Започна процесът срещу бивши лидери на "Червените кхмери" в Камбоджа

У нас не може да се очаква такъв, поради техническата възможност на залите и недостига на съдии. Обемите ще са потресающо големи и мащабни...

• 2 12
• Докладване

КОМУНИЗМЪТ Е БОЛЕСТ!!!Виновниците за тормоза и умъртвяването на милиони хора по света от всякаква комунистическа сган трябва да бъдат съдени!!!

• 5 17
• Докладване

До коментар [#1] от "kill_bill":

Ти поеми наще червени кхмери . И нацията ще ти благодари .

• 3 13
• Докладване

Намерили кога. Те изпукаха повечето от естествена смърт.

• 9 7
• Докладване

До коментар [#2] от "renegat":

Господари на ефира много добре се иказаха по-темата. Ако с гилотина ги обезглавяваме нашите държавни престъпници много бързо, ще се износи острието )))))).

• 3 7
• Докладване

"Искам да си признаят. Хората няма да са спокойни, ако не знаят какво се е случило", каза тя. "Справедливостта е много важна."

Камуняка да си признае? Ха-ха-ха!

Аугусто Пиночет, къде си, тука едни другари питат за теб.

• 4 15
• Докладване

А у нас след 20 години ще има предаване по телевизията "Как ни изпревариха камбоджанците" и в него некоя роднина я на кеворкян, я на гарелов, я на некое друго ченге ще се чуди защо

• 5 10
• Докладване

До коментар [#4] от "selqnin": Това беше доста далеч от комунизма. Те превърнаха страната в концлагер. Никоя голяма страна не се застъпи. Паднаха от власт когато се хвърлиха върху виетнамското малцинство и Виетнам ги свали набързо. Виетнам беше комунистически.

• 6 11
• Докладване

До коментар [#8] от "Lemmy":

Аугусто нема как да се обади и да си признае, щото него го прибраха при Пол Пот вече.

• 4 5
• Докладване

"Започна процесът срещу бивши лидери на Червените кхмери в Камбоджа"

Скоро и у нас. Има достатъчно живи кхмери от бкп/бсп/дпс.

........Почти една четвърт от населението на Камбоджа беше унищожено от режима на Червените кхмери, които налагаха властта си с екзекуции, гладуване и изтощаване на населението.........

Колко познато звучи, също като в ссср от 1920-та до 1953-та година.

• 3 11
• Докладване

[quote#3:"VеnRus 2008"] що чак сега ги съдят тези изроди? [/quote]
Защото са били във властта дълго след падането на режима.
Дори и морално не са били осъдени, а и те не се чувстват виновни. Имали са само най-добри намерения. Зверства е имало зад гърба им и са били дело на "врагове".
Не звучи ли познато?

