Турският модел - преобладаващо мюсюлманско общество, което съчетава исляма с пазарна икономика и многопартийна демокрация, гарантирана от армията - бързо се завърна на мода сред коментатори и анализатори покрай революционните събития в Египет.

Засега е твърде рано за подобен дебат най-малкото защото страната е в състояние на де факто военен преврат и почти парализирана икономика. Тепърва ще се види накъде ще поемат промените в Кайро, но доминиращото мнение е, че в развитието си Египет - управляващи, опозиция, военни и бизнесмени, е поне на няколко обиколки зад Турция.

На пръв поглед е логично арабските народи, които търсят модел за поставтократично управление, все по-често да поглеждат за вдъхновение към Анкара, където лансираната от премиера Реджеп Тайип Ердоган ислямска демокрация му помогна да се превърне в най-популярния регионален лидер.

Ердоган бе преизбран на поста си, докато страната изживяваше икономически бум, който увеличи почти тройно средния доход на гражданите й, отбелязва "Блумбърг". В същото време Ердоган, макар да запази статуса на Турция като политически съюзник на САЩ и кандидат за членство в ЕС, измести фокуса на външната политика на Анкара към арабско-мюсюлманския свят, където той е избран за най-предпочитания лидер през 2010 г., сочи проучване на Zogby International и Мерилендския университет.

Анализатори обаче предупреждават за дълбоките различия между Турция, която е член на НАТО и кандидат за Европейския съюз с нейната умерена религия, и арабския Близък изток, който не притежава традиция и култура на политическа свобода.

Въпреки военните преврати от 1960, 1971, 1980 и намесата при свалянето на премиера Неджметин Ербакан през 1997 г. турската армия вече десетилетия наред е гарант за провеждането на свободни и честни избори в страната, като оставя воденето на ежедневната политика на цивилните, продължава Хакура.

За разлика от турските генерали египетските са дълбоко интегрирани в политическата система. Нещо повече, изследователи казват, че египетската армия контролира голям дял от икономиката на страната, която въпреки действащите още от 1991 г. договорености с Международния валутен фонд не е индустриализирана до същото ниво като турската. Професорът от американския Национален университет по отбраната Пол Съливан смята, че египетската армия контролира около 10-15% от $210-милиардната икономика на страната.

Това донякъде е добре за капиталовите инвеститори, които наблюдаваха как през последните осем години основният борсов индекс на Египет - EGX30, нарасна с повече от 800%, коментира "Блумбърг".

Положението на хората в Египет и Турция през години обаче е съвсем различно.

По време на двата мандата на Ердоган средният годишен доход на глава от населението нарасна до над $10 000 от около $3500, докато за цели две десетилетия доходите на средния египтянин са се променили едва с $5, стигайки $2160 на годишна база, сочат данни на МВФ, цитирани от "Блумбърг".

Липсата на икономически опит сред политиците ислямисти в Египет е втората голяма пречка пред страната да приложи турския модел, посочва и Хакура. Изследователят подчертава, че на управленско ниво ислямистите в Турция, от чиито политически среди произхожда и премиерът Ердоган, имат опит първо като кметове и областни управители, преди да поемат юздите на страната. Тази празнина в Египет ще бъде запълнена след десетилетия, и то при положение, че египетските ислямисти получат шанс да развиват управленческите си способности.