Когато САЩ започнаха преди десетилетия програмата си за космическа совалка, целта бе да се създаде "работен кон", който да направи пътуването до околоземна орбита нещо рутинно и да победи СССР в битката за господство в космоса.

Това, което се получи, е машина с 2.5 милиона части, способна да се изкачва в небето 9 пъти по-бързо от изстрелян куршум.

Совалката стана и първият космически апарат за многократно използване, способен да планира обратно към Земята като самолет.

Дотогава космическите апарати не се връщаха. Човечеството не бе отишло по-далеч от балистичните ракети със спускаема капсула, която се приводнява в океана или с парашути каца на сушата.

Сега отново се връщаме към тази фаза, защото след 30 години и 135 полета програмата за космическата совалка ще стане през август част от историята.

Последният полет на "Атлантис" е насрочен за 8 юли от Космическия център "Кенеди" в щата Флорида.

Когато тази совалка се прибере, тя ще се нареди сред останалите от програмата, разпределени в няколко музея в САЩ.

НАСА се отказа от совалките, защото те остаряха технологично и полетите им станаха твърде скъпи. Освен това целта на космическата агенция е да построи нещо ново, което може да стига по-далеч от околоземната орбита.

За да добиете представа каква антика е совалката:

     - когато през април 1981г. излита първата ("Къламбия"), музиката се продаваше на касетки, не съществуваха дотком компании, а в САЩ нямаше мрежа за мобилни телефони за масовата публика

     - IBM представи първия си персонален компютър 4 месеца по-късно - настолна машина с тегло от 9.5 кг (без да се броят харддискът и клавиатурата), имаше 16-битова операционна система MS-DOS 1.0.

     - дизайнът на совалката е от 70-те години: президентът Ричард Никсън дава зелена светлина за програмата през 1972 г. - едва 15 години след като СССР е изстрелял първия в света изкуствен спътник на Земята, с което е даден стартът на космическата ера.

В историята на програмата са построени 5 совалки, последната от които е "Индевър" (1992). Дизайнът им леко се променя всеки път и с годините непрекъснато се правят подобрения. Външните резервоари за гориво стават по-леки и по-здрави. Основните двигатели се обновявани няколко пъти, за да станат по-безопасни.

След гибелта на 7 астронавти в трагедията с "Чалънджър" през 1986 г. е добавена система за евакуация на екипажа.

Тоалетните и апаратурата за преработка на въздуха са усъвършенствани, за да може екипажът да престоява в космоса по-дълго от първоначално предвидените по проект 7 дни.

Но основната структура остава същата, допълва Бари.

Совалката така и не успява да реализира мечтата на президента Никсън да се превърне в стабилен и евтин товарен кон, който да лети едва ли не всяка седмица. Предполагало се е, че с нея ще може да се изкачват в орбита обикновени хора, на които не се налага да прекарват години в сурова подготовка. Астронавтите от совалката вече нямало да бъдат яките мъже от първите години на НАСА.

До катастрофата с "Чалънджър" НАСА включваше в полетите политици, саудитски принц и други цивилни. В експлозията от 1986 г. загина Криста МакОлиф, която щеше да е първата учителка, летяла в космоса.

Оказа се, че совалките така и не станаха толкова безопасни, колкото се е предвиждало. НАСА изгуби през 2003 г. още 7 астронавти, когато "Къламбия" се запали и разпадна при навлизането обратно в атмосферата.

Програмата реализираше средно едва по 4-5 полета в годината и те изобщо не бяха евтини.

Първоначалният дизайн е променян, за да се удържат разходите по строителството в рамките на предвидените бюджети, но не спряха да се увеличават оперативните разходи, обяснява Бари.

Трудно е да се изчисли колко пари е погълнала програмата за цялата си история. В публикация в сп. "Нейчър" от 7 април тази година учени от Университета на Колорадо-Боулдър все пак пресмятат, че вероятно става дума за 196.5 милиарда долара (според курса от 2010 г.)

Все пак трябва да се признае, че совалките надминаха очакванията в няколко посоки, настоява Бари. Те позволиха на астронавтите не само да пускат спътници, но и да ги хващат, ремонтират и връщат обратно в орбита.

Може би най-ценното е, че НАСА можеше така редовно да обновява орбиталния телескоп "Хъбъл", който за 21 години даде спиращи дъха снимки, променили сериозно възприятията на астрономите за Вселената.

С огромния си товарен отсек совалките позволиха на САЩ и партньорите им да изградят Международната космическа станция (МКС), макар и не по начина, по който едва ли някой си е представял при стартирането на този проект през 1984 г. в мандата на президента Роналд Рейгън.

Първоначалната цел на САЩ бе да надминат СССР, като построят по-голяма и по-модерна орбитална лаборатория от съветската "Мир". Днес конкуренцията между съперниците от Студената война се смята за нещо добро за цялата космическа програма, довело до обширно международно сътрудничество в мирното изучаване на космоса.

При рухването на СССР през 1991 г. американците осъзнаха, че съветската космическа програма беше едно от много добрите неща, допълва той.

Днес бившите врагове са партньори в космоса. Русия ще извежда астронавтите до МКС с капсулите "Союз", докато се появи следващото поколение американски космически кораби.