• 2 10
• Докладване

На18 март 1970 в Камбоджа беше извършен военен преврат от местната американска марионетка Лон Нол, съпроводен с масови репресии и терор срещу всички патриотични и прогресивни сили, които не желаеха обвързването на Кампучия със САЩ и въвличането й във войната във Виетнам. Един месец по-късно, през април 1970 г., на територията на републиката навлязоха американски и южновиетнамски войски, и съпротивата срещу преврата прерасна в националноосвободителна война срещу чуждите окупатори. Именно в хода на тази война кампучийският народ понесе огромни загуби и жертви. Войната продължи шест години, от април 1970 до април 1975 г., и в хода й американците и техните южновиетнамски съюзници извършиха чудовищни престъпления. Само през периода февруари-август 1973 г. над най-населените селски райони на Кампучия са били хвърлени от американската авиация 257 хиляди тона бомби. С 50 % повече от всички бомби хвърлени над Япония през Втората световна война. По своя разрушителен ефект това количество бомби е еквивалентно на над 120 ядрени бомби, подобни на използваната в Хирошима (ефектът от използването на една ядрена бомба с мощност 20 килотона е приблизително еквивалентен на използването на 2000 конвенционални бомби с тегло 1 тон). При тези бомбардировки и в хода на военните операции са убити по “най-скромните” американски оценки около 700 хиляди души или 10 % от населението на Кампучия. Това са официалните, силно занижени, американски данни. Но и това не е всичко. Основна цел на бомбардировките е унищожаването на напоителните системи, които имат решаващо значение за изхранването на населението в страна, в която основната земеделска култура е оризът. Освен това са разрушени пътищата, 75 % от домашния добитък, производството на торове и строителни материали. Производството на ориз намалява от 3,8 милиона тона през 1970 до 0,76 милиона тона през 1974 г. или 5 пъти. Тактиката е елементарна. Когато унищожиш собственото производство на храна в една селска страна, хората или умират, или са принудени да избягат в градовете под контрола на окупаторите. Така населението на столицата Пном Пен за 5 години нараства от 600 хиляди до 2 милиона души.
На 17 април 1975 г. неизбежното става. Антикомунистическият режим на Лон Нол е разгромен и столицата Пном Пен е превзета. Картината в няколкото по-големи градове, които попадат под контрола на победоносната партизанска армия, е страшна. Снабдяването отвън е спряло месеци преди капитулацията. Гладът и епидемиите вече са взели много жертви по улиците лежат стотици хиляди гладни, болни и безпомощни хора. Няма никакви шансове за външна помощ, няма лекарства, инфраструктурата е почти напълно разрушена. Единственият шанс за спасение, поне на част от хората, е масовата евакуация на оцелялото градско население в селата. Разбира се, евакуираните са включени в съществуващите кооперативи и се налага да садят ориз и да копаят напоителни канали. Няколко хиляди висши офицери, полицаи и чиновници на бившия режим са съдени и екзекутирани. Това са всъщност “терорът” и “масовите убийства”, извършени според пропагандата от червените кхмери. През лятото на 1976 г. е обявено създаването на Демократична Кампучия с държавен глава Кхиеу Самфан. 95 % от населението на страната живее в селата, като основната стопанска единица са селските кооперативи. Формирането на тези кооперативи започва още от май 1973 г. по време на най-интензивните бомбардировки, защото се оказа, че те единствени осигуряват спасение от глад. Земята, работният добитък и сечивата са общи, а продуктите се разпределят според нуждите, като част се отделя за армията и част за обмяна с държавата срещу дрехи, сол, гориво и т.н. Целта е максимална независимост и задоволяване на всички нужди със собствени сили. Показателна е цената на един килограм ориз в Кампучия. През 1974 г. в Пном Пен, който преживява само от американските доставки, килограм ориз струва 80 риела, а по време на глада през февруари 1975 г. достига 340 риела. През 1979 г. след управлението на червените кхмери цената е само 8 риела.
Какво показват демографските оценки на жертвите на американския геноцид в Кампучия?
По данни на ООН през 1970 г. населението на страната е 7,1 милиона души. Преброяването през май 1981 г. показва 6,7 милиона население. През 1965-1970 г. естествения прираст е бил 2,8 % годишно което означава, че населението през 1981 г. би трябвало да бъде около 9 милиона души. Поради войната 1969-1975 г. раждаемостта рязко намалява и оценката за броя на неродените деца е около 800 хиляди. Освен това през 1981 в Тайланд и други страни има общо около 600 хиляди бежанци от Кампучия. Следователно общият брой на жертвите през периода 1970-1981 г. не може да надминава 9,0 – 6,7 – 0,8 – 0,6 = 0,9 милиона, т.е. 900 хиляди души. От тях по официални американски данни броят на жертвите през периода на правителството на Лон Нол, американската окупация и бомбардировки е 700 хиляди души. Остават около 200 хиляди жертви които могат да бъдат приписани на червените кхмери и Пол Пот, ако не се вземе предвид състоянието на населението оставено в градовете в края на войната през 1975 г. и конфликта с Виетнам от края на 1978 г

По оценка на независима финландска анкетна комисия от 1982 г., съставена от висши чиновници, офицери, полицаи, учени, журналисти и адвокати, която посещава Виетнам, Кампучия и Тайланд и се среща с представители на над 100 държави и организации реалният брой на “жертвите” на Пол Пот е около 75 хиляди, и в никакъв случай не е повече от 150 хиляди души. Самото правителство на Пол Пот и Кхиеу Самфан никога не е отричало, че през 1975 г. са били екзекутирани около 20 хиляди представители на бившия режим и това не е могло да бъде избегнато поради изключителната жестокост и огромния брой жертви на този режим. Останалите очевидно са “неотчетени” жертви на бомбардировките и глада преди и непосредствено след освобождението на Пном Пен и големите градове.

• 15 4
• Докладване

До коментар [#14] от "dobrich":

По памет ще цитирам Мао за китайската революция и възхищението му от Камбоджа.
"За всяка крачка, направена от нас, другарите от Камбоджа са направили две"

• 2 8
• Докладване

"Уотърбординг" е вид брутален метод за разпит, който режимът на Червените кхмери в Камбоджа заема от испанската инквизиция. Той се състои в завързване на разписвания към пода, покриване на лицето му с дреха и изсипване на вода върху дрехата за да се симулира давене.

Администрацията на американския президент Джордж Буш е разрешила на ЦРУ да прилага метода, симулиращ давене при разпитите на заподозрени терористи с два писмени документа, издадени през 2003 и 2004 г., съобщи в. "Вашингтон пост".

Документите били издадени по искане на служители от ЦРУ, "обезпокоени от факта, че Белият дом никога не е одобрявал писмено" въпросния метод за изтезание, пише вестникът, позовавайки се на служители от администрацията на Белия дом и от ЦРУ.

Класифицираните разрешения, които не бяха разкривани досега, са били издадени по искане на тогавашния директор на ЦРУ Джоржд Тенет повече от година след като агентите започнали да прилагат метода за изтезание на разпитваните известен като "уотърбординг".
Първото писмено одобрение на метода от страна на Белия дом било издадено под формата на кратък документ през 2003 г. Тенет отправил повторно искане за писменото одобрение на Белия дом през 2004 г., когато получиха гласност разкритията за изтезаването на затворници в иракския затвор Абу Гариб, пише "Вашингтон пост".

Според служители, заемали високи постове по онова време, настояванията на ЦРУ Белият дом да поеме писмена отговорност за прилагането на въпросния метод на изтезание, довели до напряггане на отношенията между двете институции. Служители от администрацията "потвърдиха съществуването на двата документа, но никой от тях или от бившите служители на ЦРУ не пожела да разкрие съдържанието им защото то все още представлява класифицирана информация", пише в. "Вашинггтон пост".

