Правозащитни организации и противници на Кадафи твърдят, че през 70-те години на миналия век полицията и силите за сигурност са арестували стотици либийци, които са се противопоставяли или властите са се страхували, че могат да се противопоставят на управлението.

Редовно са били потушавани митинги на студенти. Политическите противници са били арестувани, хвърляни в затвора или просто са изчезвали.

Полицията и силите за сигурност са преследвали учени, адвокати, студенти, журналисти, троцкисти, комунисти, членове на "Мюсюлманско братство" и други смятани за "врагове на революцията", твърди "Хюман райтс уоч". Кадафи заплашваше с репресии всеки опит за политическа организация.

Последвали са многобройни обесвания и осакатявания на политически противници, които са били предавани по телевизията.

През 1976 г. Кадафи нареди да бъдат екзекутирани 22 офицери, участвали в опит за преврат през предходната година. Освен това са били екзекутирани няколко цивилни, писа активистът по човешките права Мохамед Елджахми.

През 1980 г. властите въведоха т.нар. извънсъдебни екзекуции на политически опоненти в чужбина. Според статия от 2009 г. в списание "Форбс" на Мохамед Елджахми тогавашният заместник на Кадафи е издал публично оправдание през 1980 г. за убийството на дисиденти в чужбина.

Хиляди бяха арестувани след опит за преврат през май 1984 г., който очевидно е бил подготвен от изгнаници с подкрепа вътре Либия. Броят на екзекутираните не е известен до ден днешен.

През 1988 г. имаше период, в който бяха обявени важни реформи в областта на спазването на човешките права. При мащабна амнистия властите освободиха стотици политически затворници.

Но през 1989 г. последваха нови репресии. По данни на "Амнести интернешънъл", чиито представители са били посетили страната през 1988 г., правителството е извършвало многобройни самоволни арести и задържания на хора, мнозина са "изчезвали", били са измъчвани или наказвани със смърт.

Една от основните причини за тези репресии е било завръщането в Либия на либийски граждани от Афганистан, където те са били заминали, за да се бият срещу съветските сили. Някои са се били завърнали в Либия с надеждата да свалят Кадафи и да установят ислямско управление.

През 1993 г. след провален опит за преврат с участието на висши военни офицери, Кадафи започна периодична чистка сред военните с цел да премахне възможностите си съперници и да ги смени със свои привърженици.

При може би най-кръвопролитния пример за вътрешните репресии над 1000 затворници са били застреляни от силите за сигурност на 28 и 29 юни 1996 г. в абусалимския затвор, твърди "Хюман райтс уоч".

Броят на убитите бе потвърден от либийския секретар по правосъдието в изявление пред правозащитната организация през април 2009 г. и в съобщение за медиите на сина на фондацията на сина на Кадафи, Сайф ал Ислам, от 10 август 2009 г., в което броят на жертвите се определя на 1167.

В продължение на четири години либийските власти отричаха убийствата в Абу Салим. Първото публично признание бе направено през април 2004 г., когато Кадафи потвърди, че те наистина са се случили и че семействата на затворниците имат право да знаят какво се е случило. До ден днешен няма официална статистика на жертвите в затвора.

Правозащитните организации твърдят, че властите са предприели мерки за подобряване на положението, включително освобождаването на някои политически затворници и разрешаването на правозащитни организации от време на време да посещават Либия.

През 2001 г. близо 300 затворници, сред които и политически дейци, бяха освободени. Сред тях бе и най-дългогодишният политически затворник в Либия – Ахмад Зубаир ал Сануси, обвинен в опит за преврат през 1970 г. Той е излежал в либийски затвор 31 години, повечето от които в самостоятелна килия.

Над 700 затворници, обвинени във връзки с ислямистки бунтовнически групировки, бяха освободени през последните три години по инициатива на фондация "Кадафи"