Лукашенко: Взривът в метрото е опит за дестабилизиране на страната

Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че взривът на 11 април на централна метростанция в столицата Минск е опит за дестабилизиране на страната, предаде Би Би Си.
"Не изключвам това [взривът] да е подарък от чужбина", каза Лукашенко в понеделник вечерта. Той направи връзка с експлозията през 2008 г., когато самоделна бомба рани 50 души на 3 юли по време на концерт за Деня на независимостта. "Вероятно това са елементи от една и съща верига."
Лукашенко нареди виновните да бъдат намерени и наказани. "Трябва ни адекватен отговор и ние трябва да го намерим."
По последни данни на Комитета за държавна сигурност на Беларус, цитирани от ИТАР-ТАСС, загиналите при взрива вчера на метростанция "Октябърска" са 12. Досега са идентифицирани само 6 от жертвите. Ранените са 149, от които 22 са в тежко състояние.
По експертни оценки взривното устройство е било с мощност, еквивалентна на 5 кг тротил, и е било поставено под пейка на перона на метростанцията, посочва ИТАР-ТАСС. Освен експлозив то е съдържало парчета арматурно желязо, пирони и метални сачми. В момента на експлозията близо е имало около 300 души.
Генералната прокуратура на Беларус е завела наказателно дело за тероризъм.
Полицията в Минск е в повишена готовност. Органите на реда са засилили контрола в местата, където се събират хора, по-специално по гарите и летищата.
Кметът на Минск предложи 14 април да бъде обявен за ден на траур,

Реакциите в западните медии
Британската преса, отличаваща се с нетърпимост към авторитарните режими, подчертава, че терористичният акт е станал в държавата, управлявана от "последния европейски диктатор", управляващ неизменно страната си от 1994 г. досега.
"Ройтерс" коментира, че терористичните акции в 10-милионна и с наситено полицейско присъствие Беларус са рядкост.
Представител на опозицията изрази опасения пред агенцията, че Лукашенко ще използва взрива, за да смаже политическите си противници.
Западните медии припомнят, че в началото на тази година Лукашенко потуши с полицейско насилие протестите срещу преизбирането му за президент в края на миналата година.
Полицията арестува около 700 души, което предизвика международно недоволство и бе осъдено от западните държави. ЕС и САЩ издадоха заповеди за забрана на Лукашенко да пътува на тяхна територия и въведоха санкции срещу беларуски държавни компании. Лукашенко на свой ред обвини съседни западни държави, че са подстрекавали, подготвяли и финансирали протестите.

"Франс прес" посочва, че взривът се случва в период на растящо политическо напрежение след противоречивата победа на Лукашенко на президентските избори в края на миналата година и на фона на тежката икономическа криза, която накара правителство да извърши частична девалвация на беларуската рубла.
Вестник "Индипендънт" отбелязва, че "в Беларус досега няма прояви на ислямски сепаратизъм (за разлика от Русия - бел. ред.), а прозападните опозиционни сили едва ли ще използват методи, насочени срещу гражданското население". Изданието посочва, че в "Туитър" и в интернет блогове мнозина опозиционно настроени беларуси изказват подозрения за намеса на беларуските спецслужби или за тъмен заговор. Вестникът разглежда последните събития в Минск на фона на социално-политическите сътресения в Близкия изток и Северна Африка, припомняйки, че през февруари Лукашенко разкритикува въстанията в Тунис и Египет и заплаши да използва армията, ако в страната му се случи подобно нещо. Той каза, че няма да се поколебае да създаде "още една Чечения".
"Гардиън" също коментира, че терористичният акт може да е от полза на ръководството на страната, което да го използва като повод, за да нападне опозицията, и описва Лукашенко като типичен авторитарен ръководител от съветски тип, който заповяда да се разгони митинг на опозицията на 19 декември 2010 г. Изданието отбелязва, че в момента няколко опозиционни лидери очакват да бъдат съдени по обвинения в организиране на масови безредици.
Американският вестник "Ню Йорк таймс" цитира думите на арестувания на 29 декември опозиционер Анатолий Лебедко, според когото след взрива през лятото на 2008 г. спецслужбите са търсели организаторите на нападението в средите на опозицията независимо от липсата на конкретни доказателства за съучастие. "Властите могат да ограничат правата на гражданите след тази трагедия", подчертава беларуският опозиционер.

Друг американски вестник - "Лос Анджелис таймс", също предполага, че взривът в метрото на Минск може да послужи като повод за поредните репресии срещу опозицията. "Който и да стои зад този нечовешки и варварски акт, очевидно това не са представители на опозицията", заяви главният редактор на независимия беларуски вестник "Народна воля" Светлана Калинина, изразявайки увереност, че спецслужбите отново ще търсят организаторите на терористичния акт в редиците на противниците на действащата власт.
Реакциите в руските медии
Руските издания също широко отразяват вчерашния взрив в Минск. Според РИА "Новости" следствието е установило самоличността на предполагаемия извършител и той се издирва.
Минското метро има само два лъча, трагедията се случи точно там, където хората се прехвърлят на другата линия. Всички влакове спряха веднага. С други думи, трудно е да си представим в Минск по-подходящо място за терористичен акт с максимален ефект, пише "Росийская газета". Вестникът отбелязва, че по първоначалните данни всички градски служби действали точно и отмерено, но обстановката напомняла "вцепеняване и шок".
"Московский комсомолец" акцентира, че взривното устройство не е избухнало в мотриса, а на перона край стълбите, водещи към другата линия на метрото. Конструкцията рухнала и мнозина пострадали от бетонните отломки. Станция "Октябърская" и изходът от нея са разположени на 300 метра от канцеларията на президента, на 500 метра от щаба на министерството на отбраната, на сто метра от Дома на офицерите и от Двореца на републиката. "Сиреч точно в центъра на административната бърлога на беларуската власт", добавя "Московский комсомолец".

Според "Комерсант" и експертите, и обикновените граждани са на мнение, че зад атентата стоят сили, които имат интерес да дестабилизират Беларус. Никой обаче не знае със сигурност дали това е опозицията, властите, силови структури, излезли извън контрол, или чуждестранни диверсанти, пише вестникът. Бивш полковник от беларуския КГБ заявява пред всекидневника, че изключва напълно всякакви религиозни или етнически мотиви за терористичния акт. Той е убеден, че организаторите нямат нищо общо с беларуската опозиция. Друг експерт, пожелал анонимност, хвърля вината върху "чуждестранни сили". Бившият министър на отбраната Павел Козловски обаче подчертава, че "едва ли" става дума "за поляците или руснаците".
"Комсомолская правда" цитира беларуския президент Александър Лукашенко, който е заявил на съвещание със силови шефове: "Предупредих ви, че няма да ни оставят на мира. Кои са те? И моля да побързате с отговора." "Искам да се обърна към хората: без вас ще ни е трудно да открием тези изроди, трябва да ни помогнете...", е добавил беларуският лидер.
Лукашенко възложи на тайните служби да потърсят помощ от руската Федерална служба за сигурност, изтъква РБК "Дейли". Руските политолози разперват ръце в знак на безсилие - трудно им е да предположат кой би могъл да стои зад атентата, обобщава изданието. Московски аналитик казва, че беларуската власт "наистина е прекалила и опозицията е минала в нелегалност". "Няма смисъл обаче да се търсят терористите в тези среди", смята той. "В центъра на Минск постоянно има патрули, които контролират нещата. Невероятно е да вкараш (в метрото - бел. ред.) толкова експлозив пред очите на всички", подчертава наблюдателят пред РБК "Дейли".