"Уотърбординг" е вид брутален метод за разпит, който режимът на Червените кхмери в Камбоджа заема от испанската инквизиция. Той се състои в завързване на разписвания към пода, покриване на лицето му с дреха и изсипване на вода върху дрехата за да се симулира давене, припомня АФП.

• 10 3
• Докладване

[quote#16:"benkovski11"]Няколко хиляди висши офицери, полицаи и чиновници на бившия режим са съдени и екзекутирани. Това са всъщност “терорът” и “масовите убийства”, извършени според пропагандата от червените кхмери.[/quote]


Аха, както трите милиона полски евреи, изчезнали по време на немската окупация са отишли на Луната сигурно?

• 3 9
• Докладване

[quote#15:"metalogy"]Не звучи ли познато? [/quote]

Уви... До болка познато...

• 2 7
• Докладване

До коментар [#16] от "benkovski11":

Дай накратко основната идея - американците са виновни, нали?

• 3 14
• Докладване

[quote#19:"jubal harshaw"]както трите милиона полски евреи, изчезнали по време на немската окупация са отишли на Луната сигурно? [/quote]
Именно, то в статията си пише колко са убитите ама човекът не чете.

...........която отне живота на 1.7 милиона камбоджанци между 1975 – 1979 г............

• 2 6
• Докладване

"Досега съдът е произнесъл само една присъда. Каинг Гуенг Еав беше осъден на 35 години затвор, след това намалени на 19, за убийството на повече от 14 000 души в затвора С-21. Тази присъда е разглеждана от много камбоджанци като прекалено снизходителна."

Това е просто възмутително, този изрод е отговорен за убийството на 14 хиляди човека и за това ще лежи в затвора само 19 години! Не мога да повярвам, що за калпава правосъдна система имат в Камбоджа, още повече, че въпросния Гуенг е ЕДИНСТВЕНИЯ досега осъден от правителството за геноцида в тази страна - бройката на всички жертви е около 2 милиона души!

• 1 8
• Докладване

САЩ и Западните страни играят и друга роля. Те подкрепят Червените Кхмери, политически, финансово и с оръжие. Ако през 1975 западните медии масово определят действията на Червените Кхмери като геноцид, в края на 80те и началото на 90 около мирните преговори на политическата сцена се пуска кампания отричаща геноцида на Червените Кхмери. Консулът по сигурността на ООН изпуска думата „геноцид” в речите си. В американските и западноевропейските документи „геноцид” и „масови убийства” се заменят с „нарушаване на човешките права” и дори с „политиките и практиките през периода 1975-1989” (изказване на австралийския посланик в ООН през ноември 1989). (4) Американските медии, услужливи както винаги, започват да отричат престъпленията на Пол Пот и режима му. За Червените Кхмери Маргарет Тачър Казва че са „… разумни хора които ще трябва да играят роля в бъдещото камбоджанско правителство.” Целта на западните дипломати е „всеобхватно уреждане” (comprihensive setelment) на камбоджанския въпрос, но зад този термин се крие изискването Червените Кхмери да получат достатъчно власт в Камбоджа преди евентуалните избори. Това би подсигурило Запада, че в Камбоджа прогрес няма да има, независимо кой ще спечели изборите, а ако Кхмерите имат достатъчно възможности да упражняват терор то всякакви избори са безпредметни и следователно провиетнамските партии няма да спечелят.

Междувременно Германия, САЩ, Швеция, Белгия (PRB), Великобритания (Astra) и Франция снабдяват Червените Кхмери с марково оръжие. Компании от тези страни произвеждат оръжие в Сингапур. Оттам то се пренася в Тайланд, където се намира базата на Червените Кхмери и самия Пол Пот. Набезите на Червените Кхмери в Камбоджа достигат до 50 км от столицата Пном Пен. Те нападат селата, разделят семействата и уреждат насилствени бракове. Принуждават селяните да работят за тях. Опита за бягство се наказва със смърт. Пол Пот е съставял списък с около 2 милиона „врагове” подкрепящи правителството които подлежат на унищожение. Поставянето на полеви мини е разпространена практика на Червените Кхмери. Минират се дори оризовите полета. Към 1990 година средно 18 човека на ден пострадват от полеви мини най-честия резултат от които са откъснати крака. Обучението на Червените Кхмери, включително в поставянето на полеви мини е извършвано от американски и британски офицери в лагер в Малайзия. Британски офицери от SAS са обучавали Червените Кхмери също и в пограничните райони на Тайланд.

Шокиращ факт е че оръжейна база на Пол Пот в Тайланд се намира на територия предоставена на ООН за хуманитарни операции и дадена под наем на САЩ. Посещенията на американски военни в лагера на Пол Пот са редовни и оръжейните доставки също. През 1980та около 50 американски военни участват в операциите на Пол Пот. Помощта дадена от САЩ на Червените Кхмери в периода 1980-1986 е 84.5 милиона долара по данни на изследователска служба към Конгреса на САЩ.

