Първото десетилетие на века започна с т.нар. dot-com балон. Когато той се пръсна, централните банки агресивно разхлабиха монетарната политика, за да предотвратят продължително забавяне на растежа в японски стил. Но вместо това дългият период на ниски лихви след рецесията от 2001 г. помогна за оформянето на друг балон - този в имотите и кредитите.

С пръсването на втория балон в рамките на десетилетие почти навсякъде централните банки отново реагираха бързо със сваляне на лихвите до нула (или около това ниво).

Неотдавна Федералният резерв дори започна безпрецедентен кръг от печатане на пари в опит да ускори възстановяването. Отново ключовият аргумент беше: "Да избегнем повторение на японското "изгубено десетилетие".

Политическите решения често са доминирани от простички поуки от икономическата история. Но поуката от случая с Япония в голяма степен е мит. Основата за "страшната история" за Япония е, че годишният растеж на нейния БВП през последните 10 години бе само 0.6% при 1.7% за САЩ. Разликата в действителност е много по-малка, но на пръв поглед растеж от 0.6% дава основание да се говори за "изгубено десетилетие".

По тази логика може доста основателно да се твърди, че значителна част от Европа също е "изгубила" последите 10 години, тъй като Германия е постигнала същия растеж като Япония (0.6%), а Италия дори е по-зле (0.2%) и само Франция и Испания са се представили малко по-добре.

Но тази картина на стагнация в толкова много държави е подвеждаща, защото изключва важен фактор - демографията.

Как да се сравнява растежът в група от сходни развити държави?

Най-добрата мярка не е общият растеж на БВП, а нарастването на доходите на глава от населението в активна трудова възраст (не на глава от населението). Този елемент е важен, защото само хората в трудова възраст (20-60 години) представляват производствения потенциал на икономиката. Ако две държави постигнат еднакъв ръст на този вид доходи, би могло да се заключи, че и двете са еднакво ефективни в използването на потенциала си, независимо че се разминават показателите им по ръст на БВП.

При анализ на БВП на глава от население в трудова възраст се получават изненадващи резултати: през последните 10 години Япония в действителност се справя по-добре от САЩ или повечето европейски държави. Причината е елементарна: общият ръст може да върви с по-ниски темпове, но все пак това е растеж при бързо намаляващо население в трудова възраст.

Разликата между Япония и САЩ е емблематична: като ръст на БВП тя е 1 пункт, но доста по-голяма (над 1.5 процентни пункта) в ръста на БВП на глава от население в трудова възраст, когато вземем предвид, че тази група е нараснала в САЩ с 0.8%, а в Япония е намалявала с почти същия размер.

Друг сигнал, че Япония докрай е използвала потенциала си, е, че безработицата се е запазила на едно равнище през последните 10 години.

В САЩ за това време безработните почти са се удвоили и сега наближават 10%. Може да се заключи, че САЩ би трябвало да възприемат Япония като пример не за стагнация, а за това как да се изцеди максимално растеж от един ограничен потенциал.

Демографските разлики са релевантни не само при сравняването на Япония и САЩ, но и за обясняването на повечето от различията в темповете на дългосрочен растеж на развитите икономики.

Едно удобно правило за средния растеж на държавите от Г-7 би било около 1% от ръста на производителността да се отдава на темпа на увеличаване на населението в трудова възраст. По този показател САЩ са се представяли малко по-зле от предполагаемото, Япония - малко по-добре, а повечето от богатите държави се движат около тях.

Гледайки към следващите 10 години, този анализ предполага, че би могло да се прогнозира относителният темп на нарастване на развитите икономики на базата на ръста на хората им в трудова възраст - показател, който вече ни е известен, понеже тези, които ще започнат да работят след 20 години, днес вече са се родили.

На тази база може да се каже, че ще продължи относителният упадък на Япония като голяма икономическа сила, защото населението й в трудова възраст ще продължи да се топи с по около 1% годишно. Германия и Италия демонстрират все повече японски тенденции на намаляване на тази група и е вероятно също да растат със съвсем малки темпове.

В случая с Германия се наблюдава интересен момент в нейната демографска картина: през 2005 - 2015 г. населението й в трудова възраст временно ще се стабилизира. Но след това ще има ускоряващо се намаляване, дори по-бързо от това в Япония.

Днешната сила на германската икономика се дължи отчасти и на временната демографска стабилизация. Но след 2015 г. японски сценарий изглежда неизбежен. Обратно на това, САЩ, Великобритания и Франция вероятно ще растат по-бързо поради простата причина, че тяхното население в трудова възраст ще продължи да се увеличава, макар и с относително по-бавно темпо.

Два извода изникват от тези размисли за въздействието на демографските фактори върху икономическия растеж.

Първият е, че идеята за "изгубено десетилетие" в японски стил е подвеждаща, дори когато се прилага за самата Япония. Бавният растеж в тази страна през последните 10 години се дължи не на недостатъчно агресивна макроикономическа политика, а на неблагоприятна демографска тенденция.

Вторият извод е, че изглежда неизбежно продължаващото забавяне на растежа на богатите държави предвид това, че дори в най-динамичните от тях намалява увеличаването на населението им в трудова възраст. В по-малко динамични като Япония, Германия и Италия избягването на стагнация изглежда почти невероятно.