На 5 януари републиканците официално взеха в свои ръце контрола над Камарата на представителите. Демократите на Обама запазиха единствено крехък контрол над Сената, което означава, че е много възможно в страната да се стигне до политическа безизходица. Още повече че републиканците и демократите са силно поляризирани заради различията помежду им спрямо рецесията, здравната реформа на Обама и възхода на движението "Чаено парти", поради което шансовете за сътрудничество между тях са минимални.

Това обрича на неуспех гласуването на двата важни за Обама закона – за климатичните промени и имиграционната реформа. Изходът от задънената улица на Капитолия е сключването на сделки, а напредъкът в най-добрия случай ще бъде ограничен.

Борби за разходите. Републиканците, подкрепени от движението "Чаено парти", най-после ще се опитат да прокарат исканите от тях съкращения на държавните разходи. Вероятно те ще замразят парите за някои програми като финансирането на здравната реформа, фондовете за магистрали, национални паркове и научни изследвания. Възможно е техните планове да срещнат отпор в доминирания от демократи Сенат.

Републиканците ще се опитат да спрат и здравната реформа, която Обама прокара. Пълното й анулиране е малко вероятно, тъй като Обама ще наложи вето. Най-добрият начин реформата да бъде блокирана е в съда. Фондовият пазар обикновено не харесва безизходните ситуации. Индексът S&P 500 обикновено се покачва само с 2% на година, когато двете камари на Конгреса се контролират от различни партии.

През 2010 г. бюджетният дефицит почти достигна рекордните 1.29 трлн. долара, превръщайки се в основна тема на предизборната надпревара и задълбочавайки опасенията от високия държавен дълг. Републиканците настояват дупката в бюджета да бъде запушена със съкращения на разходите, но демократите няма да се решат лесно на строги мерки за икономии. Поне докато икономическото възстановяване не набере темп.

Конгресът отново ще трябва да увеличи лимита за държавния дълг. За последен път той бе увеличен през февруари 2010 г. до 14.3 трлн. долара. "Ястребите" възнамеряват, когато дойде моментът, да поискат от администрацията на Обама да склони на някои съкращения в замяна на тяхното съгласие за лимита. Евентуален отказ на Обама ще размъти водите на световните дългови пазари. Обама иска да се реформира данъчният кодекс през 2011 г., за да се разшири данъчната база и да се понижат корпоративните данъчни ставки.

Разваляне на отношенията между САЩ и Китай ще повлияе върху всички глобални пазари – на облигации, валута, акции и стоки. Пекин е най-големият притежател на американски държавни облигации, инвестирайки в тях 900 млрд. долара.

Във Вашингтон има опасения, че Пекин може да започне да продава тези облигации заради политическите разногласия по различни въпроси, като например Тайван, което би понижило и дори сринало цените. Подобна реакция обаче е малко вероятна, защото това би означавало Китай да отреже сам клона, на който седи. Реакцията на пазарните би рефлектирала върху самия Китай.

Тонът по време на посещението във Вашингтон на президента на Китай Ху Цзинтао през януари. Китай би искал да се увери, че на Ху се отдават всички почести, характерни за държавна визита. Дневният ред на икономическите теми по време на посещението ще се оглавява от дефицита, курса на юана и решението на Фед да печата пари за справяне с кризата.

Всеки опит да се възроди проектозаконът за наказване на Китай заради отказа му да обезцени юана ще разтърси дълговите и валутните пазари. Американските компании, които биха спечелили най-много от поскъпване на юана, са Caterpillar, Alcoa и General Electric, но те ще загубят също така от евентуално загрубяване на търговската война с Пекин.

Поскъпването на юана ще стимулира търсенето на стоки в Китай, но ефектът може да бъде компенсиран от намалените експортни възможности на страната. Военното и политическото напрежение като кризата в Северна Корея и заемането на по-твърда линия от Вашингтон спрямо Пхенян ще разочарова Китай. Тайванският въпрос също заплашва да взриви отношенията между двете най-големи икономики в света.

Търканията между мултинационалните компании и китайското правителство вероятно ще продължат точно както Google и Пекин преплетоха рогата си през 2010 г. Техният спор приключи, но компании като General Electric, Siemens и BASF също не са доволни от неблагоприятния инвестиционен климат в Китай.

Вече започнаха да се появяват възможните съперници на Обама от страна на републиканците за изборите през 2012 г. Голямата неизвестна е кои ще бъдат кандидатите на "Чаеното парти", десните аутсайдери, направили фурор в американската политика през последните години.

Важно е дали Обама ще заеме по-центристки подход, отколкото през първите две години от своя мандат, за каквато готовност говори постигнатото през декември споразумение с републиканците за данъците, включително и за запазване на всички данъчни облекчения за следващите две години. Обама обаче няма да може да прокара нито един важен закон.

Сред републиканците има немалко обещаващи кандидати, но всички погледи ще бъдат съсредоточени върху Сара Пейлин, кандидата за вицепрезидент на републиканците през 2008 г., която все още не е обявила дали ще се кандидатира за следващите избори. Дали Обама няма да се оплете в обещанията си в средата на годината да започне изтеглянето на американските войски от Афганистан?

Ако не спази това обещание, той отново ще се конфронтира с републиканците. Дали ще успее да извлече политически дивиденти, ако убеди израелците и палестинците да възобновят мирните преговори? През септември 2010 г. той намекна, че това трябва да стане в рамките на една година.

САЩ поеха водеща роля в опитите на Запада да принуди Иран да даде информация за своята ядрена програма, което доведе до налагане няколко кръга от санкции от Съвета за сигурност на ООН и до по-строги мерки от ЕС и САЩ с цел да се ограничат инвестициите, свързани с Иран. През декември Техеран се съгласи да се върне на масата за преговори. Следващият кръг е през януари в Истанбул. Западните дипломати обаче се съмняват, че Иран е готов да сътрудничи.

Как ще премине следващият етап от преговорите, които се ръководят от върховния представител на ЕС за външна политика Катрин Аштън. Има съмнения, че въобще е договорен някакъв базисен дневен ред за тях. Разорителните санкции. Американски официални лица твърдят, че настоящите санкции вече влияят върху иранската икономика и настояват те да бъдат засилени. Няколко западни петролни и финансови компании прекъснаха връзките си със страната, а и китайските фирми забавят дейността си в Иран.

Въпросът е как ще постъпят турските финансови институции и агресивните и подкрепяни от държавата китайски компании. Реакцията на Израел. Израелският премиер Бенямин Нетаняху определя Иран като заплаха за еврейската държава. През 1981 г. израелски самолети бомбардираха иракски ядрен реактор, който Техеран възприемаше като заплаха, а през 2007 г. разруши сирийско съоръжение, което американското разузнаване предполагаше, че е реактор за производство на гориво за ядрени оръжия.

Възможно е Израел да осъществи подобно нападение и над Иран, ако се опасява, че ислямската държава е близо до производство на ядрена бомба, което ще бъде предпоставка за регионална война. Иранските политици. Вашингтон бе изненадан през 2009 г., когато иранската опозиция поведе протестите срещу президента Махмуд Ахмадинеджад в знак на протест срещу неговото преизбиране. Евентуален нов изблик на протести ще тласне САЩ към конфронтация с Техеран.