Нищо от това не достига до новините в САЩ или Западна Европа. Британското правителство систематично отказва да е помагало на Червените Кхмери.

• 12 4
• Докладване

До коментар [#3] от "VеnRus 2008":

Гледал съм няколко филми за този геноцид.... човек, който има очила бива веднага убит от червените кхемери, който знае чужди езици бива убит... по време на техния кървав режим всички хора са задължени да носят черни дрехи, а парите са забранени за ползване и се изгарят по улиците, ах да за семейството... местните първенци само могат да ти дават разрешение дали да излизаш с човек който харесваш, дали да се ожениш за него.... а, бе изобщо нямаш право на какъвто и да е личен живот! Камбоджа през тези кървави години е било нещо като "1984" на Оруел на практика.... даже е било по-лошо от книгата и филма!

• 2 6
• Докладване

ВРЕМЕ Е - ВРЕМЕ Е - ВРЕМЕ Е . . .

• 1 5
• Докладване

До коментар [#24] от "benkovski11":

Да това наистина е много интересно и сигурно има много истина в информацията която изнасяш за западната подкрепа към режима на Червените кхмери.... а тази подкрепа е била защото американците и китайците (те също подкрепят много Пол Пот) са искали чрез кхмерите да навредят на Виетнам, който по това време вече са победили и изгонили американците във Виетнамската война.... само дето едно е да репресираш безащитното цивилно камбоджанско население и съвсем друго е да закачаш опитната и смела виетнамска армия, след като Пол Пот има наглоста и глупоста да започне погранични нападения над Виетнам, виетнамците смачкват червените кхемри и ги свалят от власт за няколко дни.... сигурно тяхната намеса (виетнамска) спасява живота на още милиони цивилни камбоджанци!

• 4 8
• Докладване

[quote#25:"Иво"]Камбоджа през тези кървави години е било нещо като "1984" на Оруел на практика.... даже е било по-лошо от книгата и филма! [/quote]
Много по-лошо. Дано изтрепят чрез съд останалите живи говеда от въпросният тъмен период.

Остава въпросът защо чак сега ги съдят.

• 2 7
• Докладване

[quote#27:"Иво"]виетнамцит смачкват червените кхемри и ги свалят от власт за няколко дни.... сигурно тяхната намеса (виетнамска) спасява живота на още милиони цивилни камбоджанци! [/quote]
Да, но не за няколко дни.
Може да не знаеш но точно когато почти цялата виетнамска армия е "долу" на юг, Китай напада Виетнам. Въоръжени селяни и малка част от армията размазаха китайците. Това не е първият опит на Китай да напада съсед след ВСВ. Първият опит е нападение .......... срещу ссср. Можеш ли да си представиш какви идиоти са управлявали Китай до неотдавна, не съм сигурен и за сега дори.

• 2 8
• Докладване

Република България
Министерство на външните работи:
'Кралство Камбоджа
Кратка историческа справка
Повечето камбоджанци се смятат за кхмери, наследници на Ангкорската империя /9-14 в./, в която освен Камбоджа са влизали части от съвременен Виетнам, Лаос и Тайланд. С течение на времето империята запада и в началото на 18 в. престава да съществува. През 1864 г. Камбоджа става протекторат на Франция и през 1887 г. заедно с Виетнам и Лаос е включена в Индокитайския съюз – колония на Франция.
След японската окупация през Втората световна война в резултат на национално-освободителнат борба на народите на Индокитай през 1953 г. Камбоджа получава национална независимост. Начело на Кралство Камбоджа застава принц Нородом Сианук. През 1970 г. той е свален от власт чрез военен преврат от генерал Лон Нол. Сианук получава политическо убежище в Китай, където влиза в съюз с радикалната прокитайска групировка на “червените кхмери”. След 5-годишна борба през април 1975 г., след изтеглянето на американските войски от Индокитай, “червените кхмери” свалят правителството на Лон Нол, установяват режим на т. н. “аграрен социализъм” и провъзгласяват Демократична Кампучия. “Червените кхмери” извършват геноцид, в резултат на който загиват близо 2 млн. души.

През декември 1978 г. виетнамски войски навлизат в Камбоджа, свалят режима Пол Пот – Йенг Сари и поставят началото на 10-годишна виетнамска окупация и почти 13-годишна гражданска война. На 7 януари 1979 г. правителството на Хун Сен провъгласява Народна република Кампучия, която в продължение на 12 години осъществява програма за изграждане на “миролюбива, истински демократична, неутрална Кампучия със социалистическа специфика”.
През 1991 г. Парижкият мирен договор обявява примирие и дава мандат за организиране на демократични избори. През 1993 г. се провеждат спонсорирани от ООН избори, които помагат да се възстанови донякъде реда при управлението на коалиционно правителство. Фракционни борби през 1997 г. свалят от овласт първото коалиционно правителство, но чрез нови национални избори през 1998 г. се формира ново коалиционно правителство и редът и стабилността се възстановяват. Останалите все още елементи на червените кехмери се предават в началото на 1999 г. Някои от оцелелите лидери на червените кхмери очакват присъди от съвместен трибунал на ООН и Камбоджа, подкрепен от международната общност. Изборите през юли 2003 г. са относително мирни, но преговорите за формиране на ново коалиционно правителство продължават почти една година. През октомври 2004 г. крал Нородом Сианук абдикира и тронът се заема от неговия син принц Нородом Сиамони. През април 2007 г. в Камбоджа се провеждат местни избори. Парламентарните избори през юли 2008 г. са относително мирни. Хун Сен остава министър-председател и в новото правителство.

