Мерки за рязане на бюджетни разходи, вдигане на данъци и масова приватизация в мащаба, който се изисква от Гърция, биха били истински ад за германците, ако им се беше случило на тях.

Берлин води групата държави от еврозоната, настояващи Атина да преглътне и наложи на гражданите си тези мерки, за да избегне фалит на страната. Но икономисти предупреждават пред сп. "Шпигел", че докато германците дават идеи на други правителства и ги поставят като условие да им се помогне, много е спорно дали самите те биха приели толкова сериозна тежест без бурни протести и продължителна съпротива.

Изданието прави сравнение какви би трябвало да жертва Германия, ако прилагаше непопулярните мерки, одобрени от гръцкия парламент тази седмица.

Заедно с миналогодишните съкращения властите се надяват да спестят 40 млрд. евро до 2015 г., само от вдигане на данъци и рязане на бюджетни разходи. Сумата може да не изглежда голяма, но всъщност се равнява на 17% от БВП на страната през 2010 г. В Германия това са 425 млрд. евро, които, "ако се изтеглят от германската икономика в толкова кратък период, ще се ликвидира всичко", казва Густав Хорн, ръководител на Института по макроикономика (IMK).

Допълнително гърците се опитват да съберат 78 млрд. евро от рязане на социални придобивки и приватизация. През миналата година бяха спестени почти 12 млрд. с уволняването на 80 000 служители, а на останалите заплатите бяха намалени с 15%. Пенсиите също бяха свити с 10%.

За германците всичко това изглежда съвсем логично, но като се има предвид как недоволстваха заради минимално понижаване на социалните им бонуси, ако на тях им се наложеше да приемат подобни съкращения, правителството в Берлин щеше да има сериозен проблем да управлява страната, коментира Улрих Блум от Института за икономически изследвания в Хале (IWH).

В сценарий, в който от германския бюджет трябва да се спестят над 400 млрд. евро, до 2015 г., ще трябва да се режат по 71 млрд. евро годишно от сектори, на които са изградени моделът на социалната държава и обществото като цяло.

Ако се спрат държавните субсидии за пенсиите, ще се намалят разходите с 80 млрд. евро годишно. Други 40 млрд. евро могат да се спестят от свиването на помощите за безработни. Още 100 млрд. евро от федералния, провинциалните и местните бюджети поглъщат детските градини, училищата, университетите и други образователни институции.

Пенсиите и заплатите на държавните служители обаче са "свещени крави" в Германия и никое правителство няма да посмее да ги заколи, продължава "Шпигел". Стачка на тези служители за по-високи заплати вече показа какво може да се случи - бяха почти парализирани университети, болници и административни служби.

В такъв случай остава другата алтернатива - да се вдигат данъци, но така ще се събере относително малка сума. Ако например "такса солидарност", събирана от доходите на физическите лица за финансиране възстановяването на бившата ГДР, се удвои от 5.5% на 11%, събраното ще е едва 13 млрд. евро.

Въвеждане на унифицирана ставка от 19% за ДДС (в момента за стоки като книгите или някои храни тя е 7%) би донесло още 25 млрд. евро. Вдигане на ДДС на 25% може да увеличи сумата до 70 млрд. евро, но при положение, че германците продължат да харчат, както и преди.

Германия трудно би събрала и 50-те млрд. евро от приватизация, които се очакват сега от гърците, и то при положение, че страната е 7 пъти по-голяма като население и има в пъти по-големи държавни компании.

За сравнение, 32% държавен дял в "Дойче телеком" сега се оценяват на 14 млрд. евро, но при приватизация в кризисна ситуация цената му ще бъде много по-нисък. Планираното преди време частично раздържавяване на железницата "Дойче бан" би донесло 5-8 млрд. евро.

Разликата е, че Германия приватизира големи дялове от държавните си активи и свърши това, което сега се очаква да направят гърците за много по-кратък срок. "Представете си, че се наложи светкавично да се продадат "Фолксваген", "Луфтханза", "Дойче телеком" и "Дойче пост", не парче по парче през годините, а наведнъж за 2 години. Това би оказало огромен натиск върху икономиката", обяснява Улрих Блум.

Според него гръцката ситуация е по-близо до тази на ГДР в момента на обединението на двете Германии. Блум смята, че днес Гърция може да очаква същата трансформация, съпроводена с шок. "За много кратко време безработицата може да се удвои, докато огромният публичен сектор се свива до мащаби, в които той е ефективен."

Ако Гърция приложи едно към едно всичко, което сега се изисква от нея, икономиката й ще затъне за дълго време в тежка рецесия, съпроводена с изблици на обществено недоволство. Да се икономисва изглежда не е толкова просто, колкото им изглежда на германците, завърша "Шпигел".