Преди няколко седмици медиите разказаха как на окупирания от стотици демонстриращи младежи мадридски площад "Пуерта дел сол" се появил плакат "Тихо, да не събудим гърците". После се разбра, че такъв лозунг не е издиган, но "събуждането" плъзна из десетки испански градове, Лисабон, Париж, Атина и дори в кратки събирания във Виена, Хамбург и Рим.

Навсякъде ги наричат с едно име - "Негодуващите", и навсякъде се чуват искания за пряка демокрация.

При цялата смес от левичарски, антикапиталистически, анархистки и просто нормални искания все пак, изглежда, младото поколение на Европа, обявявано на няколко пъти за "изгубено", се събужда, коментира германското сп. "Шпигел".

Засега полицията успява да разпръсне опитите за несанкционирано завземане на площади, символични за борбата за свобода, каквито са площадът на Бастилията в Париж или "Конституция" в Атина. Но натискът на младежката безработица, движеща се в Европа между 20% и 45%, започва да избива в лозунги за "истинска демокрация".

Младите в Европа вече се притесняват не просто че няма да живеят добре като родителите си, но и че нямат бъдеще. Те са по-добре квалифицирани и по-широко скроени от предишните поколения, но работа за тях няма.

Изглежда, удря часът на "децата на кризата", както вече ги наричат, да се борят на улицата за интересите си. Досега те не са излизали масово на демонстрации, но на 12 март бяха мнозинството от над 200 000 души, изпълнили улиците на Лисабон в най-големия протест в страната от Революцията на карамфилите от 1974 г. насам.

През социалните мрежи плъзнаха призиви Geração à rasca ("Поколението на боклука") да се вдигне: "Ние, безработните, с ниските заплати, стажуващите, сме най-добре образованото поколение в историята на страната. Протестираме, за да накараме отговорните за нелепото положение бързо да променят тази реалност".

Има нещо общо и нещо различно от протестите в арабския свят. Разликата е, че там младежите са мнозинството в обществото и се борят най-вече за демократични права, докато в богата и застаряваща Европа са малцинство и се борят срещу икономическия упадък. Общото - освен употребата на социалните мрежи за организиране - е, че и в Египет, и в Испания те са добре образовани и безработни.

25-годишният студент по международни отношения Алешандре де Соуса Карвальо от университета в Коимбра гневно обяснява: "Най-големите късметлии получават най-многото стаж. Що за глупав свят е този, в който учим, за да станем роби?" Сред връстниците му в Португалия официалната безработица е 27%, от работещите половината са наети почасово, мнозина уж са самонаети, едва си внасят осигуровките, печелят малко и плащат до 50% данъци върху доходите си.

В Испания над 44% от момчетата и момичетата на възраст под 25 години са без работа. Всеки трети млад учен е безработен. Над 50% от младите работещи са с договори с продължителност едва няколко седмици, а дори в годините на икономически (най-вече имотен) бум всички младежи страдаха от лоши училища, скъпи университети и труден достъп до трудовия пазар.

Карвальо твърди, че властите са били изненадани от излизането на толкова много млади хора на

улицата, светкавичното политизиране на смятаните за апатични младежи и волята им за пряка демокрация. От чужбина ме питат как да обединят в обща кауза анархисти, членове на крайната десница, троцкисти и защитници на католическите ценности, допълва той.

При толкова разнопосочни интереси често се случва ентусиазмът бързо да се изпари или протестът да бъде превзет -  както се случва в Атина - от леви групи.

По повод лозунгите срещу МВФ и Запада Алексис Папахелас коментира във в. "Катимерини", че понякога наистина се губи мярката и изригва безпочвен патриотизъм. От какво сме толкова горди - от идеалните ни данъчни, от професионалистите политици, от модерните бизнесмени и синдикати?

Защо протестират срещу някой, който трябва да разбие това кълбо от интереси на некадърни политици, корумпирана администрация и предприемачи, защитени от държавата неквалифицирани работници и продажни синдикати, продължава Папахелас.

По същото време в Мадрид революцията от 15 май еволюира - събраха се представители на всички протестиращи групи в страната и бе решено уличният протест да спре на 11 юни, когато новоизбраните кметове поемат постовете си. В неделя "Пуерта дел сол" бе разчистен. За 15 октомври бе насрочена международна среща на движението "Истинска демокрация вече".

- Премахване на привилегиите за политиците: контрол върху отсъствието от работното място, премахване на пожизнените заплати и на служебния имунитет, задължително деклариране на имуществото на публичните служители

- Мерки срещу безработицата: по-справедливо разпределение на работата, намаляване на работния ден, пенсиониране на 65 години и никакво увеличаване на пенсионната възраст, докато не се разреши проблемът с безработицата сред младите хора, забрана на колективните уволнения в големите фирми

- Гарантиране на правото на жилище: държавата да изземе непродадените жилища и да ги въведе на пазара в режим на защитен наем, помощи за младежите и хората с недостатъчно средства, за да намерят по-лесно жилище

- Качествени обществени услуги: съкращаване на ненужните разходи на държавната администрация, наемане на повече служите в здравната система, за да се ускори обслужването; намаляване на таксите за записване в университетите

- Контрол върху банковите структури: забрана на всякаква форма на спасителни планове или капиталови инжекции; повишаване на данъците за банките пропорционално на публичните разходи, които са следствие от лошото управление на кризата; забрана на инвестициите на испанските банки в т.нар. данъчен рай

- Да не се контролира интернет, защита на свободата на информацията и на разследващата журналистика

- Съкращаване на военните разходи.