Държавно устройство и вътрешно положение

На 23 октомври 1991 г. под натиска на ООН, правителството на Хун Сен подписва мирно споразумение с лидерите на трите политически групировки – “червените кхмери”, военните формирования на бившия премиер Сон Сан и привържениците на Нородом Сианук. През май 1993 г., за пръв път в историята на Камбоджа се провеждат многопартийни избори. Създадено е правителство с двама премиер-министри – дългогодишния ръководител на провиетнамското правителство Хун Сен, генерален секретар на Кампучийска народна партия /CPP/ и принц Нородом Ранарид, един от синовете на краля, лидер на монархическия Обединен Национален Фронт за Независима, Неутрална, Миролюбива и Дружелюбна Камбоджа /FUNCIPEC/.
Конституцията от 24.09.1993 г. провъзгласява страната за конституционна монархия. Кралят се назначава от Тронен съвет и има ограничени прерогативи. Кралят назначава министър-председателя, но състава на правителството се определя от парламента.
Парламентът е двукамерен – Национална асамблея, чийто 122 членове се избират чрез всеобщо гласуване за срок от 5 години и Сенат – с 61 члена с пет годишен мандат, от които 57 са изборни, двама се назначават от Краля и двама от националната асамблея.
Мирът, осигурен с участието на ООН, се оказва крехък, а управляващата коалиция, поради силни политически противоречия, работи твърде неефективно. Принц Нородом Ранарид се стреми да наложи еднолично управление и да отстрани основния си политически съперник Хун Сен, приемен син на крал Нородом Сианук. През 1997 г. прави опит за държавен преврат. След поражение във въоръжените стълкновения с верни на Хун Сен военни части, принц Нородом Ранарид напуска пределите на страната. Опитите на крал Нородом Сианук да примири враждуващите страни са отхвърлени от Хун Сен. Военните сблъсъци между продължават до март 1998 г., когато Нородом Ранарид се съгласява да прекрати въоръжената борба. Главна причина за това съгласие е обявения от Япония план за помирение чрез провеждане на нови парламентарни избори.
На проведените на 26 юли 1998 г. избори 64 мандата получава Кампучийска народна партия, 43 – FUNCIPEC и 15 за партията на Сам Ранси /един от бившите лидери на ФУНСИНПЕК/. Наблюдателите на ООН признават изборите за “открити и честни”. През ноември 1998 г. Народната партия влиза в коалиция с ФУНСИНПЕК като Хун Сен става премиер-министър, а Нородом Ранарид председател на Националното събрание. От 29 министерски кресла Народната партия получава 15 места, а ФУНСИНПЕК 14. Партията на Сам Ранси не получава нито един министерски пост и обявява резултатите за фалшифицирани. Последните избори за Сената са проведени на 2 март 1999 г.
През ноември 1998 г. управляващата коалиция приема мащабна програма за развитие на страната, състояща се от политическа, икономическа и социална част и започва изпълнението й, предвидено за петгодишен период. Програмата предвижда завършване на процеса на национална консолидация, нормализиране на обстнановката в граничните райони и ускоряване на интегрирането с международната общност и изграждане основите на социално и икономическото развитие на страната.
На 27 юли 2003 г. в страната бяха проведени парламентарни избори, на които управляващата Камбоджанска Народна партия спечели 73 места в 123-членното Национално събрание, роялистката пратия ФУНСИПЕК – 26 места и опозиционната партия на Сам Ранси – 24 места. Камбоджанската народна партия спечели най-много места в праламента, но не успя да да си осигури необходимото мнозинство от 2/3, което би и дало възможност да управлява сама. Хун Сен положи усилия за сформиране на коалиция, но както опозиционната партия на Сам Ранси, така и роялистката партия ФУНСИПЕК отхвърлиха неговите предложения. Те положиха усилия за сформиране на трипартийно правителство, без Хун Сен като лидер, което бе отхвърлено от Камбоджанската народна партия. След продължителни преговори лидерите на основните политически партии в Камбоджа се споразумяха за създаване на коалиция между три партии и съставяне на три партийно правителство. Предложението и схемата за разпределение на постовете бяха направени от крал Нородом Сианук. Постът министър-председател се запазва от Хун Сен. Принц Нородом Ранарид, син на краля и лидер на ФУНСИПЕК остава на поста председател на Националното събрание. На Сам Ранси, лидер на опозиционната партия, е предложено да заеме поста заместник-министър предесдател или заместник-председател на Националното събрание. През март 2004 г. лидерът на Камбоджанската народна партия Хун Сен и председателят на ФУНСИПЕК принц Нородом Ранарид започват преговори за извеждането на страната от политическата безизходица, възникнала след изборите от юли 2003 г., от когато Камбоджа е без действуващо правителство. Постигнато е споразумение за съставяне на двупартийно правителство, без да се създават нови министерства. Постигната е договореност принц Нородом Ранарид да бъде избран за председател на Народното събрание, а Хун Сен да заеме поста министър-председател в новото правителство. В средата на август 2004 г. с решение на Националното събрание на Камбоджа Хун Сен, лидер на Камбоджанската народна партия е преизбран за министър-председател на Кралство Камбоджа. За председател на Народното събрание е преизбран принц Нородом Ранарид, председател на ФУНСИПЕК. През март 2006 г, по време на отсъствието му от страната, той е отстранен от поста председател на парламента, а впоследствие и от поста председател на ФУНСИПЕК. За нов председател на парламента е избран Хенг Самрин, а за председател на ФУНСИПЕК Кео Расмей. Нородом Ранарид създава собствена пратия “Нородом Ранарид”. Опозиционната партия на Сам Ранси остава извън правителството, като нейни представители не са включени в работните комисии на парламента. В последствие депутатския имунитет на Сам Ранси и на още двама депутати от неговата партия е свален.
На 7 октомври 2004 г. с писмо, прочетено пред Националното събрание, крал Нородом Сианук обявява абдикация поради здравословни причини. Формираният според законите на монархията 9-членен Тронен съвет избира за нов крал 51-годишния син на Нородом Сианук - принц Нородом Сиамони, който бе посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО. На 29 октомври 2004 г. се провежда коронацията на новия крал.
На 1 април 2007 г. са проведени местни избори / за втори път след 2003 г./. За участие в тях са регистрирани 12 политически партии, само три от които са представени в парламента. По предварителни данни в изборите са взели участие около 5 млн. от регистрираните 7 799 371 избиратели в 1621 общини в 24-те провинции на страната, или 64 %. Камбоджанската народна партия печели 98.3 % от гласовете и ръководни позиции в 98.6 % от общините. Партията на Сам Рамси печели победа в 26 общини. Партията на Нородом Ранарид печели в 3 общини, а ФУНСИПЕК, все още формален коалиционен партньор на КНП, печели в 2 общини. Партията на принц Томико/ Sangkum Jatiniyum Front Party/ получава общо 10 валидни гласа. Изборите се оценяват като провал за трите роялистки партии.
На 27 юли 2008 г. в относително мирна обстановка са проведени поредните парламентарни избори в страната. Правителството отново е оглавено от Хун Сен.
Понастоящем пред Камбоджа стоят за решаване два най-важни въпроса – национално помирение и изграждане на гражданско общество с участието на цялото активно население на страната. След смъртта на Пол Пот през април 1998 г. правителството приема решение за привличане под съдебна отговорност на “червените кхмери”, обвинени в геноцид. Същевременно с пмощта на международната общност страната се бори срещу тероризма и корупцията, а също така се сетреми към спазване на правата на човека.
Управлението представлява многопартийна демокрация и конституционна монархия. Кралят е избран от Тронен съвет измежду почти всички мъжки кандидати от кралско потекло. След провеждане на парламентарни избори член на партията на мнозинството или на коалицията на мнозинството е обявен за премиер от председателя на Националното събрание и е утвърден от краля. Парламентът е двукамарен и се състои от Сенат /61 места/ и Национално събрание /123 места/. Следващите парламентарни избори ще се проведат през 2013 г."

