобритания се е заело да играе трудна и продължителна игра, осъзнавайки, че това може да наложи болезнени съкращения сега, но на него не му се налага да се изправя пред обществения вот до 2015 г.

Политиците в Ирландия нямат този късмет, но и очакваните победители на изборите през тази година - "Фиана гел"/лейбъристи - няма да могат кардинално да решат проблемите на бюджета. Италия вероятно ще застане пред предсрочни избори в условията на дълбоко вкоренени проблеми с държавния дълг. Испания, чиито политици имат едно наум, че до март 2012 г. трябва да се проведат общи избори, трябва да бъде принудена от пазарите и високите цени на дълговите инструменти да намали бюджетните разходи, да реформира трудовото си законодателство и да приватизира.

Като цяло времето не работи в полза на икономиките от периферията на еврозоната, които не са в състояние достатъчно бързо да съкратят разходите и да постигнат генериращ данъци растеж, за да се спасят от фискална криза. Макар опасността от фалит на държави да е намаляла, единствено политическата воля на големите държави, най-вече Германия, предпазва периферията от неплатежоспособност. Това увеличава политическата несигурност.

Насилието по улиците се вижда, то е шумно и тревожно, но дали променя нещо? В Европа ще има протести срещу строгите икономически мерки, но според "Ройтерс" то ще бъде овладяно. Едва ли ще падат правителства, а фискалните реформи неуверено ще продължат да се извършват. В голяма част от развитите държави жизненият стандарт спада, тъй като общественият договор, сключен след Втората световна война, е подложен на натиск под тежестта на неизпълнимите обещания за пенсии и високите държавни дългове.

Това допринася за гневния писклив тон на политическата дискусия. Той е най-проглушителен в САЩ, където Чаеното парти застраши политическото статукво. През януари членовете на организацията ще изгубят статута си на непокорни аутсайдери, тъй като техни представители ще заемат местата в Конгреса, спечелени при победата на републиканците на изборите през 2010 г. Тонът може и да не се промени, но участието в управлението ще направи компромисите неизбежни.

Предстоящите през следващите години избори тревожат по същия начин политиците, както и изборите, които ще се проведат през 2011 г. Обърнете внимание на жестовете и пазарлъците за постове във Франция. Ако иска да бъде преизбран през март 2012 г., Никола Саркози ще трябва да възстанови политическия си имидж, който пострада от конфронтацията с профсъюзите за пенсионната реформа. Интересно е, че френският президент ще се опита да постигне най-впечатляващи резултати извън пределите на страната.

Саркози вероятно ще се пробва да промени глобалната парична система по време на френското председателство на Г-20 с цел да спечели предизборни дивиденти у дома. Дали обаче САЩ ще се съгласят доларът да играе второстепенна роля в международните финанси? Американският президент Барак Обама трябва да намери начин да създаде нови работни места и да стимулира търсенето на вътрешния пазар с Конгрес, в който вече партията му няма мнозинство, и на фона на нарастващите опасения относно трилионния дефицит и планините от дългове, изпречили се на пътя му.

В същото време той ще трябва да стартира предизборната си кампания. Повечето американски медии ще насочат вниманието си към първите рундове на борбите за номинацията на републиканците. В Русия пък ще трябва да стане ясно кой от двамата – Путин или Медведев – ще се кандидатира за президентските избори през 2012 г. Предполага се, че това ще бъде Путин, който ще се опита да се върне на предишния си пост, но в Кремъл интригата може да вземе неочаквани обрати. Макар и не точно пред избори, в Китай също назрява смяна в управлението на страната.

Предстои вицепрезидентът Си Цзинпин да наследи Ху Цзинтао като президент през 2012 г. или в началото на 2013 г. За да бъде преходът плавен и да се осъществява в условията на стабилна икономическа среда, наблюдавайте какви мерки ще вземе правителството за балансиране на експортно ориентирания икономически растеж със стимулиране на вътрешното потребление и за установяване на по-пазарен валутен режим.

Всяка държава е изправена пред рискове и всеки може да прецени какви са те в неговата страна. Ако инвеститор от развитите страни иска да постигне висока възвращаемост, той или тя трябва да се насочи към чужбина. Но къде е най-сигурно? Пробвайте в Турция, където управляващата Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Таийп Ердоган вероятно ще спечели трети мандат на изборите през юли 2011 г. и ще запази курса към пазарни реформи.

Предпазливите ще трябва да избягват Судан, където референдумът през януари може да разцепи на две най-голямата по площ държава в Африка. При това положение трудно ще се избегне война с тежки хуманитарни последици, чиято икономическа цена за региона може да достигне 100 млрд. долара, предупреждават анализатори. Има неща, които трудно могат да бъдат избегнати, като например изборите в Нигерия през април.

Ако заплахите и манипулациите достигнат размерите при предишните избори, очаквайте масови безредици. Ако се наложи впечатлението, че по нечестен начин се пречи на усилията на президента Гудлък Джонатан да се задържи на власт, могат да се очакват въоръжени сблъсъци в нефтодобивната делта на река Нигер. Това ще се отрази върху петролните доставки и в крайна сметка върху цените, които всички ние плащаме на бензиностанциите.

Северна Корея е най-вероятното място, където може да се очаква регионална криза. Невъзможно е да се изчисли какъв е процентът на вероятност, но може да се каже, че има по-голяма вероятно тя да настъпи през 2011 г. Значително нараства опасността от трансгранични сблъсъци с Южна Корея заради опитите на севернокорейския диктатор Ким Чен Ир да издигне своя син Ким Чен Ун като свой наследник в управлението на войнствената държава.

Неотдавнашните разкрития за модерни съоръжения за обогатяване на уран в Северна Корея показаха, че Пхенян увеличава ядрената си мощ и укрепва позициите си за участие в преговори, докато режимът се опитва да остане на власт, избягвайки икономически срив. По-вероятно е Северна Корея да рухне, отколкото да започне война. Но и двете събития не са изключени. Всяко едно от тях ще има огромни последици за икономиката и хората.

Тероризмът и мутиращата заплаха от "Ал Кайда" и нейните симпатизанти не бяха премахнати през последното десетилетие и остават в списъка с опасностите през 2011 г. Терористите продължават да търсят слабите места в сигурността (като например неотдавнашните бомби в самолети от Йемен), а и все още голямото военно присъствие на западните държави в Афганистан подхранва пропагандата на екстремистите. Макар че в наши дни е много по-трудно да се организират атаки като онези от 11 септември 2001 г., не бива да се изключва възможността да бъде извършен успешен удар по граждански самолет. Последиците отново ще бъдат непредсказуеми.

Вирусът Stuxnet, публикациите в WikiLeaks, отговорът на опитите сайтът да бъде изваден от строя, китайските нападки срещу Google и използването на социалните медии да се "извади" защитена информация показаха през 2010 г. мощта на компютрите и базираните в интернет механизми за разрушаване на социалните и политическите норми.

През 2011 г. няма да става въпрос за избухване на кибервойна, както твърдят някои предвестници на Апокалипсиса, нито за настъпването на новия свят на безгранична информационна свобода, за който бленуват привържениците на интернет. По-скоро ще става дума за уязвимостта на личните данни, за огромните разходи, които компаниите ще правят, за да си осигурят защита, както и за един нов и интригуващ елемент на шпионажа. Плюс преосмисляне на това какво значи да бъдеш приятел с някого.