Меркел и Саркози сключиха нова сделка за спасяването на Гърция
На продължила близо 7 часа среща лидерите на Германия и Франция се договориха за обща позиция за евентуален втори помощен пакет за Гърция, който не само да помогне на страната да преодолее дълговата криза, но и да предотврати плъзването й из еврозоната.
Разговорите между Ангела Меркел и Никола Саркози са водени цяла нощ в Берлин, като в един момент се включи и управителят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.
Подробности засега не са известни, но се знае, че планът ще бъде представен на започващата днес в 13 часа българско време извънредна среща на върха на 17 лидери на страните от еврозоната.
На нея ще присъства и новият шеф на МВФ Кристин Лагард. Тя вече призова правителствата в Европа да налеят още пари във фонда за европейска финансова стабилност, в който сега има 440 млрд. евро. Освен това според нея на този фонд трябва да се позволи да купува държавни облигации на вторичния пазар, което ще намали натиска върху закъсалите държави и вероятно ще създаде възможности за нови кредитни линии за тях.
На срещата в Брюксел ще присъстват още водещи частни банкери от континента, включително изпълнителният директор на "Дойче банк" Йозеф Акерман и ръководителят на голяма френска банка, твърди германският таблоид "Билд".
"Файненшъл таймс" коментира, че на снощната среща в Берлин вероятно е обсъждан план за нови 71 млрд. евро от ЕС, ЕЦБ и МВФ плюс около 50 млрд. евро, събрани чрез облагане на банки в еврозоната. С тези над 100 млрд. евро ще се изкупят около 20% от 350-те милиарда евро гръцки дълг.
В Европейската комисия също се обмисляше вариант, според който ще може да се обменят дългови книжа на Гърция с нови 30-годишни облигации. Този суап може би ще покрие около 90 млрд. евро дълг, като специална премия ще бъде предложена на частните банкери, държащи дълг, който Гърция трябва да им върне в следващите 8 години.
Участници в преговорите казват, че на края ще бъде избран един от вариантите - или обмяна на дълга, или банкова данък.
Германия не харесва варианта с данъка, за който се говори неофоциално, че ще е в размер на 0.0025% от активите на банките в еврозоната и ще събире по 10 млрд. евро в следващите 5 години, които ще се използват за спасяването на Гърция.
Франция пък предпочита данъка пред обмяна на облигациите, защото суапът би накарал рейтинговите агенции веднага да обявят, че Гърция е в частичен или пълен фалит. Това на свой ред би предизвикало паника на пазарите с ценни книжа на страните от еврозоната.
ЕЦБ заплаши, че при частичен фалит ще изключи гръцките банки от достъп до кредитиране, което означава, че те ще се нуждаят от някакво допълнително обезпечение, за да не рухне гръцката финансова система.