• 9 2
• Докладване

До коментар [#30] от "benkovski11":

Абе пич, ако искаш да прочетеме нещо от друг сайт, постни линк към него, не стена от текст.

• 2 7
• Докладване

Това не са хора! Акълът не ми го побира как може да си толкова долен, че да причиняваш такива страдания...

• 2 6
• Докладване

чудовища

• 2 6
• Докладване

[quote#28:"Руслан 21"]Остава въпросът защо чак сега ги съдят. [/quote]

И аз нямам обяснение на този въпрос!? Може би някой от предишните управляващи ги е закрилял от съдебно преследване... не знам?

• 2 4
• Докладване

До коментар [#29] от "Руслан 21":

Тук също бих се съгласил с теб, представи си колко е било на трудно на виетнамците: първо се борят срещу френските колонизатори за своята свобода и независимост, постигат я след като побеждават франсетата при Диен Биен Фу, след това започва Виетанмската война.... умират милиони виетнамци, но те не се предват и накрая американците са принудени да остъпят и да се отеглят от южен Виетнам, след това водят война и с лудия Пол Пот, побеждават и него и неговите червени кхемри и като капак веднага след това ги нападат и китайците, успяват да отблъснат и тях.... изобщо виетнамците са много смел и храбър народ.... аз много ги уважавам заради това! В по-далечната си история те отблъскват и три монголски нашествия от Китай.... по-това време монголците са най-голямата военна сила в света!

http://en.wikipedia.org/wiki/Mongol_invasions_of_Vietnam

http://en.wikipedia.org/wiki/Tr%E1%BA%A7n_H%C6%B0ng_%C4%90%E1%BA%A1o

• 2 4
• Докладване

До коментар [#31] от "jubal harshaw":
Благодаря за препоръката,по принцип си прав.Но струва ми се,че има някои във форума,които търсят само такава информация,в каквато са предварително убедени,за тях,ако случайно сбъркат-нека прочетат и нещо различно.Поздрави!

• 4 3
• Докладване

До #35:"Иво":...започва Виетанмската война.... умират милиони виетнамци, но те не се предват и накрая американците са принудени да остъпят и да се отеглят от южен Виетнам,..."

При едно посещение във Виетнам,много хора ми казваха,че,ако се изключат бомбите и напалма,не им е било много трудно срещу американците.Все пак,казваха те ние/т.е. виетнамците/ имаме над 5000/пет хиляди годишен/ военен опит,а те/американците-не!Копали са тунели под земята,правили са двойни дъна на лодките и др.под."хитринки".По-трудно им е било,според тях,срещу своите сънародници,които имали същия военен опит.Един високопоставен държавен служител в Сайгон,казваше,че дядо му е бил министър в последното феодално правителство,а баща му-основател на компартията.По пазарите беше "зарито" с китайски стоки,въпреки липсата на официални отношения с Китай.Казваха,това е контрабанда,през Лаос-правителството си затваря очите,за да оцеляват хората,да имат стоки и поминък.Продавачите по пазарите знаеха цените на почти всички стоки от пазарите по света.Майстори на слонова кост и дърворезба твърдяха,че тяхната продукция се пласира,чрез моряци и в САЩ,,въпреки липсата на отношения и с тях,след войната.Не се занимаваха да мразят нито китайците,нито американците,нито своите сънародници-бивши противници във войната.Изобщо подхождат много прагматично.Имат красива природа,интересни исторически обекти,много подземни полезни изкопаеми и вероятно ще се развиват бързо в икономическо отношение и не само.

• 4 4
• Докладване

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ: "ЗАЩО ЧЕРВЕНИТЕ КХМЕРИ СА УНИЩОЖИЛИ МИЛИОНИ ХОРА?"

ЛЮДМИЛ КОСТАДИНОВ

Митът за “масовите убийства”, които уж били извършени от червените кхмери в Кампучия (Камбоджа), беше важна съставна част от неограничената психологическа война на президента Рейгън срещу СССР. Заедно с “престъпленията на сталинизма”, Пол Пот беше превърнат в символ на световното зло, а СССР - заклеймен като “империя на злото”. От друга страна се демонстрираше антикомунистическата “решителност” на американците - “по-добре мъртви, отколкото червени”, и накрая, както се полага във всеки хепиенд, се появи оръжие-чудо под формата на научно-техническия блъф, наречен “звездни войни”, което осигури победата на доброто на злото. Цялата тази военно-политическа холивудска суперпродукция успешно беше пробутана не само на обикновените съветски граждани, но за съжаление и на ръководството на КПСС.
Но да се върнем в онези наистина страшни за народа на Кампучия времена, когато на 18 март 1970 беше извършен военен преврат от местната американска марионетка Лон Нол, съпроводен с масови репресии и терор срещу всички патриотични и прогресивни сили, които не желаеха обвързването на Кампучия със САЩ и въвличането й във войната във Виетнам. Един месец по-късно, през април 1970 г., на територията на републиката навлязоха американски и южновиетнамски войски, и съпротивата срещу преврата прерасна в националноосвободителна война срещу чуждите окупатори. Именно в хода на тази война кампучийският народ понесе огромни загуби и жертви. Войната продължи шест години, от април 1970 до април 1975 г., и в хода й американските разбойници извършиха чудовищни престъпления. Само през периода февруари-август 1973 г. над най-населените селски райони на Кампучия са били хвърлени от американската авиация 257 хиляди тона бомби. С 50 % повече от всички бомби хвърлени над Япония през Втората световна война. По своя разрушителен ефект това количество бомби е еквивалентно на над 120 ядрени бомби, подобни на използваната в Хирошима (ефектът от използването на една ядрена бомба с мощност 20 килотона е приблизително еквивалентен на използването на 2000 конвенционални бомби с тегло 1 тон). При тези бомбардировки и в хода на военните операции са убити по “най-скромните” американски оценки около 700 хиляди души или 10 % от населението на Кампучия. Това са официалните, силно занижени, американски данни. Но и това не е всичко. Основна цел на бомбардировките е унищожаването на напоителните системи, които имат решаващо значение за изхранването на населението в страна, в която основната земеделска култура е оризът. Освен това са разрушени пътищата, 75 % от домашния добитък, производството на торове и строителни материали. Производството на ориз намалява от 3,8 милиона тона през 1970 до 0,76 милиона тона през 1974 г. или 5 пъти. Тактиката е елементарна. Когато унищожиш собственото производство на храна в една селска страна, хората или умират, или са принудени да избягат в градовете под контрола на окупаторите. Така населението на столицата Пном Пен за 5 години нараства от 600 хиляди до 2 милиона души. Това на всички езици в света се нарича опит за геноцид срещу един народ и е най-тежко престъпление срещу човечеството. Както винаги обаче империалистическите разбойници силно надценяват своята военна мощ и не оценяват правилно ефекта от политиката на терор и геноцид. Не е толкова лесно да се сплаши и покори дори един малък народ. Силите на съпротивата нарастват с всяка бомбардировка. Към края на 1973 г. народоосвободителната армия достига 70 хиляди души. Тя се състои главно от селяни, от които голяма част са юноши и младежи, на които родителите са убити при бомбардировките или от главорезите на Лон Нол. Червените кхмери са само една от многото политически групировки в общия патриотичен фронт, в който влиза и последния крал на Камбоджа Нородом Сианук. Те по естествен път си спечелват ръководна позиция в борбата не само със своята организираност, дисциплина и ефективност във въоръжената борба, но и поради тяхната изключително ефикасна икономическа политика за организиране на селски кооперативи, която позволява на населението да произведе необходимата храна, за да оцелее. Червените кхмери СПАСЯВАТ ОТ ГЛАДНА СМЪРТ МИЛИОНИ кампучийци в силно бомбардираните селски райони. Успешното организиране на производство и снабдяване в тези условия е изключително постижение. На 17 април 1975 г. неизбежното става. Антикомунистическият режим на Лон Нол е разгромен и столицата Пном Пен е превзета. Картината в няколкото по-големи градове, които попадат под контрола на победоносната партизанска армия, е страшна. Снабдяването отвън е спряло месеци преди капитулацията. Гладът и епидемиите вече са взели много жертви по улиците лежат стотици хиляди гладни, болни и безпомощни хора. Няма никакви шансове за външна помощ, няма лекарства, инфраструктурата е почти напълно разрушена. Единственият шанс за спасение, поне на част от хората, е масовата евакуация на оцелялото градско население в селата. Разбира се, евакуираните са включени в съществуващите кооперативи и се налага да садят ориз и да копаят напоителни канали. Няколко хиляди висши офицери, полицаи и чиновници на бившия режим са съдени и екзекутирани. Това са всъщност “терорът” и “масовите убийства”, извършени според пропагандата от червените кхмери. През лятото на 1976 г. е обявено създаването на Демократична Кампучия с държавен глава Кхиеу Самфан. 95 % от населението на страната живее в селата, като основната стопанска единица са селските кооперативи. Формирането на тези кооперативи започва още от май 1973 г. по време на най-интензивните бомбардировки, защото се оказа, че те единствени осигуряват спасение от глад. Земята, работният добитък и сечивата са общи, а продуктите се разпределят според нуждите, като част се отделя за армията и част за обмяна с държавата срещу дрехи, сол, гориво и т.н. Целта е максимална независимост и задоволяване на всички нужди със собствени сили. Показателна е цената на един килограм ориз в Кампучия. През 1974 г. в Пном Пен, който преживява само от американските доставки, килограм ориз струва 80 риела, а по време на глада през февруари 1975 г. достига 340 риела. През 1979 г. след управлението на червените кхмери цената е само 8 риела.
Какво показват демографските оценки на жертвите на американския геноцид в Кампучия?
По данни на ООН през 1970 г. населението на страната е 7,1 милиона души. Преброяването през май 1981 г. показва 6,7 милиона население. През 1965-1970 г. естествения прираст е бил 2,8 % годишно което означава, че населението през 1981 г. би трябвало да бъде около 9 милиона души. Поради войната 1969-1975 г. раждаемостта рязко намалява и оценката за броя на неродените деца е около 800 хиляди. Освен това през 1981 в Тайланд и други страни има общо около 600 хиляди бежанци от Кампучия. Следователно общият брой на жертвите през периода 1970-1981 г. не може да надминава 9,0 – 6,7 – 0,8 – 0,6 = 0,9 милиона, т.е. 900 хиляди души. От тях по официални американски данни броят на жертвите през периода на правителството на Лон Нол, американската окупация и бомбардировки е 700 хиляди души. Остават около 200 хиляди жертви които могат да бъдат приписани на червените кхмери и Пол Пот, ако не се вземе предвид състоянието на населението оставено в градовете в края на войната през 1975 г. и конфликта с Виетнам от края на 1978 г. По оценка на независима финландска анкетна комисия от 1982 г., съставена от висши чиновници, офицери, полицаи, учени, журналисти и адвокати, която посещава Виетнам, Кампучия и Тайланд и се среща с представители на над 100 държави и организации реалният брой на “жертвите” на Пол Пот е около 75 хиляди, и в никакъв случай не е повече от 150 хиляди души. Самото правителство на Пол Пот и Кхиеу Самфан никога не е отричало, че през 1975 г. са били екзекутирани около 20 хиляди представители на бившия режим и това не е могло да бъде избегнато поради изключителната жестокост и огромния брой жертви на този режим. Останалите очевидно са “неотчетени” жертви на бомбардировките и глада преди и непосредствено след освобождението на Пном Пен и големите градове.
Краткият отговор на въпроса защо червените кхмери са “избили” милиони хора е неочакван, но безспорен. Червените кхмери спасиха живота на милиони кампучийци, които американският империализъм се опитваше да унищожи с цялата мощ на своята военна техника.

http://www.septemvri23.com/

• 3 3
• Докладване

До коментар [#37] от "benkovski11":

Интересно наистина, аз също имам намерение да ходя на екскурзия до Виетнам другата година, сигурен съм, че ще бъде много интересно.... иначе съм азбсолютно съгласен, че виетнамците са много прагратични и добри хора, от контакти ми с тях!

• 0 1
• Докладване

Пол Пот както и Хомейни е френски възпитаник...

• 1 0
• Докладване